Дело C-542/13: M’Bodj, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Трябва ли член 2, букви д) и е) и членове 15, 18, 28 и 29 от Директива 2004/83 да се тълкуват в смисъл, че социално подпомагане и медицински грижи по членове 28 и 29 от Директивата трябва да може да получава не само лицето, което по своя молба е получило от независим орган на държавата членка субсидиарна закрила, но и чужденецът, който е получил разрешение от административен орган на държава членка да пребивава на територията на тази държава членка и който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в страната, където пребивава, няма подходящо лечение?

Ако в отговор на първия преюдициален въпрос се приеме, че двете описани в него категории лица трябва да могат да получат посочените в него социално подпомагане и медицински грижи, трябва ли член 20, параграф 3, член 28, параграф 2 и член 29, параграф 2 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че задължението на държавите членки да вземат под внимание специфичното положение на уязвимите лица, като например лицата с увреждания, предполага на тези лица да бъдат предоставени помощите, предвидени в Закона от 27 февруари 1987 г., като се има предвид, че социална помощ при увреждане може да бъде отпусната на основание на Устройствения закон от 8 юли 1976 г. за обществените центрове за социални грижи?