Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-579/18: Comida paralela 12, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
Трябва ли членове 8 и 38 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се предвижда, че в случай на неправомерно въвеждане на територията на държава членка на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, юридическото лице, носещо гражданска отговорност за извършените от неговия управител престъпления, е солидарен съдлъжник за акциза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/18: TDK-Lambda Germany, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че статичните преобразуватели като в настоящия случай, трябва да се класират в подпозиция 8504 4030 само когато се използват главно с апаратите за телекомуникация или автоматичните машини за обработка на информация и техните единици, или за изпълнението на характеристиката „от видовете, използвани“ е достатъчно, че наред с другите области на употреба статичните преобразуватели могат да се използват съгласно тяхното обективно естество и с апаратите за телекомуникация, автоматичните машини за обработка на информация и техните единици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/17: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и по член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
Следва ли забраната за въвеждане в заблуда, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13 и в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент № 1169/2011, да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на страната на произход?
Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане в заблуда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/17: Prenatal, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс, Решение REM 03/07, с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай?
Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията приеме решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от Митническия кодекс) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс)?
В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е стигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от Регламента за прилагане и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/18: CEVA Freight Holland, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.
Следва ли член 78 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при последващо осчетоводяване, позовавайки се на член 147, параграф 1, втора алинея от [Регламент за прилагане № 2454/93], деклараторът може да избере друга, по-ниска продажна цена на внесените стоки, за да намали митническото задължение?
Следва ли да се смята, че с оглед на прилагането на [Митническия кодекс] определянето на датата, на която е направено уведомлението до митническия длъжник, е въпрос от областта на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а) следва ли член 221, параграф 3 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че митническият длъжник трябва да е получил уведомлението по тази разпоредба в тригодишен срок след възникването на митническото задължение, или е достатъчно уведомлението да е изпратено в рамките на този срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/18: Oribalt Rīga, Съдебно решение от 20 юни 2019 г.
Когато внесените стоки са лекарствени продукти, трябва ли за целите на определянето на митническата им стойност съгласно член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и член 151, параграф 4 от Регламента за изпълнение да се счита, че сходни стоки са тези лекарствени продукти, чието активно вещество и неговото количество са еднакви (или сходни), или при установяването на сходните стоки трябва да се отчита и пазарното положение, т.е. популярността и търсенето на съответния лекарствен продукт и на неговия производител?
Може ли при определяне на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс да се прилага гъвкаво срокът от 90 дни, установен в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение?
Ако посоченият срок може да се прилага гъвкаво, трябва ли да се даде предимство на данни относно сделки, сключени в момент, по-близък до вноса на стоките, чиято митническа стойност трябва да се определи, които сделки имат за предмет идентични или сходни стоки, продавани в количество, позволяващо определянето на единичната цена, или обратното — трябва да се даде предимство на данни относно сделки, които са по-отдалечени във времето, но имат за предмет конкретно внесените стоки?
Трябва ли при определяне на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс да бъдат прилагани предоставените ценови отстъпки, формирали цената, на която стоките действително са продадени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/18: X (Събиране на допълнителни вносни мита), Заключение от 13 юни 2019 г.
1) Трябва ли член 3, параграфи 2, 4 и 5 от [Регламент № 1484/95] във връзка с член 141 от [Регламент № 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тези разпоредби механизъм за контрол, включително в случаите на последваща проверка, има единствено за цел да се гарантира, че компетентните органи ще имат възможност да установят своевременно факти или обстоятелства във връзка с поредица от сделки, които факти или обстоятелства могат да породят съмнения относно верността на декларираните вносни цени CIF и да наложат извършването на по-задълбочена проверка
Или е вярно обратното, а именно че механизмът за контрол по член 3, параграфи 2, 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1484/95, включително в случаите на последваща проверка, следва да се тълкува в смисъл, че когато препродажба или препродажби са осъществени от вносителя на пазара на Общността на цена, по-ниска от декларираната вносна цена CIF за въпросната пратка с включени дължими вносни мита, тези препродажби не съответстват на предписаните условия (за пласиране) на пазара на Общността, така че дори само поради този факт се дължат допълнителни мита
Има ли значение за отговора на последния въпрос обстоятелството дали вносителят е препродал продуктите на цена, по-ниска от приложимата представителна цена
В това отношение има ли значение фактът, че представителната цена е изчислявана различно в периода преди 11 септември 2009 г. и в периода след тази дата
Има ли значение за отговора на тези въпроси обстоятелството дали купувачите в Съюза и вносителят са свързани лица
2) Ако от отговора на изложените в точка 1 въпроси следва, че препродажбата на загуба е достатъчна индикация за това, че декларираната вносна цена CIF трябва да бъде отхвърлена, как в такъв случай следва да се определи размерът на дължимите допълнителни мита
Трябва ли основата за това да се установи в съответствие с методите за определяне на митническата стойност в членове 29—31 от [Регламент № 2913/92]
Или тази основа следва да се установи единствено според приложимата представителна цена
Що се отнася до периода преди 11 септември 2009 г., допуска ли член 141, параграф 3 от [Регламент № 1234/2007] използването на приложимата в този период представителна цена
3) Ако от отговора на първия и втория преюдициален въпрос следва, че за възникването на задължението за заплащане на допълнителни мита е решаващо обстоятелството, че внесените продукти са препродадени на загуба на пазара на Общността, и че размерът на дължимите допълнителни мита трябва да се изчислява въз основа на представителната цена, то в такъв случай, като се има предвид [решение от 13 декември 2001 г., Kloosterboer Rotterdam, C‑317/99, EU:C:2001:681], съвместим ли е член 3, параграфи 2, 4 и 5 от [Регламент № 1484/95] с член 141 от Регламент (ЕО) № 1234/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/18: Estron, Съдебно решение от 16 май 2019 г.
1) Трябва ли забележка 2, буква а) от глава 90 от [КН] във връзка с общи правила № 1 и № 6 [за тълкуване на КН] да се тълкува в смисъл, че изразът „частите и принадлежностите, представляващи артикули, включени в която и да е от позициите на настоящата глава или на глави 84, 85 или 91“, се отнася до артикули, попадащи в четирицифрените позиции от тези глави, или забележката трябва да се тълкува като отнасяща се и до забележките към подпозициите (първите шест цифри) от глави 84, 85, 90 и 91?
2) Следва ли конектори като разглежданите в настоящия случай да бъдат класирани в подпозиция 85444290 от КН, подпозиция 90214000 от КН или подпозиция 90219010 от КН?
3) Следва ли забележка 1, буква м) от раздел XVI [от КН] да се тълкува в смисъл, че когато дадена стока е включена в глава 90, тя не може да бъде включена също и в глави 84 и 85?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/18: KORADO, Съдебно решение от 15 май 2019 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че заварените части от стомана като разглежданите в главното производство трябва да бъдат класирани в позиция 7307 от КН като „принадлежности за тръбопроводи“, или по-скоро в позиция 7322 от КН като „части“ на радиатори, и валиден ли е Регламент за изпълнение 2015/23?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/18: Onlineshop, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1821, да се тълкува в смисъл, че апарати като навигационните системи GPS PNI S 506, разглеждани в настоящото производство, се класират в тарифна подпозиция 852691, подпозиция 85269120 или в позиция 8528, подпозиция 85285900 от тази номенклатура?
Релевантни ли са редакциите на Комбинираната номенклатура, които произтичат последователно от Регламент за изпълнение № 698/2012 и от Регламент за изпълнение № 459/2014, за правилното тарифно класиране на апарати като навигационните системи по настоящия спор, в смисъл дали е възможно те да се прилагат по аналогия към някои продукти, които имат сходства с разглежданата навигационна система, съответно дали прилагането по аналогия на тези разпоредби подкрепя даденото от митническата администрация тълкуване на Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.