Собствени ресурси
Собствени ресурси
Дело C-593/15: Словакия/Комисия, Съдебно решение от 25 октомври 2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 25 октомври 2017 година ( *1 ) „Обжалване — Собствени ресурси на Европейския съюз — Решение 2007/436/ЕО — Финансова отговорност на държавите членки — Загуба на някои вносни мита — Задължение да се изплати на Европейската комисия сума в размер, съответстващ на загубата — Жалба за отмяна — Допустимост — Писмо на Европейската комисия — Понятие за обжалваем акт“ По съединени дела C‑593/15 P и C‑594/15 P С предмет две жалби, подадени на 13 ноември 2015 г., на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, Словашка република, за която се явява B. Ricziová, в качеството на представител, жалбоподател, подпомагана от: Чешка република, за която се явяват M. Smolek, J. Vláčil и T. Müller, в качеството на представители, Федерална република Германия, за която се явяват T. Henze и K. Stranz, в качеството на представители, Румъния, за която се явяват R.‑H. Radu, M. Chicu и A. Wellman, в качеството на представители, встъпили страни в производството по обжалване, като другата страна в производството е: Европейска комисия, за която се явяват A. Caeiros, A. Tokár, G.‑D. Balan и Z. Malůšková, в качеството на представители, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, C. Vajda, E. Juhász, K. Jürimäe (докладчик) и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: M. Aleksejev, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 март 2017 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/15: Словакия/Комисия, Заключение от 8 юни 2017 г.
Неправилно прилагане на правото при преценката на обжалваемостта на оспорваните писма, тъй като Общият съд се е основал единствено на липсата на правомощия на Комисията, без да провери съдържанието на писмата.
Липса на проверка за приложимостта на разпоредбите относно собствените ресурси на Съюза и недостатъчни мотиви в обжалваните определения на Общия съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/15: Румъния/Комисия, Заключение от 8 юни 2017 г.
Обща грешка при прилагане на правото, изразяваща се в това, че Общият съд е основал извода си за необжалваемост на писмата на Комисията единствено на липсата на правомощие на Комисията да приема правнообвързващи решения, без да провери съдържанието на тези писма.
Грешка при прилагане на правото, изразяваща се в това, че Общият съд не е проверил приложимостта на разпоредбите относно собствените ресурси на Съюза и не е мотивирал достатъчно защо приема, че тези разпоредби са приложими.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/15: Румъния/Комисия, Заключение от 8 юни 2017 г.
Неправилно прилагане на правото от Общия съд, като се основава единствено на липсата на правомощие на Комисията да приема правнообвързващи решения, без да провери съдържанието на оспорваните писма и тяхното правно действие.
Липса на проверка за приложимостта на разпоредбите относно собствените ресурси на Съюза и недостатъчни мотиви в обжалваните определения относно квалификацията на изискваните суми като собствени ресурси и относно необходимостта да се произнесе по допустимостта заедно с решението по съществото на делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/15: Glencore Céréales France, Съдебно решение от 2 март 2017 г.
1) Може ли въз основа на [решение от 9 март 2012 г., Pfeifer & Langen (C‑564/10, EU:C:2012:190)], да се направи извод, че член 3 от [Регламент № 2988/95] е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член [11, параграф 3 от Регламент № 3665/87] и член 5а от [Регламент № 3002/92]?
2) Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?
4) Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?
5) Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?
6) Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 […], да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/15: Glencore Céréales France, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Може ли въз основа на решението от 9 март 2012 г. по дело C‑564/10, […] Pfeifer & Langen […], да се направи извод, че член 3 от Регламент № 2988/95, с който се определя давност[ният] режим [на Съюза], е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член 52 от Регламент […] № 800/1999 и член 5а от Регламент […] № 770/96?
2) Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?
4) Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?
5) Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?
6) Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 от 17 юни 2008 г., да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/14: Județul Neamț, Определение от 29 юни 2016 г.
Допуска ли се служебна поправка на решение на Съда в случай на очевидна техническа грешка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/14: Județul Neamț, Определение от 29 юни 2016 г.
Налице ли е явна писмена грешка в уводната част на решението, която подлежи на поправка по служебен ред съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.