всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-542/13: M’Bodj, Заключение от 17 юли 2014 г.

1) Трябва ли член 2, [букви] д) и е) и членове 15, 18, 28 и 29 от Директива 2004/83 […] да се тълкуват в смисъл, че социално подпомагане и медицински грижи по членове 28 и 29 от Директивата трябва да може да получава не само лицето, което по своя молба е получило от независим орган на държавата членка субсидиарна закрила, но и чужденецът, който е получил разрешение от административен орган на държава членка да пребивава на територията на тази държава членка и който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в страната, където пребивава, няма подходящо лечение?
2) Ако в отговор на първия преюдициален въпрос се приеме, че двете описани в него категории лица трябва да могат да получат посочените в него социално подпомагане и медицински грижи, трябва ли член 20, параграф 3, член 28, параграф 2 и член 29, параграф 2 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че задължението на държавите членки да вземат под внимание специфичното положение на уязвимите лица, като например лицата с увреждания, предполага на тези лица да бъдат предоставени помощите, предвидени в Закона от 27 февруари 1987 г. […], като се има предвид, че социална помощ при увреждане може да бъде отпусната на основание на Устройствения закон от 8 юли 1976 г. за обществените центрове за социални грижи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-473/13: Bero и Bouzalmate, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че когато държава членка задържа незаконно пребиваващи граждани на трети страни с цел извеждане, по правило тя е длъжна да ги настани в специализиран център за задържане на същата държава, дори и ако устройството на тази държава членка е федерално, а федералната административно-териториална единица, от чиято компетентност е решаването и извършването на това настаняване съгласно националното право, няма такъв център за задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/13: Qurbani, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Обхваща ли предвиденото в член 31 от [Женевската конвенция] лично основание за отпадане на наказуемостта в широк смисъл и документно престъпление, което е извършено с представянето на преправен паспорт пред полицейски служител при влизането по въздушен път в [Германия], когато използването на преправения паспорт изобщо не е необходимо, за да се иска убежище в тази държава?
Ползването на услугите на трафиканти изключва ли възможността да се направи позоваване на член 31 от Женевската конвенция?
Трябва ли условието по член 31 от Женевската конвенция заинтересованото лице да пристига „направо“ от територия, където са били застрашени животът и свободата му, да се тълкува, в смисъл че то е изпълнено и тогава, когато заинтересованото лице първоначално е влязло в друга държава членка на Европейския съюз (в случая: [Република Гърция]) и оттам пътува до следваща държава членка (в случая: Федерална република Германия), където иска убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-474/13: Pham, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Съвместимо ли е с член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 настаняването на лице, задържано с цел извеждане, заедно с обикновените затворници, когато това лице изрази съгласие за това настаняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-469/13: Tahir, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че условието за легално и непрекъснато пребиваване от пет години в държавата членка по член 4, алинея 1 от [Директива 2003/109] и чието наличие трябва да бъде подкрепено от доказателствен материал при подаването на молбата за [разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС], може да се отнася и за лице, различно от лицето, което подава молбата и което е свързано с него като член на семейството по смисъла на член 2, буква д) от [Директива 2003/109]?
Следва ли член 13, първо изречение от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че сред по-благоприятните условия, при които държавите членки могат да издават постоянни или с безсрочна валидност разрешения за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в [ЕС], е и условието, което позволява да се разпростре като предпоставка за предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ действието на легалното и непрекъснато пребиваване в продължение на пет години в заинтересованата държава по член 4, параграф 1 от същата директива на лицето, което вече е придобило статут на дългосрочно пребиваващ, по отношение на членовете на семейството на същото лице, както са определени в член 2, буква д) от [Директива 2003/109], независимо от продължителността на пребиваването им на територията на държавата членка, в която е подадена молбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/13: A, Заключение от 17 юли 2014 г.

Какви са ограниченията, които [Директивата за признаването], и [Хартата], по-конкретно членове 3 и 7 от нея, предвиждат, що се отнася до начина, по който се проверява достоверността на твърдението за сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при проверката на достоверността на твърдения, които се основават на други мотиви за преследване, и ако отговорът е утвърдителен — в каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/13: Noorzia, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли член 4, параграф 5 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на разпоредба [от националното право], съгласно която съпрузите и регистрираните партньори трябва да са навършили 21 години към датата на подаване на заявлението, за да може да се считат за членове на семейството, които имат право на събиране на семейството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-138/13: Dogan, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.

Допуска ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Европейската икономическа общност с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година относно сключването на Допълнителния протокол, както и на Финансовия протокол, подписани на 23 ноември 1970 година и приложени към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, и относно мерките, които трябва да се вземат за тяхното влизане в сила, национална правна уредба, въведена в съответната държава членка след влизането в сила на Допълнителния протокол, която налага на съпрузите на пребиваващите в тази държава членка турски граждани, желаещи да влязат на територията на посочената държава на основание събиране на семейството, условието да докажат преди това придобиването на елементарни езикови познания по официалния език на въпросната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Заключение от 3 юли 2014 г.

1) Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
3) Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
4) Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-189/13: Da Silva, Съдебно решение от 3 юли 2014 г.

Трябва ли член 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури във връзка с връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода в случай на незаконно влизане, установено в момента на самото влизане или непосредствено след това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form