Собствени ресурси

Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/1995, съответно „нередност“ по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, неспазването от страна на възлагащ орган, който е бенефициер на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договор за поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност, на правилата относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива 2004/18?
Трябва ли член 98, параграф 2, първа алинея, второ изречение от Регламент № 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/95, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент?
Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната санкция, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2988/95?
При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 98, параграф 2, първа алинея, второ изречение от Регламент № 1083/2006 с оглед и на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Bot

Румънски

Дело C-260/14: Județul Neamț, Заключение от 14 януари 2016 г.

1) Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/1995, съответно „нередност“ по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, неспазването от страна на възлагащ орган, който е бенефициер на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договор за поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност, на правилата относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива 2004/18/ЕО?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходи, съфинансирани от структурните фондове, при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват „административни мерки“ по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/1995, или те са „административни санкции“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква в) от същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът на прилагане с обратно действие на по-леката санкция, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2988/1995?
4) [Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции,] при положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1083/2006 с оглед и на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след извършването на твърдяното нарушение на разпоредбите в областта на обществените поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Bot

Румънски

Дело C-59/14: Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.

Когато нарушението на разпоредба на правото на Съюза е разкрито едва след настъпване на вреда, изисква ли дефинираната в член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 нередност, необходима, за да започне да тече давностният срок по член 3, параграф 1 от същия регламент, кумулативно наред с действие или бездействие на икономическия оператор, да е налице и причинена вреда на общия бюджет на Съюза или на управляваните от него бюджети, така че давностният срок започва да тече едва от настъпване на вредата, или този давностен срок започва да тече независимо от момента на настъпване на вредата още с действието или бездействието на икономическия оператор, което представлява нарушение на разпоредба на правото на Съюза?
Ако отговорът на първия въпрос е, че давностният срок започва да тече едва с настъпване на вредата:
във връзка с връщането на окончателното възстановяване при износ налице ли е „вреда“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 още от момента, в който на износител е заплатена сума, равна на възстановяването при износ, по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент № 565/80, преди още да е освободено обезпечението по член 6 от този регламент, или вредата възниква едва в момента на освобождаване на обезпечението, съответно, на окончателното възстановяване при износ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Cruz Villalon

Немски

Дело C-383/14: Sodiaal International, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.

Прилагат ли се разпоредбите на член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95 — съгласно които давностният срок изтича най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била спряна в съответствие с член 6, параграф 1 от същия регламент — само когато при изтичането на срок, равен на двукратния давностен срок, компетентният орган не е постановил никаква санкция по смисъла на член 5 от Регламента, или може да се приложат и когато в този срок не е приета административна мярка по смисъла на член 4 от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Sharpston

Френски

Дело C-607/13: Cimmino и др., Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Член 7, буква а) от Регламент (ЕО) № 2362/98 във връзка с член 11 от посочения регламент трябва ли да се тълкува в смисъл, че условието, че даден икономически субект трябва да осъществява търговска дейност като вносител „за собствена сметка и самостоятелно“, се отнася единствено до регистрацията на посочения субект като „нов“ оператор по смисъла на тази разпоредба, или това условие се изисква и за запазването на това качество от оператора с оглед вноса на банани в рамките на тарифните квоти, предвидени в Регламент № 404/93?
Член 21, параграф 2 от Регламент № 2362/98 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска операции като разглежданите в главното производство, с които нов оператор чрез посредничеството на друг оператор, регистриран като нов, купува стока от традиционен оператор преди вноса ѝ в Съюза, след което я препродава на този традиционен оператор чрез същия посредник след вноса ѝ в Съюза?
Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 трябва ли да се тълкува в смисъл, че констатирането на злоупотреба при обстоятелства като разглежданите в главното производство предполага, че оператор, изкуствено поставил се в положение, което му позволява да се ползва неправомерно с преференциална тарифна ставка за вноса на банани, е длъжен да плати свързаните със съответните стоки мита, без да се накърняват предвидените в националното законодателство административни, граждански или наказателни санкции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Sharpston

Италиански

Дело C-59/14: Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export, Заключение от 11 юни 2015 г.

1. Когато нарушението на разпоредба на правото на Общността е разкрито едва след настъпване на вреда, изисква ли дефинираната в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 нередност, необходима за да започне да тече давностният срок по член 3, параграф 1 от същия регламент, кумулативно наред с действие или бездействие на икономическия оператор, да е налице и причинена вреда на общия бюджет на Съюза или на управляваните от него бюджети, така че давностният срок започва да тече едва от настъпване на вредата, или този давностен срок започва да тече независимо от момента на настъпване на вредата още с действието или бездействието на икономическия оператор, което представлява нарушение на разпоредба на правото на Общността
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че давностният срок започва да тече едва с настъпване на вредата: във връзка с връщането на окончателното възстановяване при износ налице ли е вреда по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 още от момента, в който на износител е заплатена сума, равна на възстановяването при износ, по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 565/80, преди още да е освободено обезпечението по член 6 от Регламент (ЕИО) № 565/80, или вредата възниква едва в момента на освобождаване на обезпечението, съответно, на окончателното възстановяване при износ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Cruz Villalon

Немски

Дело C-52/14: Pfeifer & Langen, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.

1) а)
По отношение на прекъсването на давностния срок, органът, който отговаря за действието по разследване или преследване, независимо дали е предоставил финансовите средства, ли е компетентният орган по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95?
б) Трябва ли действието по разследване или преследване да има за цел налагането на административна мярка или санкция?
2) Може ли „[проверяваното лице]“ по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 да бъде и служител на предприятие, който е бил изслушан като свидетел?
3) а)
Трябва ли под „всяко действие […], което е нотифицирано на [проверяваното лице и е] свързано с разследването или [преследването на] нередността“ (член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95) да се разбират конкретни грешки на производителя на захар при документиране на производството на захар (фактически съвкупности), които обикновено се откриват, съответно установяват, едва в рамките на надлежно проведена проверка на организацията на пазара?
б) Възможно ли е окончателният доклад, с който се приключва дадено разследване или се оценяват резултатите от него, и в който не се поставят други въпроси относно определени фактически съвкупности, също да се счита за „действие по разследване“, което е нотифицирано?
4) а)
Понятието „повторно извършена нередност“ по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 изисква ли между квалифицираните като нередности действия или бездействия да има тясна връзка във времето, за да продължи да се счита, че е налице „повторност“?
б) При утвърдителен отговор, тази тясна връзка във времето престава ли да съществува и поради това, че нередността при документиране на количество захар възниква само веднъж в рамките на една пазарна година в сектора на захарта, след което се повтаря отново едва през следващата или по-късна пазарна година?
5) Може ли факторът „повторност“ по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 повече да не е налице, тъй като компетентният орган, бидейки наясно със сложността на фактите, не е подлагал предприятието на проверки или не е извършвал редовни или задълбочени проверки?
6) Кога започва да тече двукратният давностен срок от осем години по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 при продължаващи или повторно извършени нередности
Започва ли този давностен срок да тече непосредствено след всяко действие, което трябва да се счита за нередност (член 3, параграф 1, първа алинея от Регламента), или след последното повторно извършено действие (член 3, параграф 1, втора алинея от Регламента)?
7) Може ли двукратният давностен срок от осем години по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 да бъде прекъснат с действия на компетентния орган по разследване или преследване?
8) Ако са налице различни фактически съвкупности, които оказват влияние върху преценката на субсидиите, давностните срокове, които трябва да се изчислят съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, следва ли да се определят поотделно за всяка фактическа съвкупност (нередност)?
9) Изтичането на двукратния давностен срок по смисъла на член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 зависи ли от знанието на съответния орган за нередността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wathelet

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки | Собствени ресурси | Финансови разпоредби

Немски

Дело C-53/14: JAS/Комисия, Съдебно решение от 21 май 2015 г.

Нарушено ли е изискването по член 239 от Митническия кодекс на Общността, като не е проверено дали положението на JAS Jet Air Service France SARL представлява „особена ситуация“, която да оправдае опрощаване на дължимите вносни мита?
Може ли поведението на данъчната администрация при издаването и контрола на разрешения за внос без ДДС да обоснове „особена ситуация“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс на Общността, която да оправдае опрощаване на вносните мита?
Съответства ли на принципите на правото възлагането на доказателствената тежест върху частния оператор да докаже, че стриктното прилагане на процедурите от страна на администрацията би предотвратило митническата измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Жалба за отмяна, Обжалване

Szpunar

Френски

Дело C-53/14: JAS/Комисия, Съдебно решение от 21 май 2015 г.

Нарушено ли е изискването по член 239 от Митническия кодекс за наличие на „особена ситуация“, която да оправдава опрощаване на дължимите вносни мита?
Може ли поведението на националната данъчна администрация при издаването и контрола на разрешения за внос без ДДС да представлява „особена ситуация“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс?
Спазени ли са принципите относно разпределението на доказателствената тежест при искане за опрощаване на вносни мита по член 239 от Митническия кодекс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Жалба за отмяна, Обжалване

Szpunar

Френски

Дело C-607/13: Cimmino и др., Заключение от 5 февруари 2015 г.

1. Член 11 от Регламент (ЕО) № 2362/98, който предвижда, че държавите членки са длъжни да проверяват дали операторите осъществяват внос за собствена сметка като самостоятелни икономически единици, що се отнася до ръководството, персонала и дейността, трябва ли да се тълкува в смисъл, че от предоставените митнически предимства са изключени всички дейности по внос, осъществявани за сметка на традиционен оператор, когато същите се осъществяват от лица, които само формално отговарят на изискванията за „нови оператори“, предвидени в същия регламент?
2. Регламент (ЕО) № 2362/98 позволява ли на традиционен оператор да продава банани, намиращи се извън територията на Съюза, на нов оператор, като се договаря с последния да въведе бананите на територията на Съюза при намалена митническа ставка и да ги препродаде на същия традиционен оператор на цена, договорена преди цялата операция, без новият оператор да понесе какъвто и да било реален предприемачески риск и без да осигурява организация на средства по отношение на тази операция?
3. Споразумението, посочено в точка 2 по-горе, представлява ли нарушение на забраната за прехвърляне на права от нови на традиционни оператори съгласно член 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2362/98, с последицата, че извършеното прехвърляне не поражда действие и съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 митото остава дължимо в пълен размер, а не по намалената ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Sharpston