Дело C-641/19: PE Digital, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“ следва при договор, съгласно чието съдържание се дължи не единна услуга, а състояща се от няколко частични услуги цялостна услуга, да се изчислява само на принципа pro rata temporis, ако потребителят действително заплаща pro rata temporis за цялостната услуга, но частичните услуги се доставят с различен темп?

Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“, следва да се изчислява само на принципа pro rata temporis и когато дадена (частична) услуга действително се доставя непрекъснато, но в началото на срока на договора има по-голяма или по-малка стойност за потребителя?

Трябва ли член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. да се тълкуват в смисъл, че „цифрово съдържание“ по смисъла на член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и на член 2, точка 1 от Директива 2019/770 могат да бъдат и данни, които се доставят като частична услуга в рамките на предоставяна предимно като „цифрова услуга“ по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2019/770 цялостна услуга, в резултат на което търговецът би могъл да погаси правото на отказ на основание член 16, буква м) от Директива 2011/83 по отношение на частичната услуга, но потребителят, в случай че търговецът не направи това, може да се откаже от целия договор и поради член 14, параграф 4, буква б, подточка ii) от Директива 2011/83 не би дължал компенсация за тази частична услуга?

Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че договорената за дадена услуга обща цена е „прекомерна“ по смисъла на член 14, параграф 3, трето изречение от Директива 2011/83, ако тя е значително по-висока от договорената с друг потребител обща цена за идентична по съдържанието си услуга, доставяна от същия търговец за същия срок на договора и при същите рамкови условия за останалите аспекти?