Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-81/19: Banca Transilvania, Заключение от 19 март 2020 г.
1. Следва ли член 1 параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска възможността да се разглежда като неравноправна договорна клауза, която възпроизвежда допълваща норма, от която страните са могли да дерогират, но на практика не са дерогирали, тъй като тази клауза не е била договаряна, каквато е в разглеждания случай клаузата, с която се изисква връщане на кредита в същата чуждестранна валута, в която е бил предоставен?
2. Може ли да се твърди, при условие че при отпускането на кредит в чуждестранна валута на потребителя не са били представени изчисления/прогнози за икономическото въздействие, което евентуално колебание на обменния курс би имало върху общия размер на произтичащите от договора задължения за плащане, че подобна клауза за цялостно поемане на валутния риск от страна на потребителя (по силата на принципа на номинализма) е ясна и разбираема и че продавачът или доставчикът (банката) е изпълнил добросъвестно задължението за информиране на контрагента си, при условие че максималното ниво на потребителска задлъжнялост, установено от Banca Națională a României (Национална банка на Румъния) се изчислява по обменния курс към датата на отпускане на кредита?
3. Допуска ли Директива 93/13/ЕИО и свързаната с нея съдебна практика, както и принципът на ефективност, възможността след установяване на неравноправния характер на клауза, отнасяща се до поемането на валутния риск, договорът да продължи да се изпълнява без промяна
Каква е възможната промяна, която би довела до неприлагане на неравноправната клауза и до спазване на принципа на ефективност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/18: Gómez del Moral Guasch, Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че клаузата от договор за ипотечен кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, в която се предвижда, че приложимият за кредита лихвен процент се основава на един от предвидените в националната правна уредба официални референтни индекси, които могат да се прилагат от кредитните институции към ипотечните кредити, попада в приложното поле на тази директива, ако в същата правна уредба не се предвижда нито задължително прилагане на този индекс независимо от волята на страните, нито субсидиарното му прилагане при липса на друга уговорка между същите страни?
Трябва ли Директива 93/13, и по-специално член 4, параграф 2 и член 8, да се тълкува в смисъл, че съответната юрисдикция на държава членка е длъжна да провери дали договорна клауза, отнасяща се до основния предмет на договора, е ясна и разбираема, при това независимо дали член 4, параграф 2 от тази директива е транспониран в правния ред на държавата членка?
Трябва ли Директива 93/13, и по-специално член 4, параграф 2 и член 5, да се тълкува в смисъл, че за да се спази изискването за прозрачност на договорна клауза, с която се определя променлив лихвен процент, в договор за ипотечен кредит, тази клауза трябва не само да бъде понятна от формална и граматическа гледна точка, но и да позволява на среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да разбере конкретното функциониране на начина на изчисляване на същия лихвен процент и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения, като особено релевантни елементи за преценката, която националният съд трябва да извърши в това отношение, са от една страна, лесната достъпност за всеки, който възнамерява да сключи договор за ипотечен кредит, на основните елементи за изчисляване на този лихвен процент поради публикуването на начина на неговото изчисляване, и от друга страна, предоставянето на информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислява същият лихвен процент?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че при недействителност на неравноправна договорна клауза, с която се определя референтен индекс за изчисляване на променливите лихви по кредит, тези разпоредби допускат възможността националният съд да замести този индекс със законоустановен индекс, приложим при липса на уговорка за противното между страните по договора, ако при премахване на посочената неравноправна клауза съответният договор за ипотечен кредит не може да продължи да се изпълнява и ако обявяването на целия договор за недействителен би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/18: Cofidis, Определение от 2 март 2020 г.
Следва ли производството по делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване и съгласие на ответните страни с това оттегляне?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски при производство с инцидентен характер, повдигнато пред националната юрисдикция?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-782/18: Cofidis, Определение от 27 февруари 2020 г.
Налице ли са предпоставки за прекратяване на делото и заличаването му от регистъра на Съда след отказ от иска и приемането му от ответника?
Коя юрисдикция следва да определи разноските по делото при прекратяване поради отказ от иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/19: Staatssecretaris van Financiën (Taux réduit de TVA pour aphrodisiaques), Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Трябва ли понятието „хранителни продукти за човешко потребление“, използвано в точка 1 от приложение III към Директива [2006/112], да се тълкува в смисъл, че съгласно член 2 от Регламент [№ 178/2002] включва всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора
При отрицателен отговор: как следва да се разбира понятието в такъв случай
2) Ако някои храни или напитки не следва да се разглеждат като хранителни продукти за човешко потребление, по какви критерии следва в такъв случай да се преценява дали тези продукти могат да се разглеждат като продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-778/18: Association française des usagers de banques, Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Позволява ли разпоредбата на член 12, параграф 2, буква а) от Директива [2014/17], по-специално предвид целите, които съгласно тази разпоредба се преследват с уредените в нея откриване и поддържане на разплащателна или спестовна сметка, или разпоредбата на параграф 3 от същия член, от една страна, кредитодателят да задължи кредитополучателя в замяна на персонализирано предимство да получава всичките си доходи от трудова дейност или приравнените на тях доходи на платежна сметка при кредитодателя през определен в договора за кредит срок, независимо от размера, съответните падежи и продължителността на кредита, и от друга, така определеният срок да достига десет години, или да бъде равен на срока на договора, ако той е по-кратък?
2) Допускат ли член 45 от Директива [2007/64], приложим към онзи момент и понастоящем възпроизведен в член 55 от Директива [2015/2366], и членове 9—14 от Директива [2014/92], отнасящи се до улесняването на банковата мобилност и до таксите за закриване на платежна сметка, закриването на сметка — която кредитополучателят е открил при кредитодателя, за да получава по нея доходите си в замяна на персонализирано предимство в рамките на договор за кредит — преди изтичането на определения в този договор срок да доведе до отпадане на посоченото предимство, включително когато е изтекла повече от една година от датата на откриване на сметката, и от друга, допускат ли същите разпоредби този срок да достига десет години, или да бъде равен на общия срок на договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/18: A (Онлайн реклама и продажба на лекарствени прждукти), Заключение от 27 февруари 2020 г.
Позволяват ли европейската правна уредба, и по-специално: – член 34 ДФЕС, – разпоредбите на член 85в от Директива 2001/83, [и] – клаузата за вътрешния пазар по член 3 от Директива 2000/31, на държава членка на Европейския съюз да наложи на своя територия на фармацевтите, граждани на друга държава — членка на Съюза, специфични правила относно: – забраната за привличане на клиенти чрез процедури и методи, считани за противоречащи на достойнството на професията по смисъла на действащия член R 4235‑22 от Кодекса за общественото здравеопазване, – забраната за насърчаване на пациентите да злоупотребяват с лекарствени продукти по смисъла на действащия член R 4235‑64 от Кодекса за общественото здравеопазване, – задължението за спазване на добрите практики на разпространение на лекарствени продукти, определени от публичните органи на държавата членка, изискващи включването на здравен въпросник в процедурата за онлайн поръчка на лекарствени продукти и забраняващи използването на възмездната услуга по каталогизиране по смисъла на действащата наредба на министъра по социалните въпроси и здравеопазването от 28 ноември 2016 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/19: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 12 февруари 2020 г.
Следва ли производството пред Съда да бъде прекратено при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/18: TÜV Rheinland LGA Products и Allianz IARD, Заключение от 6 февруари 2020 г.
1) Обвързва ли принципът за недопускане на дискриминация по [член 18, първа алинея ДФЕС] не само държавите членки и институциите на Съюза, но и частноправните субекти (пряко действие спрямо трети лица на [член 18, първа алинея ДФЕС])
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и [член 18, първа алинея ДФЕС] е неприложим в отношенията между частноправните субекти: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ограничаването на покритието до застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, противоречи на тази разпоредба, тъй като френският компетентен орган, [BCT], не е възразил срещу съответната клауза, въпреки че същата нарушава [член 18, първа алинея ДФЕС], защото предполага непряка дискриминация на основание гражданство
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случаи на действие спрямо трети лица при какви условия може да бъде обоснована непряка дискриминация
По-специално може ли териториално ограничаване на застрахователното покритие до застрахователни събития, настъпили в определена държава членка, да се обоснове с довода относно лимита на отговорността на застрахователя и размера на премията, когато същевременно съответните застрахователни договори предвиждат, че в случай на серия застрахователни събития покритието за всяко застрахователно събитие и покритието за застрахователна година са ограничени до определени суми
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ако в противоречие с тази разпоредба застрахователят е изплатил обезщетения само във връзка със застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, то той не може да възрази срещу извършването на плащане с мотива, че е достигната застрахователната сума, ако застрахователното събитие е настъпило извън тези територии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-524/18: Dr. Willmar Schwabe, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Счита ли се позоваване на общите, неспецифични здравни ползи за съпроводено по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 от специфични здравни претенции, включени в списъците по член 13 или член 14 от този регламент, когато позоваването се намира на лицевата страна, а разрешените здравни претенции — на обратната страна на външната опаковка, и въпреки че здравните претенции действително са ясно свързани по съдържание с позоваването, с оглед на възприемането им от потребителите позоваването не съдържа ясно указание, като например звездичка, което да препраща към претенциите от обратната страна?
Трябва ли и при позоваване на общите, неспецифични ползи по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 да са налице доказателства по смисъла на член 5, параграф 1 буква а) и член 6, параграф 1 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.