Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-452/18: Ibercaja Banco, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи (член 6 от Директива [93/13]) да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за новация за изменение на кредита?
Могат ли документите, които изменят или съдържат сделки относно недоговорени клаузи, които е възможно да не преминат успешно проверките за липса на неравноправност и за прозрачност, да се определят като общи договорни условия по смисъла на член 3 от Директива 93/13 и съответно за тях да се приложат същите основания за недействителност като за първоначалните документи, предмет на новацията или сделката?
Трябва ли отказът от предприемане на действия по съдебен ред, съдържащ се в договора за новация също да е недействителен, доколкото подписаните от клиентите договори не ги информират за наличието на недействителна клауза, нито за размеря или паричната сума, която са имали право да получат за възстановяване на платените лихви поради първоначалното прилагане на клаузите за „долен праг“?
Следва ли от анализа на договора за новация за изменение на кредита с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз и на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, че включената в този договор за новация нова клауза за „долен праг“ отново е опорочена поради липса на прозрачност, след като банката отново не е изпълнила критериите за прозрачност, установени по този повод в решение на Tribunal Supremo (Върховен съд […])от 9 май 2013 г., и не е информирала клиента за истинската материална стойност на тази клауза за ипотеката му, за да може да е наясно с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако новата клауза за „долен праг“ бъде приложена, и с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако не се прилага каквато и да било клауза за „долен праг“, а се прилага договореният в договора за ипотечен кредит лихвен процент без долна граница?
Могат ли клаузите относно действията по съдебен ред, включени в общите условия на договора за новация за изменение на кредита, да се считат за неравноправни поради съдържанието си с оглед на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с приложението към нея, където са посочени неравноправни клаузи, и по-конкретно точка 1, буква р) […], тъй като ограничават правото на потребителите да упражнят правата си, които могат да се породят или установят след подписването на договора, както е станало с възможността да се търси пълно възстановяване на платените лихви (съгласно решение на Съда […] от 21 декември 2016 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/19: Sparkasse Saarbrücken, Определение от 6 юли 2020 г.
От какъв момент и при какви условия се заличава от регистъра на Съда дело, по което запитващата юрисдикция е оттеглила преюдициалното си запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-853/19: STING Reality, Определение от 2 юли 2020 г.
Какви са критериите за квалифициране на търговска практика като агресивна по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29, особено при договаряне с уязвими лица?
Как следва да процедира националният съд, когато професионалистът отказва да предостави аналогични договори с други потребители, при преценка за индивидуално договаряне на договорни клаузи съгласно член 3 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-853/19: STING Reality, Определение от 2 юли 2020 г.
Какви критерии следва да бъдат приложени при квалификацията на търговска практика като агресивна по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО, особено когато е налице злоупотреба с тежкото положение на уязвим потребител?
Какви процесуални действия следва да предприеме националният съд при отказ на търговеца да представи аналогични договори в производство по преценка на неравноправността на клаузи, съгласно член 3 от Директива 93/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/19: Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Трябва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/11 да се тълкува в смисъл, че търговец, който предоставя на своя уебсайт достъп до общите условия на договорите за продажба или услуги, но не сключва договори с потребителите чрез този уебсайт, е длъжен да включи в тези общи условия информация за структурата или структурите за алтернативно решаване на спорове, в обхвата на чиято компетентност попада, когато се ангажира или е задължен да прибегне до тази структура или тези структури за решаване на споровете с потребители, или в това отношение е достатъчно посоченият търговец било да включи тази информация в други достъпни на този уебсайт документи или в други раздели на същия, било да предостави посочената информация на потребителя при сключване на договора, за който се прилагат посочените общи условия, посредством различен от тях документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/19: Profi Credit Polska, Заключение от 2 април 2020 г.
1. Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
2. Трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от заемополучателя заедно със заема отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на заема (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
3. Трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на заема, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
4. Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?
5. Трябва ли разпоредбите на [Директива 2008/48], и по-специално член 3, буква ж) и член 22, параграф l да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/19: Condominio di Milano, via Meda, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, която тълкува законодателството за транспониране на тази директива във вътрешното право в смисъл, че установените в него правила за защита на потребителите се прилагат и към договор, сключен от правен субект, като етажната собственост (condominio) в италианското право, с продавач или доставчик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/18: Reliantco Investment и Reliantco Investment Limassol Sucursala Bucureşti, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Може ли/трябва ли при тълкуването на понятието „непрофесионален клиент“, съдържащо се в член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39, националният съд да използва същите критерии за тълкуване, които определят понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, тогава при какви условия „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/39 може да се позовава на качеството на потребител в спор като разглеждания в главното производство?
По-конкретно, за преценката дали „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/39 има качеството на потребител, релевантни критерии ли са извършването от последния на голям брой сделки за относително кратък срок и инвестирането на значителна сума пари във финансови инструменти като определените в член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39?
Може ли/трябва ли при проверката на своята компетентност, с оглед на задължението да определи относимостта съответно на член 17, параграф 1, буква в) или на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, националният съд да вземе предвид посоченото от ищеца материалноправно основание — в случая изключително извъндоговорна отговорност — за оспорването на някои клаузи, за които се твърди, че са неравноправни по смисъла на Директива 93/13, по отношение на които приложимият материален закон се определя на основание Регламент № 864/2007, или евентуалното качество на потребител на ищеца води до ирелевантност на материалноправното основание на неговия иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/19: Kreissparkasse Saarlouis, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че задължителната информация относно „срока“ или „другите условия за упражняването на правото на отказ“ включва и условията за началото на срока за отказ?
Допуска ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 тълкуване в смисъл, че информацията относно правото на отказ е „ясна“ и „кратка“, когато по отношение на началото на срока за отказ тя не посочва изчерпателно задължителната информация, която следва да се предостави, относно датата, от която започва да тече срокът, а препраща към национална разпоредба — в настоящия случай член 492, параграф 2 от [BGB] в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., която от своя страна препраща към други национални разпоредби — в настоящия случай член 247, параграфи [6] —13 от [EGBGB] в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., и поради това потребителят е длъжен да прочете множество законови разпоредби в различни закони, за да получи яснота относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена, за да започне да тече срокът за отказ от договора му за кредит?
Допуска ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 тълкуване в смисъл, че информацията относно правото на отказ е „ясна“ и „кратка“, когато препращането към национална разпоредба — в настоящия случай член 492, параграф 2 от BGB в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., и препращането, направено в нея — в настоящия случай към член 247, параграфи 3—13 от EGBGB в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., задължително води до положение, при което, за да получи яснота относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена, за да започне да тече срокът за отказ от договора му за кредит, потребителят трябва не просто да прочете разпоредбите, но и да извърши правен анализ — например дали кредитът му е отпуснат при условията, които са обичайни за договорите, обезпечени с недвижим имот, и тяхното междинно финансиране, или са налице свързани договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-779/18: Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty w Warszawie, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2008/48, и по-специално член 3, буква ж), член 10, параграф 1 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат обособяването на т.нар. „извънлихвени разходи по кредита“, определяни като обща сума по предвидена в закона формула за изчисление, съдържаща се в член 36а от Закона за потребителския кредит, от т.нар. „общи разходи за кредита за потребителя“, определени в посочената по-горе директива, така че от потребителя да е възможно да се укрият действителните извънлихвени разходи по кредита, поемани от търговеца?
Трябва ли разпоредбите на Директива 93/13, и по-специално член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат проверка с оглед на изискванията по член 3 от посочената директива на условията по договори за потребителски кредит относно т.нар. извънлихвени разходи по кредита, критериите за чието установяване са определени в разпоредбата на член 36а от Закона за потребителския кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.