4.18 - Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 13 от Директива 85/374, с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. González Sánchez (C‑183/00, EU:C:2002:255), съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението му за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
Член 11 от Директива 85/374 — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от Хартата, тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
Може ли член 10 от Директива 85/374, който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на стабилизиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо заболяване давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-902/24: Herchoski, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли в контекста на обявяването на договор за ипотечен кредит за изцяло недействителен поради това, че не може да се изпълнява след премахването на неравноправните клаузи от него, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, равностойност, пропорционалност и правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– в производството по иск на потребителя срещу банката за връщане на равностойността на кредитните вноски банката може валидно да повдигне възражение за прихващане на своето вземане за връщане на равностойността на сумата на кредита с вземането на потребителя,
– банката може валидно да повдигне посоченото възражение за прихващане и при условията на евентуалност, докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може валидно да отправи покана до потребителя за връщането на равностойността на сумата на кредита, усвоена в изпълнение на недействителния договор (вследствие от което това вземане на банката става изискуемо), докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може да определи на потребителя двуседмичен срок за връщането на равностойността на цялата сума на кредита (вследствие от което вземането на банката за връщането на равностойността на цялата сума на кредита става изискуемо), [и]
– потребителят ще бъде осъден да заплати част от разноските по делото съобразно степента, в която искът за вземането му е отхвърлен поради уважаването на повдигнатото от банката възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/23: Cofidis Magyarországi Fióktelepe, Определение от 16 декември 2025 г.
Допустимо ли е националното законодателство да ограничава правото на потребителя да иска възстановяване на положението, в което би се намирал при липса на договора, когато договорът е станал невалиден поради отпадането на неравноправна клауза?
Изисква ли Директива 93/13 възстановяване на всички платени вноски, разноски и законна лихва при обявяване на договор за невалиден след отпадане на неравноправна клауза?
Възпрепятства ли националната процедура възпиращия ефект на Директива 93/13, ако не позволява пълното възстановяване на положението на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-767/24: Kuszycka, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/93 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че при обявяване на договор за ипотечен кредит за изцяло нищожен поради това, че не може да продължи да се изпълнява след премахването на съдържащите се в него неравноправни клаузи, не допускат съдебно тълкуване на националната правна уредба, съгласно което изявлението на потребителя за прихващане на вземането му с вземането на банката за връщане на главницата по кредита представлява отказ на потребителя от възражението за погасяване по давност на посоченото вземане на банката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/24: Gryczara, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която потребителят може да бъде осъден да заплати разноските по делото, в което националният съд уважава иска на търговеца за осъждането на потребителя да върне даденото му в изпълнение на договор, който е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/24: (W), Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 3, точка 6 от Директива 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, като например сдружение с нестопанска цел, което от свое име, но за сметка на някои от своите членове е сключило с организатор договор за пакетно туристическо пътуване, попада в обхвата на понятието „пътуващ“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/24: Šiľarský, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че (i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници, а (ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/25: Wawicz, Определение от 10 ноември 2025 г.
Може ли договор за кредит, деноминиран в една валута и индексиран към друга, да остане в сила след премахване на елемент от клауза, свързан с определяне на обменния курс, ако този елемент представлява самостоятелно договорно задължение, което може да бъде отделено от останалите клаузи?
Следва ли националният съд да оцени дали отстраненият елемент е самостоятелно задължение, което не засяга същността на клаузата, така че договорът да продължи да съществува без него, без да се нарушава възпиращият ефект на Директива 93/13?
Допустимо ли е съдът да преразглежда съдържанието на неравноправна клауза или може единствено да я изключи, освен ако изключването би засегнало същественото съдържание на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/23: Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], в случай на отказ от договор за потребителски кредит, който е свързан със сключен в търговски обект договор за покупко-продажба на превозно средство, размерът на компенсаторното обезщетение за обезценяването на финансираното превозно средство, дължимо от потребителя на кредитора при връщане на финансираното превозно средство, да се изчислява като от продажната цена на търговеца към момента на придобиването на превозното средство от потребителя се приспадне покупната за търговеца цена към момента на връщането на превозното средство?
Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква л) от [Директива 2008/48] във връзка с член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от [нея] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ не започва да тече, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли липсата на тази информация да засегне способността на средния потребител да прецени обхвата на правата и задълженията си по посочената директива или решението му да сключи договора, и евентуално да го лиши от възможността да упражни правата си при по същество същите условия като тези, които биха били налице, ако предоставената информацията беше пълна и точна?
Изключена ли е възможността кредиторът да направи възражение, че поради поведението си в периода между сключването на договора и упражняването на правото на отказ, а и след упражняването му, потребителят е злоупотребил с това право, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли квалификацията като злоупотреба с право да се основава по-специално на следните обстоятелства:
– потребителят продължава да използва финансираното превозно средство, докато съдът се произнесе по въпроса относно действителността на отказа;
– потребителят отказва да плати компенсаторно обезщетение за обезценяването на превозното средство поради ползването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/24: Corendon Airlines (Report de vol annoncé à l’avance), Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че при отлагане на часа на излитане и пристигане на полет, обявено предварително от въздушен превозвач и придружено с издаването на ново потвърждение на резервацията на съответните пътници, продължителността на закъснението на последните при пристигането им трябва да се определи, като се вземе предвид първоначално планираното време на пристигане по разписание, или времето, посочено в новото потвърждение на резервацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.