Собствени ресурси

1) Загубата, в размер на 12,08 екю на хектолитър алкохол, който не е изнесен в предвидения срок, на гаранцията за добро изпълнение, предоставена от спечелилия търга пред органите за интервенция, които държат възложения алкохол, предвидена в параграф 5 на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 [...] в случай на неспазване на срока за износ от страна на спечелилия търга, и загубата, в размер на 15 % във всички случаи и на 0,33 % от оставащата сума за всеки ден закъснение, на гаранцията, предназначена да осигури износа, предвидена в параграф 12 на член 91 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 [...] в случай на закъснение при износа на възложения алкохол, представляват ли административни санкции или мерки от друг характер?
2) Само неспазването от страна на оператор на срока за износ на алкохоли от винен произход, държани от органите за интервенция и възложени му от Комисията в рамките на процедура по търг, представлява ли нарушение, което има или може да има за ефект да нанесе вреда на общия бюджет на Европейските общности или на бюджети, управлявани от тях, по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...]?
3) По отношение на евентуалната комбинация на разпоредбите на хоризонталния Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...] с тези на секторния Регламент (ЕО) № 360/95 [...]:
В случай на положителен отговор на [втория] въпрос [...], прилага ли се режимът на задържане на гаранцията в случай на закъснение при износа, предвиден в секторния регламент [№ 360/95], с изключение на всеки друг режим на мерки или санкции, предвиден от правото на Съюза
Или, напротив, приложим ли е единствено режимът на мерки и административни санкции, предвиден в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...]
Или следва да се комбинират разпоредбите на тези два регламента [...] за определяне на мерките и санкциите, които трябва да се приложат, и ако да, по какъв начин?
В случай на отрицателен отговор на [втория] въпрос [...], забраняват ли разпоредбите на хоризонталния Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...] прилагането на задържането на гаранцията, предвидено в параграф 5 на член 5 от секторния Регламент (ЕО) № 360/95 [...], на основание че този хоризонтален регламент [...] е въвел условие, свързано с наличието на финансов ущърб за Общностите, което препятства прилагането на мярка или санкция, предвидена в по-ранен или по-късен секторен селскостопански регламент, при липса на такъв ущърб?
4) В случай че, с оглед на отговорите на предходните въпроси, задържането на гаранцията представлява санкция, приложима в случай на неспазване на срока за износ от страна на спечелилия търга, следва ли да се прилагат с обратна сила и, ако да, при какви условия, за целите на изчисляване на задържането на гаранцията за неспазване на срока за износ, определен за търговете № 170/94 ЕО и 171/94 ЕО с Регламент (ЕО) № 360/95 [...] изменен, разпоредбите на параграф 12 на член 91 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 [...], дори когато, от една страна, този последен регламент нито изменя, нито изрично отменя разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95, които уреждат конкретно търговете № 170/94 ЕО и 171/94 ЕО, а само тези на Регламент (ЕО) № 377/93 [...], който определя общия режим на търговете за алкохоли от дестилации, държани от органите за интервенция, и препраща, що се отнася до условията за освобождаване на гаранциите за добро изпълнение, предоставени от спечелилите търга, към Регламент (ЕИО) № 2220/85 [...], към който разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 [...] изрично дерогират, а от друга страна, Регламент (ЕО) № 1623/2000 е приет след реформата на общата организация на пазара на вино, приета през 1999 г., като съществено изменя системата на търговете и режима на гаранциите, предоставяни в този контекст, както по отношение на тяхната цел, така и на размера и условията за тяхната загуба и освобождаване, и накрая, премахва Федеративна република Бразилия от списъка на третите страни, към които е разрешен износът, с оглед на изключителна употреба в сектора на горивата, на възложения алкохол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/11: ED & F Man Alcohols, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

Следва ли член 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 на Комисията от 22 февруари 1995 година, член 91, параграф 12 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията от 25 юли 2000 година, член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година, както и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 377/93 на Комисията от 12 февруари 1993 година и на Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 година да се тълкуват в смисъл, че неспазването на срока за износ на алкохол от винен произход, съхраняван от интервенционните агенции и възложен чрез тръжна процедура, представлява нарушение, което може да доведе до нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, и че задържането на гаранцията за изпълнение представлява административна санкция, която следва да се основава на член 5, параграф 5 от Регламент № 360/95, като не е възможно прилагането с обратно действие на по-леки санкции, предвидени в други разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/10: Zuckerfabrik Jülich и др., Съдебно решение от 27 септември 2012 г.

С оглед на изложеното, следва ли възприетият от Комисията в Регламент № 1193/2009 метод за изчисляване на средната загуба на тон захар за задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година, да се счита за съобразен с основния регламент в съответствие с тълкуването, дадено от Съда в Решение по дело Zuckerfabrik Jülich и др. и в Определение по дело SAFBA?
Трябва ли член 15, параграф 1, буква г) от основния регламент да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
Предвид член 15 от основния регламент невалиден ли е Регламент № 1193/2009, доколкото определя налог върху производството на захарта въз основа на средна загуба, за изчисляването на която е от значение — що се отнася до изнесената във вид на преработени продукти захар — умножаването на единната сума на възстановяването при износ относно тези продукти по общото изнесено количество, включително изнесените без получаване на възстановяване количества, а не разделянето на действително направените разходи на сумата на изнесените със или без възстановяване количества?
При липсата на правна уредба на Съюза по този въпрос обменният курс, по който се изчислява обезщетението за надплатени налози върху производството в сектора на захарта, трябва ли да се определи от националното право на съответната държава членка?
Според правото на Съюза правните субекти, които имат право да им бъдат върнати платени без основание суми, представляващи определени с невалиден регламент налози върху производството в сектора на захарта, имат ли също така право на лихви върху тези суми
Може ли национална юрисдикция, като упражни правото си на преценка, да откаже плащането на лихви върху сумите, събрани от държава членка на основание на невалиден регламент, по съображения, че тази държава членка не може да претендира съответните лихви върху собствените ресурси на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Предстои добавяне/Няма информация

Дело C-564/10: Pfeifer & Langen, Съдебно решение от 29 март 2012 г.

Прилага ли се член 3 от Регламент [№ 2988/95] и за погасяването по давност на вземания за лихви, каквито се дължат съгласно националното право наред с връщането на незаконно придобитата облага поради допусната нередност?
Трябва ли при сравняването на сроковете съгласно изискването на член 3, параграф 3 от Регламент [№ 2988/95] да се вземе предвид само продължителността на срока, или трябва да се вземат предвид и националните разпоредби, с които, без да се изисква наличието на допълнителни обстоятелства, началото на срока се отлага до края на календарната година, през която е станало изискуемо вземането (в случая — за лихви)?
Започва ли давностният срок за вземания за лихви да тече от момента на извършването на нередността, съответно от датата на прекратяването на продължаваща или повторно извършена нередност, дори когато вземанията за лихви се отнасят до по-късни периоди и следователно са станали изискуеми едва към по-късна дата
При продължаващи или повторно извършени нередности започва ли давностният срок да тече едва от датата на прекратяването им съгласно член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент [№ 2988/95], дори когато този срок се отнася до вземанията за лихви?
Кога се преустановява прекъсващото действие на решението на компетентния орган съгласно член 3, параграф 1, трета алинея, второ изречение от Регламент [№ 2988/95], с което принципно се установява съответното вземане (в случая — за лихви)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-564/10: Pfeifer & Langen, Заключение от 26 януари 2012 г.

1. Прилага ли се член 3 от [Регламент № 2988/95] и за погасяването по давност на вземания за лихви, каквито се дължат съгласно националното право наред с връщането на незаконно придобитата облага поради допусната нередност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. Трябва ли при сравняването на сроковете съгласно изискването на член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 да се вземе предвид само продължителността на срока, или трябва да се вземат предвид и националните разпоредби, с които, без да се изисква наличието на допълнителни обстоятелства, началото на срока се отлага до края на календарната година, през която е станало изискуемо вземането (в случая — за лихви)?
3. Започва ли давностният срок за вземания за лихви да тече от момента на извършването на нередността, съответно от датата на прекратяването на продължаваща или повторно извършена нередност, дори когато вземанията за лихви се отнасят до по-късни периоди и следователно са станали изискуеми едва към по-късна дата
При продължаващи или повторно извършени нередности започва ли давностният срок да тече едва от датата на прекратяването им съгласно член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95, дори когато този срок се отнася до вземанията за лихви?
4. Кога се преустановява прекъсващото действие на решението на компетентния орган съгласно член 3, параграф 1, трета алинея, второ изречение от Регламент № 2988/95, с което принципно се установява съответното вземане (в случая — за лихви)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) | | Собствени ресурси | Финансови разпоредби

Дело C-465/10: Chambre de commerce и d’industrie de l’Indre, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

1. Когато възлагащ орган, получател на субсидии, изплатени в рамките на ЕФРР, не е изпълнил едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки за осъществяване на субсидираната дейност, като освен това е безспорно, че дейността подлежи на финансиране от този фонд и е била осъществена, съществува ли разпоредба на правото на Съюза, по-специално в Регламент (ЕИО) № 2052/88 и в Регламент (ЕИО) № 4253/88, на която може да се основе задължение за възстановяване на субсидиите
Ако такова задължение съществува, за всички нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки ли се отнася то или само за някои от тях
В последния случай, за кои точно?
2. a) Съставлява ли нарушаването от страна на възлагащ орган, който получава помощ в рамките на ЕФРР, на едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки за избор на доставчик, натоварен с осъществяването на субсидираната дейност, „нередност“ по смисъла на Регламент № 2988/95
Може ли обстоятелството, че компетентният национален орган не е могъл да не знае в момента, когато е решил да предостави поисканата в рамките на ЕФРР помощ, че операторът получател е нарушил правилата относно възлагането на обществените поръчки, за да ангажира, още преди предоставянето на помощта, доставчик, натоварен с осъществяването на финансираната с нея дейност, да окаже въздействие върху квалификацията като „нередност“ по смисъла на Регламент № 2988/95?
б) В случай на положителен отговор на въпрос 2) а) и след като давностният срок, предвиден в член 3 от Регламент № 2988/95, се прилага за административни мерки като възстановяването на помощ, получена без основание от оператор в резултат на извършени от него нередности, както постановява Съдът (в Решение от 29 януари 2009 г. по съединени дела Josef Vosding SchlachT‑, Kühl- und Zerlegebetrieb и др. (C‑278/07—C‑280/07, Сборник, стр. I‑457):
– Датата на изплащане на помощта на нейния получател ли следва да се определи за начало на давностния срок, или датата, на която последният е усвоил получената субсидия, за да заплати на доставчика, ангажиран в нарушение на едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки?
– следва ли да се счита, че този срок е бил прекъснат с връчването от страна на компетентния национален орган на получателя на субсидията на доклад от проверка, с който се установява неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки, поради което на националния орган се разпорежда да си възстанови изплатените суми?
– когато държава членка използва възможността, предоставена ѝ от член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95, да приложи по-дълъг давностен срок, по-специално когато във Франция се прилага общият срок, предвиден към датата на настъпване на спорните обстоятелства в член 2262 от Гражданския кодекс, съгласно който: „[в]сички искове, вещни и лични, се погасяват с тридесетгодишна давност […]“, трябва ли съвместимостта на такъв срок с общностното право, и по-специално с принципа на пропорционалност, да се преценява с оглед на максималната продължителност на давността, предвидена в националния текст, който служи за правно основание на поисканото от националната администрация възстановяване, или с оглед на действително приложения в конкретния случай срок?
в) При отрицателен отговор на въпрос 2) а), препятстват ли финансовите интереси на Общността възможността съдът да приложи относно изплащането на помощ като разглежданата в главното производство национални правила относно оттеглянето на решенията, с които се създават права, според които правила, извън случаите на несъществуване, получаване чрез измама или искане на получателя, администрацията може да оттегли индивидуален административен акт, който поражда права, ако същият е незаконосъобразен, само в срок от четири месеца след постановяването на акта, като все пак индивидуалният административен акт би могъл, по-конкретно ако се отнася до изплащането на помощ, да се придружава от прекратителни условия, чието настъпване позволява да се оттегли разглежданата помощ, без да се налага спазването на определен срок, като се има предвид, че според тълкуването на Conseil d'État получателят на неправомерно предоставена в приложение на общностен текст помощ може да се позовава на това национално правило само ако е бил добросъвестен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/10: Zuckerfabrik Jülich и др., Заключение от 27 октомври 2011 г.

1) Валиден ли е [обжалваният регламент]?
2) Невалиден ли е [обжалваният регламент] предвид [Решение по дело Jülich I и Определение по дело SAFBA]?
3) Невалиден ли е, от друга страна, [обжалваният регламент] предвид правното основание, на което е бил приет, а именно [основния регламент]?
4) При изчисляване на обезщетението, което трябва да се плати на основание надплатените налози върху производството на захар за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005, 2005/2006, трябва ли приложимият обменен курс и датата на обмяната да бъдат определени съгласно правото на [ЕС]
Ако това е така, член 6 от [обжалвания регламент] трябва ли да бъде тълкуван в смисъл, че изисква обезщетението да бъде платено в зависимост от обменните курсове, приложими към момента на първоначалното изчисляване на надплатения налог
Ако това е така, валиден ли е член 6 от [обжалвания регламент]?
5) По отношение на лихвите:
i) Правото на ЕС допуска ли лице в положението на жалбоподателя да получи от националния орган, компетентен да събира налога върху производството, лихви върху надплатените в резултат от невалиден регламент на Комисията суми, в случай че този орган не може да получи лихвите върху съответните суми, които трябва да му бъдат изплатени от Комисията?
ii) Ако отговорът на въпрос i) по-горе е утвърдителен, законодателството на ЕС относно собствените ресурси (Решение 2000/597/ЕО, Евратом и Регламент (ЕО) № 1150/2000 за неговото прилагане) допуска ли компетентен държавен орган, който събира налога върху производството, да получава лихви върху сумите, които трябва да му изплати Комисията, при обстоятелства, каквито са налице по настоящото дело?
iii) Ако отговорът на въпрос i) е отрицателен, правото на ЕС допуска ли национален съд или орган да упражнят правото си на преценка, като не присъдят лихви в случай на присъждане на обезщетение на лице, което се намира в положението на жалбоподателя?
6) Трябва ли член 15, параграф 1, буква г) от [основния регламент] да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали са били изплатени възстановявания за тези количества или не?
7) Предвид член 15 от [основния регламент] валиден ли е [обжалваният регламент], доколкото определя налог върху производството на захарта въз основа на средна загуба, за изчисляването на която е от значение — що се отнася до изнесената във вид на преработени продукти захар — умножаването на единната сума на възстановяването при износ относно тези продукти по общото изнесено количество, включително изнесените без получаване на възстановяване количества, а не разделянето на действително направените разходи на сумата на изнесените със или без възстановяване количества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) | | Собствени ресурси | Финансови разпоредби

Английски

Дело C-465/10: Chambre de commerce и d’industrie de l’Indre, Заключение от 15 септември 2011 г.

1. Когато възложител — получател на субсидии, изплатени в рамките на ЕФРР, не е изпълнил едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки за осъществяване на субсидираната дейност, като освен това е безспорно, че дейността подлежи на финансиране от този фонд и е била осъществена, съществува ли разпоредба на правото на Съюза, по-специално в [Регламент № 2052/88] и [Регламент № 4253/88], на която може да се основе задължение за възстановяване на субсидиите
Ако такова задължение съществува, за всички нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки ли се отнася то или само за някои от тях
В последния случай, за кои точно?
2. а) Съставлява ли нарушаването от страна на възложител, който получава помощ в рамките на ЕФРР, на едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки за избор на доставчик, натоварен с осъществяването на субсидираната дейност, „нередност“ по смисъла на Регламент № 2988/95
Може ли обстоятелството, че компетентният национален орган не е могъл да не знае в момента, когато е решил да предостави поисканата в рамките на ЕФРР помощ, че операторът получател е нарушил правилата относно възлагането на обществените поръчки, за да ангажира, още преди предоставянето на помощта, доставчик, натоварен с осъществяването на финансираната с нея дейност, да окаже въздействие върху квалификацията като „нередност“ по смисъла на Регламент № 2988/95?
б) В случай на положителен отговор на въпрос 2) а) и след като давностният срок, предвиден в член 3 от Регламент № 2988/95, се прилага за административни мерки като възстановяването на помощ, получена без основание от оператор в резултат на извършени от него нередности, както постановява Съдът по съединени дела Hauptzollamt Hamburg-Jonas/Josef Vosding Schlacht, Kühl- und Zerlegebetrieb:
– Датата на изплащане на помощта на нейния получател ли следва да се определи за начало на давностния срок, или датата, на която последният е усвоил получената субсидия, за да заплати на доставчика, ангажиран в нарушение на едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки?
– следва ли да се счита, че този срок е бил прекъснат с връчването от страна на компетентния национален орган на получателя на субсидията на доклад от проверка, с който се установява неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки, поради което на националния орган се разпорежда да си възстанови изплатените суми?
– когато държава членка използва възможността, предоставена ѝ от член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95, да приложи по-дълъг давностен срок, по-специално когато във Франция се прилага общият срок, предвиден към датата на настъпване на спорните обстоятелства в член 2262 от Гражданския кодекс, съгласно който: „Всички искове, вещни и лични, се погасяват с тридесетгодишна давност“, трябва ли съвместимостта на такъв срок с общностното право, и по-специално с принципа на пропорционалност, да се преценява с оглед на максималната продължителност на давността, предвидена в националния текст, който служи за правно основание на поисканото от националната администрация възстановяване, или с оглед на действително приложения в конкретния случай срок?
в) При отрицателен отговор на въпрос 2) а), препятстват ли финансовите интереси на Общността възможността съдът да приложи относно изплащането на помощ като разглежданата в главното производство национални правила относно оттеглянето на решенията, с които се създават права, според които правила, извън случаите на несъществуване, получаване чрез измама или искане на получателя, администрацията може да оттегли индивидуален административен акт, който поражда права, ако същият е незаконосъобразен, само в срок от четири месеца след постановяването на акта, като все пак индивидуалният административен акт би могъл, по-конкретно ако се отнася до изплащането на помощ, да се придружава от прекратителни условия, чието настъпване позволява да се оттегли разглежданата помощ, без да се налага спазването на определен срок, като се има предвид, че според тълкуването на Conseil d'Etat получателят на неправомерно предоставена в приложение на общностен текст помощ може да се позовава на това национално правило само ако е бил добросъвестен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Дело C-201/10: Ze Fu Fleischhandel и Vion Trading, Съдебно решение от 5 май 2011 г.

Противоречи ли на признатия от общностното право принцип на правна сигурност прилагането по аналогия на правилото за давностен срок по член 195 от BGB в редакцията му, която е в сила до края на 2001 г., към право на връщане на незаконно платено възстановяване при износ?
Противоречи ли на признатия от общностното право принцип на пропорционалност прилагането на предвидения в член 195 от BGB тридесетгодишен давностен срок към искане за връщане на незаконно платено възстановяване при износ?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: противоречи ли на признатия от общностното право принцип на правна сигурност прилагането на национален давностен срок, който е по-дълъг по смисъла на член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 и който е определен за конкретния случай от съответната юрисдикция посредством доразвиване на правото въз основа на предполагаема извънредна компетентност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/10: Vion Trading, Съдебно решение от 5 май 2011 г.

Допуска ли принципът на правна сигурност прилагането по аналогия на общ гражданскоправен давностен срок към искания за връщане на незаконно платени възстановявания при износ?
Съвместимо ли е с принципа на пропорционалност прилагането на тридесетгодишен давностен срок към искания за връщане на незаконно платени възстановявания при износ?
Позволява ли принципът на правна сигурност национална юрисдикция да намали по-дълъг давностен срок, изведен по аналогия от общото право, за да отговори на принципа на пропорционалност, вместо да приложи четиригодишния срок по член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.