всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Защита на потребителите

Защита на потребителите

Дело C-523/19: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 29 октомври 2020 г.

Какви са последиците за производството пред Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да определи и разпредели разходите по производството след прекратяване на преписката поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-732/19: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 29 октомври 2020 г.

Следва ли производството по дело пред Съда да бъде прекратено и делото да бъде заличено от регистъра, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване?
Кой орган е компетентен да определи разходите по производството, когато то има характер на инцидент пред националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-778/18: Association française des usagers de banques, facet-document-type-ARRET

Mоже ли национална правна уредба да изисква превеждане на всички доходи от трудова дейност по сметка при кредитодателя, независимо от размера, падежа и срока на кредита, без да нарушава принципите на пропорционалност и целите на защитата на потребителите, предвидени в Директива 2014/17?
Допустимо ли е задължението за превеждане на доходи по сметка при кредитодателя да бъде ограничено във времето до срока на договора за кредит или до десет години, ако това е по-кратко, и съответства ли това ограничение на разпоредбите на Директива 2014/17?
Включва ли понятието „такси“ по смисъла на Директива 2007/64, Директива 2015/2366 и Директива 2014/92 отпадането на персонализирано предимство за кредитополучателя при прекратяване на договора за кредит и закриване на платежна сметка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-813/18: Deza/Комисия, facet-document-type-ARRET_DR

Обхваща ли Комисията всички релевантни научни данни и доказателства, включително относно примеса 9-NA, при класифицирането на антракинона като канцероген в съответствие с изискванията на Регламент № 1272/2008?
Спазени ли са релевантните стандарти и принципи (като насоките на ОИСР и добрата лабораторна практика) при провеждането и приемането на научните изследвания, послужили за основа на класификацията?
Установено ли е нарушение на принципа на правната сигурност или на основни права и принципи във връзка с процеса на класификация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-641/19: PE Digital, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“ следва при договор, съгласно чието съдържание се дължи не единна услуга, а състояща се от няколко частични услуги цялостна услуга, да се изчислява само на принципа pro rata temporis, ако потребителят действително заплаща pro rata temporis за цялостната услуга, но частичните услуги се доставят с различен темп?
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“, следва да се изчислява само на принципа pro rata temporis и когато дадена (частична) услуга действително се доставя непрекъснато, но в началото на срока на договора има по-голяма или по-малка стойност за потребителя?
Трябва ли член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. да се тълкуват в смисъл, че „цифрово съдържание“ по смисъла на член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и на член 2, точка 1 от Директива 2019/770 могат да бъдат и данни, които се доставят като частична услуга в рамките на предоставяна предимно като „цифрова услуга“ по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2019/770 цялостна услуга, в резултат на което търговецът би могъл да погаси правото на отказ на основание член 16, буква м) от Директива 2011/83 по отношение на частичната услуга, но потребителят, в случай че търговецът не направи това, може да се откаже от целия договор и поради член 14, параграф 4, буква б, подточка ii) от Директива 2011/83 не би дължал компенсация за тази частична услуга?
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че договорената за дадена услуга обща цена е „прекомерна“ по смисъла на член 14, параграф 3, трето изречение от Директива 2011/83, ако тя е значително по-висока от договорената с друг потребител обща цена за идентична по съдържанието си услуга, доставяна от същия търговец за същия срок на договора и при същите рамкови условия за останалите аспекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-649/18: A (Онлайн реклама и продажба на лекарствени прждукти), Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.

Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба:
– забраняваща на аптеките да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките,
– забраняваща на тези аптеки да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато е превишена определена сума,
– задължаваща посочените аптеки да включат здравен въпросник в процедурата за онлайн поръчка на лекарствени продукти,
– забраняваща на същите аптеки да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-331/19: Staatssecretaris van Financiën (Taux réduit de TVA pour aphrodisiaques), Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.

Как трябва да се тълкуват понятията „хранителни продукти за човешко потребление“ и „продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти“, съдържащи се в точка 1 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-738/19: A (Пренаемане на социално жилище), Съдебно решение от 10 септември 2020 г.

Как следва да се тълкува Директива 93/13, и по-специално съдържащият се в нея принцип за кумулативното действие, при преценката на въпроса дали неустойката, която потребителят, който не е изпълнил договорните си задължения, следва да плати, е неоснователно висока по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към посочената директива, когато става въпрос за клауза за неустойка, свързана с различни нарушения на договора, които по естеството си не трябва да бъдат извършени едновременно и в конкретния случай действително не са били извършени едновременно?
Има ли значение обстоятелството, че във връзка с нарушенията на договора, въз основа на които се изисква неустойка, се иска и обезщетение под формата на връщане на неправомерно реализираната печалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-363/19: Konsumentombudsmannen, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.

Когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, а тези претенции съответстват на претенция, обхваната от заявление по член 13, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, по което все още не е взето решение за разрешаване или неразрешаване, кои разпоредби регламентират тежестта на доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на първия въпрос е, че тежестта на доказване се урежда от Регламент № 1924/2006, кой носи тази тежест — търговецът, който използва съответната здравна претенция, или органът, който иска от националния съд да забрани на търговеца да използва занапред тази претенция?
В случай като описания в първия въпрос, когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, кои разпоредби регламентират изискванията за доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на третия въпрос е, че изискванията за доказване се уреждат от Регламент № 1924/2006, какви са установените изисквания за доказване?
За отговорите на предходните четири въпроса има ли значение фактът, че Регламент № 1924/2006 (включително член 3, буква а) от него) и Директива 2005/29 могат да са едновременно приложими в производството пред националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-943/19: ONDO, Определение от 7 септември 2020 г.

При какви условия Съдът следва да заличи делото от регистъра си при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13738394041123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form