4.18 - Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-582/23: Wiszkier, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която съдът по несъстоятелността е обвързан от одобрения от съдията комисар списък на вземанията в производството по несъстоятелност, поради което съдът по несъстоятелността не може да прецени дали договорни клаузи са неравноправни при постановяването на своя съдебен акт, с който приключва производството?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява разпореждане на временни мерки в производство по несъстоятелност и която поради това може да обезсърчи потребителите да се възползват от защитата, предоставена им от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/23: GR REAL, Съдебно решение от 24 юни 2025 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
а) потребителят не може валидно да повдигне пред организатора на проданта възражение за неравноправност на договорните клаузи, […] на които [се основава] вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на [прилагането на] неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива [93/13], и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази [национална] правна уредба нищожност на публичната продан може да се [иска] само на три основания[, а именно]:
– нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
– нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
– [извършване] на престъпление?
3) Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/24: Lubreczlik, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална съдебна практика, съгласно която, ако се установи наличие на неравноправна клауза в договора, по-конкретно в сключен с потребител договор за кредит, а оттам и нищожността на договора, по-конкретно нищожността на договора за кредит, потребителят е длъжен да върне на търговеца цялата номинална сума по кредита, която е получил от търговеца в изпълнение на нищожния договор, а търговецът има право да иска от потребителя да върне цялата номинална сума на кредита, предоставена на потребителя в изпълнение на нищожния договор, без оглед на обстоятелството какъв е [в двете хипотези] размерът на погасителните плащания, направени от потребителя в изпълнение на този договор, и без оглед на действителния размер на непогасения остатък от кредита?
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална съдебна практика, съгласно която при разглеждането на дело за връщане на даденото от търговецът на потребител в изпълнение на нищожен договор за кредит, националният съд е длъжен да присъди в полза на търговеца цялата сума, която той е предоставил на потребителя в изпълнение на нищожния договор за кредит, без оглед на това дали потребителят все още е длъжник на търговеца, и без оглед на размера на даденото от потребителя на търговеца в изпълнение на нищожния договор за кредит?
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална правна уредба, съгласно която, ако потребителят признае предявения от търговеца иск, националният съд е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на решението, с което присъжда вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/24: Elektrorazpredelitelni mrezhi Zapad, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли понятието „такси за покриване на загуби“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква г) от Директива 2019/944 и член 18, параграф 8 от Регламент 2019/943 да се тълкува в смисъл, че включва и консумираната, но неотчетена електроенергия от измервателното средство в случаите, когато неотчетената или неточно отчетена енергия към потребителя не се дължи на външна намеса и причината не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия и в таксата се включва „прогнозно“ количество електроенергия за законово определен период, краят на който зависи от констатиране на техническа неизправност от страна на доставчика?
Следва ли задължението на регулаторния орган по член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че принципът на определяне на прозрачни критерии на тарифите за пренос или разпределение или техни методики е спазен, когато в тарифата са включени разходите на оператора за прогнозно изчисляване на количеството загуби за прогнозен период, поради проблем със средството за измерване (неотчитащо или технически неизправно средство за измерване), в случаите, когато причината за неработещото средство не се дължи на външна намеса и тази причина не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия, който е собственик на средството за измерване?
Следва ли член 18, параграф 1 и параграф 7 от Регламент 2019/943 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която определя разходи за консумирана електроенергия от потребител на база прогнозно консумирана електроенергия за прогнозен период, без да се изследва реалното ползвано количество електроенергия от потребителя, в случаите на проблем с средството за измерване на количеството електроенергия и този проблем не се дължи на външна намеса?
Следва ли член 27 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че потребителят има задължението да плати прогнозно количество електроенергия за прогнозен период в случаите, когато средството за измерване не отчита реално количеството електроенергия, средството се намира извън собствеността на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?
Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да овласти доставчик/оператор на електроенергия да прави преизчисляване на количеството електроенергия, като го замени с прогнозно потребено количество електроенергия за прогнозен период, в случаите, при които средството за измерване не измерва правилно, същото се намира извън досега на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-749/23: innogy Energie, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО, разглеждани във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 7 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че може да е неравноправна клаузата в срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора от доставчика поради неплащане от страна на потребителя доставчикът може автоматично да начисли на потребителя фиксирана неустойка, независимо от действително понесените си преки икономически загуби, и дали предвид структурата и мястото си в договора и предвид обстоятелствата, довели до осъщественото по електронен път сключване на договора, тази клауза отговаря на изискванията за прозрачност по член 5 от Директива 93/13?
В частта, в която се отнася до тълкуването на член 12, параграф 3 от Директива 2019/944, вторият преюдициален въпрос е недопустим.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/24: Malicník, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Противоречи ли правото на Съюза на съдебна практика като решението на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 28 февруари 2022 г., реф. 7Cdo 294/2019, съгласно която изискването за яснота и разбираемост на съдържанието на услугата, за която потребителят трябва да заплати такси по предоставянето на кредита, е изпълнено, ако „от наименованието на спорните такси следва, че това са такси, начислени за предоставянето на кредита, т.е. за действия, извършени от кредитора, които са необходими за сключването на договора и които попадат в рамките на вътрешната организация на кредитора и са част от неговите разходи, т.е. за действия на кредитора, извършени във връзка с предоставянето на кредита, като изготвяне на договора и неговото сключване и др.“, и ако размерът на таксите е определен точно?
За целите на преценката на неравноправния характер на таксите за обработка следва ли да се вземат предвид разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начисляват съответните такси, и следователно трябва ли договорът да посочва съдържанието на тази услуга, или таксите представляват само възнаграждение, като в този случай кредиторът не е длъжен да се основава на разходите, свързани с предоставянето на услугата, за която се начисляват съответните такси?
Ако таксите за обработка трябва да отразяват разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начисляват, има ли значение по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 фактът, че в тези такси кредиторът прехвърля върху потребителя всички разходи, които той понася за предоставянето на услугата, за която се начисляват съответните такси, и че съдържанието на услугата е в интерес и на двете страни по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/23: Myszak, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, разглеждани в светлината на принципите на ефективност и на пропорционалност, както и с оглед на член 34, параграф 1, букви б) и ж) и член 70, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/59/ЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не разрешава да се уважи молба на потребител за допускане от съд по отношение на банка, спрямо която е започнало принудително преструктуриране, на привременна мярка (обезпечение на иск), изразяваща се в спиране за времетраенето на съдебното производство на изпълнението на задължението за погасяване на главницата и лихвата по месечните погасителни вноски по договор за кредит, който вероятно ще бъде обявен от съд за нищожен поради премахването от него на неравноправни договорни клаузи — само защото банката е в принудително преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/23: Pielatak, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Следва ли член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО във връзка със съображение 17 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува в смисъл, че земеделски стопанин, който сключва договор за закупуване на електроенергия както за земеделското си стопанство, така и за частни, битови нужди, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 3, параграф 7 и точка 1, буква a) от приложение I към Директива 2009/72/ЕО във връзка със съображение 51 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява да се наложи договорна неустойка на битов клиент, когато той предсрочно прекрати срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/24: Abanca Corporación Bancaria (Clause de déchéance du terme), Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Съвместима ли е с член 3, параграф 1 и член 7 от Директива 93/13 клауза за предсрочна изискуемост, която предвижда възможност тази предсрочна изискуемост на кредита да се избегне или да се неутрализира в определен срок, или е необходимо такава възможност да бъде предвидена в конкретна разпоредба от националното право?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос какъв срок би бил разумен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/24: Justa, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Допуска ли правото на Съюза тълкуване на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) във връзка с комисионата за обработка, съгласно което самото посочване в ипотечния акт на сумата по клаузата и на обстоятелството, че тази сума не надхвърля определената граница, е достатъчно, за да се приеме, че няма неравноправност с оглед на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 поради липса на прозрачност, дори когато в посочената клауза за нея няма уточнения за съдържание и време?
Ако потребителят е информиран предварително за въпросната клауза и тя не се счита за присъща за дейността по банково кредитиране, както е предвидено в Директива 2014/17, а се разглежда като отделна спрямо самата възнаградителна лихва, не трябва ли да се издават фактури и, в крайна сметка, тези услуги да се уточняват преди задължаването на потребителя за тях, и не противоречат ли на правото на Съюза такива пропуски предвид засягането на прозрачността по същество на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.