Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-472/13: Shepherd, Заключение от 11 ноември 2014 г.
1) Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойните действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други лица от състава на въоръжените сили, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на войската извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
2) Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни или вътрешни) военни действия основно или системно да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления или деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от [Директивата за признаването] (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи въоръжените сили, към които принадлежи, са извършвали в района на военните действия, в които са участвали, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от [Директивата за признаването] — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
3) Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се бежанска закрила само ако и в бъдеще с голяма вероятност и по несъмнен начин може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
4) Изключва ли се бежанска закрила по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] поради обстоятелството, че военните съдилища не търпят или преследват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е дори да е било налице наказателно преследване пред Международния наказателен съд?
5) Изключва ли се бежанска закрила поради факта, че разполагането на войски и/или окупационният статут са одобрени от международната общност или се основават на мандат на [Съвета за сигурност на ООН]?
6) За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването], необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на [МНС], ако изпълнява служебните си задължения (хипотеза 1), или бежанска закрила се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателно преследване, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговата съвест (хипотеза 2)?
7) Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се бежанска закрила на основание посочените по-горе разпоредби поради факта, че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или бежанска закрила може да се предостави и когато става въпрос за конкретно решение по съвест?
8) Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от [Директивата за признаването] дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/14: Herrenknecht, Определение от 6 ноември 2014 г.
Приложими ли са изискванията относно съдържанието и мотивите на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник и Препоръките към националните юрисдикции при оценката на допустимостта на отправеното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/13: Mukarubega, Съдебно решение от 5 ноември 2014 г.
Следва ли правото на лицето да бъде изслушвано във всяко производство, право, което е съставна част от общия принцип на зачитане на правото на защита и е записано в член 41 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че то налага на администрацията, когато тя възнамерява да вземе решение за връщане на незаконно пребиваващ чужденец, независимо дали това решение за връщане е последващо или не по отношение на отказа на разрешение за пребиваване, и по-конкретно в обстоятелства, при които съществува опасност от укриване, да даде възможност на заинтересованото лице да изложи своето становище?
Обстоятелството, че съдебното производство пред административната юрисдикция спира изпълнението, допуска ли изключение от предварителния характер на възможността за незаконно пребиваващ чужденец да изложи своето становище относно предвижданата по отношение на него неблагоприятна индивидуална мярка за извеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело : Становище на Съда
Присъединяването на трета държава към Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца съставлява ли действие, което попада в изключителната външна компетентност на Европейския съюз по смисъла на член 3, параграф 2 ДФЕС?
Може ли приемането на присъединяване на трета държава към Хагската конвенция от 1980 г. от отделни държави членки да засегне еднаквото и съгласувано прилагане на правото на Съюза и правилното функциониране на създадената от него система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/14: C, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
Пречи ли висящо производство във френски съд относно упражняването на родителски права върху детето на установяването на обичайното местопребиваване на детето в Ирландия?
Продължава ли бащата или френските юрисдикции да притежават право на упражняване на родителски права върху детето, така че задържането на детето в Ирландия да се счита за неправомерно?
Компетентни ли са ирландските юрисдикции да разглеждат въпроса за обичайното местопребиваване на детето, когато то пребивава в Ирландия от юли 2012 г. и отвеждането му там не е било в нарушение на френското законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/13: U, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
1) Следва ли съдържащата лични данни машинночитаема страница от издаваните от държавите членки паспорти да отговаря на всички задължителни спецификации, предвидени в част 1 от Документ № 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), съгласно приложението към Регламент № 2252/2004?
2) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговите собствени имена и фамилно име, има ли право тази държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като първичен признак за идентификация на съответното лице в поле 06 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
3) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от собственото и фамилното му име, има ли право съответната държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като вторичен признак за идентификация на съответното лице в поле 07 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
4) При утвърдителен отговор на втория или на третия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да посочи в обозначението на полето от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта, в което поле се вписва фамилното име по рождение на съответното лице, че в него се вписва също и фамилното име по рождение на лицето?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, а според националното законодателство относно паспортите обозначенията на полетата за вписване на съответните данни в съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта следва да са изписани също и на английски и френски език, като в поле 06 от тази страница, на отделен ред, следва да се впише също и фамилното име по рождение, като пред него се постави съкращението „geb.“ за „geboren“ (по рождение), задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да изпише съкращението „geb.“ за „geboren“ също и на английски и на френски език?
6) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, има ли право съответната държава членка на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО да впише фамилното име по рождение на съответното лице в поле 13 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта като част от незадължителните лични данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/13: E, Съдебно решение от 1 октомври 2014 г.
Компетентността по въпросите на родителската отговорност, която е пророгирана съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 в полза на сезирана по взаимно съгласие на носителите на родителската отговорност юрисдикция на държава членка, отпада ли с постановяването на влязло в сила решение по това производството, или се запазва след постановяването на такова решение?
Допуска ли член 15 от Регламент № 2201/2003 юрисдикция на държава членка да прехвърли компетентност при липса на висящо производство относно детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/14: C, Становище на генералния адвокат
Може ли наличието на висящо производство относно упражняването на родителски права в държавата по произход да препятства придобиването на обичайно местопребиваване на детето в друга държава членка?
Може ли промяна на режима на упражняване на родителски права с последващо съдебно решение в държавата по произход да трансформира правомерното преместване на детето в неправомерно задържане?
Разполага ли съдът на държавата, до която е отправено искане за връщане по Хагската конвенция, с правомощието да установи обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди твърдяното неправомерно отвеждане или задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/13: A, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на „принципа на равностойност“ от правото на Съюза да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от [Хартата], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.