всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-373/13: T., Заключение от 11 септември 2014 г.

1. а) Следва ли разпоредбата на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването], която се отнася до задължението на държавите членки да издават разрешение за пребиваване на лица, на които е предоставен статут на бежанец, да се спазва и в случаите на отнемане на вече издадено разрешение за пребиваване
б) Във връзка с това трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че тя не допуска отнемането или прекратяването на разрешението за пребиваване на лице, на което е предоставен статут на бежанец (например вследствие на експулсиране съгласно националното право), ако не са изпълнени условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от [Директивата за признаването], т.е. не са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването]
2. При положителен отговор на двете части от въпрос 1: а) Как следва да се тълкува основанието за дерогация „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, в член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването] с оглед на опасностите, произтичащи от извършване на действия по подпомагане на терористична организация
б) Може ли да се приеме, че са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването], ако лице, на което е предоставен статут на бежанец, е подпомагало ПКК, по-специално чрез събиране на дарения и постоянно участие в мероприятия с цели, близки до тези на ПКК, дори когато не са изпълнени условията за отпадане на забраната за връщане („non-refoulement“) съгласно член 33, параграф 2 от [Женевската конвенция] и така не са изпълнени условията на член 21, параграф 2 от [Директивата за признаването]
3. При отрицателен отговор на въпроса по точка 1, буква а): Само при наличието на условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от [Директивата за признаването] (съответно на по-късно приетата идентична разпоредба от заменилата я Директива 2011/95/ЕС) ли са допустими съгласно правото на [ЕС] отнемането и прекратяването на разрешението за пребиваване на лице, на което е предоставен статут на бежанец (например вследствие на експулсирането му съгласно националното право)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/13: Hejduk, Заключение от 11 септември 2014 г.

Когато спорът се отнася до нарушение на права, сродни на авторското право, извършено чрез предоставяне на достъп до фотография на дадена уеб страница, която се поддържа от домейн от първо ниво в различна държава членка от тази, в която пребивава носителят на права, трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност само:
— на тази държава членка, в която е седалището на предполагаемия нарушител, или
— на тази държава членка/тези държави членки, към която/които е насочена уеб страницата с оглед на нейното съдържание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-491/13: Ben Alaya, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.

Следва ли член 12 от Директива 2004/114 да се тълкува в смисъл, че съответната държава членка е длъжна да приеме на територията си гражданин на трета страна, който желае да пребивава на нейна територия повече от три месеца с цел образование, когато този гражданин изпълнява предвидените в членове 6 и 7 от тази директива условия за прием?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-488/13: Parva Investitsionna Banka и др., Определение от 9 септември 2014 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Регламент № 1896/2006 по отношение на изцяло вътрешноправни положения, които не попадат в приложното поле на този регламент, когато националното законодателство не препраща пряко и безусловно към правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-327/13: Burgo Group, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.

Трябва ли Регламент […], и по-специално членове 3, 16, 27[—]29 от него, да бъде тълкуван в смисъл, че:
1) „предприятието“, за което става въпрос в член 3[, параграф 2], трябва да се разбира като клон на длъжника, срещу когото е било образувано главното производство, и не допуска, в рамките на едновременна ликвидация на няколко дружества от една и съща група, възможността за тях да се открива вторично производство в държавата членка, в която е седалището им, поради това че имат собствена правосубектност;
2) лицето или органът, оправомощен(о) да поискат образуването на вторично производство, трябва да има местоживеене или седалище на територията на юрисдикцията на държавата членка, в която е подадено искането за това производство, или такова право трябва да имат всички граждани на Съюза, които докажат наличието на правна връзка със съответното предприятие, и
3) при положение че главното производство […] е процедура по ликвидация, вторично производство […] на предприятие може да бъде открито само ако това производство отговаря на критериите за целесъобразност, които са оставени на преценката на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадено искането за образуване на вторичното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/13: Nickel & Goeldner Spedition, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.

Когато е предявен иск от синдик, действащ в интерес на всички кредитори на дружеството с цел да се възстанови платежоспособността на дружеството и да се увеличат активите му, така че да бъдат удовлетворени възможно най-много вземания на кредиторите — като трябва да се отбележи, че същата цел се преследва от синдика, например, с предявяването на отменителни искове (actio Pauliana), които са признати за тясно свързани с производството по несъстоятелност — и предвид обстоятелството, че в разглеждания случай се иска заплащане на сума на основание CMR и литовския Граждански кодекс (общи гражданскоправни норми) за предоставените услуги по международен превоз на стоки, трябва ли да се приеме, че този иск е тясно свързан (в пряка връзка) с откритото за ищеца производство по несъстоятелност, че подсъдността на спора следва да се определи в съответствие с правилата на Регламент № 1346/2000 и че спорът попада в обхвата на изключението от приложното поле на Регламент № 44/2001?
При отрицателен отговор на първия въпрос и ако разглежданият спор попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, Lietuvos Aukščiausiasis Teismas иска от Съда да поясни дали, доколкото няма стълкновение между член 31, параграф 1 от CMR и член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, трябва да се приеме, че след като правоотношенията са уредени от CMR (като специална конвенция), в съответствие с разпоредбите на член 31 от Конвенцията CMR следва да се определи съдът на коя държава е компетентен да разгледа конкретния спор, ако тези разпоредби не са в противоречие с основните цели на Регламент № 44/2001, не водят до резултати, които са по-малко благоприятни за доброто функциониране на вътрешния пазар, и са достатъчно ясни и точни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-575/12: Air Baltic Corporation, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.

Следва ли член 5 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване е задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни?
Съгласно разпоредбите на [Визовия кодекс] обявяването за невалиден на документа за задгранично пътуване, в който е положен визовият стикер, води ли и до невалидност на издадената виза?
Съвместими ли са с разпоредбите на [Кодекса на шенгенските граници] и на [Визовия кодекс] национални разпоредби, които налагат като задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/13: eco cosmetics и Raiffeisenbank St. Georgen, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.

Следва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16—20 от този регламент са приложими, когато се окаже, че заповедта за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/13: Sanders и Huber, Заключение от 4 септември 2014 г.

Съвместим ли е с член 3, букви а) и б) от Регламент [№ 4/2009] член 28, алинея 1, първо изречение от [AUG], съгласно който, ако обичайното местопребиваване на някоя от страните не е в Германия, по исковете за издръжка по член 3, букви а) и б) от Регламент [№ 4/2009] компетентен е единствено районният съд [Amtsgericht] по седалището на съответния върховен областен съд [Oberlandesgericht], в чийто съдебен район ответникът или взискателят обичайно пребивава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-375/13: Kolassa, Заключение от 3 септември 2014 г.

1.
а) Трябва ли изразът „[п]о отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия“ в член 15, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че
i) ищецът — който в качеството на потребител е придобил дългова ценна книга на приносител на вторичния пазар и понастоящем предявява срещу емитента права, които са основани както на отговорността за проспекта, поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, така и на условията по облигационния заем — може да се позовава на предвидената в тази разпоредба компетентност, когато с покупката на ценната книга от трето лице ищецът се е суброгирал в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на договорното отношение между това лице и емитента?
ii) (при утвърдителен отговор на подточка i) ищецът може да се позовава на предвидената в член 15 от Регламент [№ 44/2001] компетентност и когато третото лице, от което потребителят е купил дълговата ценна книга на приносител, преди това я е придобило за цел, която може да се приеме, че не е извън неговата търговска дейност или професия, т.е. ищецът заема мястото, в договора за облигационен заем, на лице, което не е потребител?
iii) (при утвърдителен отговор на подточки i) и ii)) ищецът потребител може да се позовава на компетентността при потребителски договори, предвидена в член 15 от Регламент [№ 44/2001], и когато приносител на дълговата ценна книга е не самият той, а третото лице, на което ищецът е възложил да закупи ценните книжа, което не е потребител и което съгласно уговореното държи от свое име тези ценни книжа фидуциарно за ищеца, като последният има спрямо това лице единствено облигационно право да иска доставка?
б) (при утвърдителен отговор на буква а), подточка i)) Предоставя ли член 15, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] на съда, който трябва да се произнесе по договорни права, произтичащи от придобиване на облигации, допълнителна компетентност да се произнесе и по деликтни права, произтичащи от същото придобиване на облигации?
2. а)
Трябва ли изразът „по дела, свързани с договор“ в член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че:
i) ищецът — който е придобил дългова ценна книга на приносител на вторичния пазар и понастоящем предявява срещу емитента права, които са основани както на отговорността за проспекта, поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, така и на условията по облигационния заем — може да се позовава на предвидената в тази разпоредба компетентност, когато с покупката на ценната книга от трето лице ищецът се е суброгирал в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на договорното отношение между това лице и емитента?
ii) (при утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), подточка i)) ищецът може да се позовава на предвидената в член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] компетентност и когато приносител на дълговата ценна книга е не самият той, а третото лице, на което ищецът е възложил да закупи ценните книжа и което съгласно уговореното държи от свое име тези ценни книжа фидуциарно за ищеца, като последният има спрямо това лице единствено облигационно право да иска доставка?
б) (при утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), подточка i)) Предоставя ли член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] на съда, който трябва да се произнесе по договорни права, произтичащи от придобиване на облигации, допълнителна компетентност да се произнесе и по деликтни права, произтичащи от същото придобиване на облигации?
3. а)
Правата, които са основани на отговорността за проспекта съгласно законодателството в областта на капиталовите пазари, и правата, които са основани на неизпълнение на задълженията за осигуряване на закрила и за предоставяне на информация във връзка с емитирането на дългова ценна книга на приносител, представляват ли права, основани на деликтна или квазиделиктна отговорност по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
(при утвърдителен отговор на трети въпрос, буква а), първа алинея) Това важи ли и в случаите, когато лицето, което самò не е приносител на дълговата ценна книга, а има само облигационно право да иска от приносителя, който държи фидуциарно ценните книжа за него, да му върне полученото, предявява тези права срещу емитента?
б) Трябва ли изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че при покупка на ценна книга въз основа на умишлено подвеждаща информация
i) за мястото на настъпване на вредите следва да се счита местоживеенето на увреденото лице, което е мястото, където се намира центърът на неговите имуществени интереси?
ii) (при утвърдителен отговор на трети въпрос, буква б), подточка i)) Това важи ли и в случаите, когато нареждането за покупка и преводът на инвестиционната сума могат да бъдат оттеглени до сетълмента на сделката, а сетълментът е извършен в друга държава членка известно време след като е дебитирана сметката на увреденото лице?
4. При проверката на компетентността съгласно членове 25 и 26 от Регламент [№ 44/2001] съдът трябва ли да извърши действия по пълно събиране на доказателства във връзка със спорните факти, които са релевантни както за въпроса за компетентността, така и за съществуването на предявеното право („двояко релевантни факти“), или при произнасянето по въпроса за компетентността трябва да изхожда от истинността на твърденията на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form