всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 12 от Директива 2004/114 да се тълкува в смисъл, че съответната държава членка е длъжна да приеме на територията си гражданин на трета страна, който желае да пребивава на нейна територия повече от три месеца с цел образование, когато този гражданин изпълнява предвидените в членове 6 и 7 от тази директива условия за прием?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Регламент № 1896/2006 по отношение на изцяло вътрешноправни положения, които не попадат в приложното поле на този регламент, когато националното законодателство не препраща пряко и безусловно към правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Трябва ли Регламент […], и по-специално членове 3, 16, 27[—]29 от него, да бъде тълкуван в смисъл, че:
1) „предприятието“, за което става въпрос в член 3[, параграф 2], трябва да се разбира като клон на длъжника, срещу когото е било образувано главното производство, и не допуска, в рамките на едновременна ликвидация на няколко дружества от една и съща група, възможността за тях да се открива вторично производство в държавата членка, в която е седалището им, поради това че имат собствена правосубектност;
2) лицето или органът, оправомощен(о) да поискат образуването на вторично производство, трябва да има местоживеене или седалище на територията на юрисдикцията на държавата членка, в която е подадено искането за това производство, или такова право трябва да имат всички граждани на Съюза, които докажат наличието на правна връзка със съответното предприятие, и
3) при положение че главното производство […] е процедура по ликвидация, вторично производство […] на предприятие може да бъде открито само ако това производство отговаря на критериите за целесъобразност, които са оставени на преценката на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадено искането за образуване на вторичното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Когато е предявен иск от синдик, действащ в интерес на всички кредитори на дружеството с цел да се възстанови платежоспособността на дружеството и да се увеличат активите му, така че да бъдат удовлетворени възможно най-много вземания на кредиторите — като трябва да се отбележи, че същата цел се преследва от синдика, например, с предявяването на отменителни искове (actio Pauliana), които са признати за тясно свързани с производството по несъстоятелност — и предвид обстоятелството, че в разглеждания случай се иска заплащане на сума на основание CMR и литовския Граждански кодекс (общи гражданскоправни норми) за предоставените услуги по международен превоз на стоки, трябва ли да се приеме, че този иск е тясно свързан (в пряка връзка) с откритото за ищеца производство по несъстоятелност, че подсъдността на спора следва да се определи в съответствие с правилата на Регламент № 1346/2000 и че спорът попада в обхвата на изключението от приложното поле на Регламент № 44/2001?
При отрицателен отговор на първия въпрос и ако разглежданият спор попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, Lietuvos Aukščiausiasis Teismas иска от Съда да поясни дали, доколкото няма стълкновение между член 31, параграф 1 от CMR и член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, трябва да се приеме, че след като правоотношенията са уредени от CMR (като специална конвенция), в съответствие с разпоредбите на член 31 от Конвенцията CMR следва да се определи съдът на коя държава е компетентен да разгледа конкретния спор, ако тези разпоредби не са в противоречие с основните цели на Регламент № 44/2001, не водят до резултати, които са по-малко благоприятни за доброто функциониране на вътрешния пазар, и са достатъчно ясни и точни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 5 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване е задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни?
Съгласно разпоредбите на [Визовия кодекс] обявяването за невалиден на документа за задгранично пътуване, в който е положен визовият стикер, води ли и до невалидност на издадената виза?
Съвместими ли са с разпоредбите на [Кодекса на шенгенските граници] и на [Визовия кодекс] национални разпоредби, които налагат като задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16—20 от този регламент са приложими, когато се окаже, че заповедта за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Съвместим ли е с член 3, букви а) и б) от Регламент [№ 4/2009] член 28, алинея 1, първо изречение от [AUG], съгласно който, ако обичайното местопребиваване на някоя от страните не е в Германия, по исковете за издръжка по член 3, букви а) и б) от Регламент [№ 4/2009] компетентен е единствено районният съд [Amtsgericht] по седалището на съответния върховен областен съд [Oberlandesgericht], в чийто съдебен район ответникът или взискателят обичайно пребивава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1.
а) Трябва ли изразът „[п]о отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия“ в член 15, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че
i) ищецът — който в качеството на потребител е придобил дългова ценна книга на приносител на вторичния пазар и понастоящем предявява срещу емитента права, които са основани както на отговорността за проспекта, поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, така и на условията по облигационния заем — може да се позовава на предвидената в тази разпоредба компетентност, когато с покупката на ценната книга от трето лице ищецът се е суброгирал в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на договорното отношение между това лице и емитента?
ii) (при утвърдителен отговор на подточка i) ищецът може да се позовава на предвидената в член 15 от Регламент [№ 44/2001] компетентност и когато третото лице, от което потребителят е купил дълговата ценна книга на приносител, преди това я е придобило за цел, която може да се приеме, че не е извън неговата търговска дейност или професия, т.е. ищецът заема мястото, в договора за облигационен заем, на лице, което не е потребител?
iii) (при утвърдителен отговор на подточки i) и ii)) ищецът потребител може да се позовава на компетентността при потребителски договори, предвидена в член 15 от Регламент [№ 44/2001], и когато приносител на дълговата ценна книга е не самият той, а третото лице, на което ищецът е възложил да закупи ценните книжа, което не е потребител и което съгласно уговореното държи от свое име тези ценни книжа фидуциарно за ищеца, като последният има спрямо това лице единствено облигационно право да иска доставка?
б) (при утвърдителен отговор на буква а), подточка i)) Предоставя ли член 15, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] на съда, който трябва да се произнесе по договорни права, произтичащи от придобиване на облигации, допълнителна компетентност да се произнесе и по деликтни права, произтичащи от същото придобиване на облигации?
2. а)
Трябва ли изразът „по дела, свързани с договор“ в член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че:
i) ищецът — който е придобил дългова ценна книга на приносител на вторичния пазар и понастоящем предявява срещу емитента права, които са основани както на отговорността за проспекта, поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, така и на условията по облигационния заем — може да се позовава на предвидената в тази разпоредба компетентност, когато с покупката на ценната книга от трето лице ищецът се е суброгирал в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на договорното отношение между това лице и емитента?
ii) (при утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), подточка i)) ищецът може да се позовава на предвидената в член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] компетентност и когато приносител на дълговата ценна книга е не самият той, а третото лице, на което ищецът е възложил да закупи ценните книжа и което съгласно уговореното държи от свое име тези ценни книжа фидуциарно за ищеца, като последният има спрямо това лице единствено облигационно право да иска доставка?
б) (при утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), подточка i)) Предоставя ли член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] на съда, който трябва да се произнесе по договорни права, произтичащи от придобиване на облигации, допълнителна компетентност да се произнесе и по деликтни права, произтичащи от същото придобиване на облигации?
3. а)
Правата, които са основани на отговорността за проспекта съгласно законодателството в областта на капиталовите пазари, и правата, които са основани на неизпълнение на задълженията за осигуряване на закрила и за предоставяне на информация във връзка с емитирането на дългова ценна книга на приносител, представляват ли права, основани на деликтна или квазиделиктна отговорност по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
(при утвърдителен отговор на трети въпрос, буква а), първа алинея) Това важи ли и в случаите, когато лицето, което самò не е приносител на дълговата ценна книга, а има само облигационно право да иска от приносителя, който държи фидуциарно ценните книжа за него, да му върне полученото, предявява тези права срещу емитента?
б) Трябва ли изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че при покупка на ценна книга въз основа на умишлено подвеждаща информация
i) за мястото на настъпване на вредите следва да се счита местоживеенето на увреденото лице, което е мястото, където се намира центърът на неговите имуществени интереси?
ii) (при утвърдителен отговор на трети въпрос, буква б), подточка i)) Това важи ли и в случаите, когато нареждането за покупка и преводът на инвестиционната сума могат да бъдат оттеглени до сетълмента на сделката, а сетълментът е извършен в друга държава членка известно време след като е дебитирана сметката на увреденото лице?
4. При проверката на компетентността съгласно членове 25 и 26 от Регламент [№ 44/2001] съдът трябва ли да извърши действия по пълно събиране на доказателства във връзка със спорните факти, които са релевантни както за въпроса за компетентността, така и за съществуването на предявеното право („двояко релевантни факти“), или при произнасянето по въпроса за компетентността трябва да изхожда от истинността на твърденията на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че когато държава членка задържа незаконно пребиваващи граждани на трети страни с цел извеждане, по правило тя е длъжна да ги настани в специализиран център за задържане на същата държава, дори и ако устройството на тази държава членка е федерално, а федералната административно-териториална единица, от чиято компетентност е решаването и извършването на това настаняване съгласно националното право, няма такъв център за задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Обхваща ли предвиденото в член 31 от [Женевската конвенция] лично основание за отпадане на наказуемостта в широк смисъл и документно престъпление, което е извършено с представянето на преправен паспорт пред полицейски служител при влизането по въздушен път в [Германия], когато използването на преправения паспорт изобщо не е необходимо, за да се иска убежище в тази държава?
Ползването на услугите на трафиканти изключва ли възможността да се направи позоваване на член 31 от Женевската конвенция?
Трябва ли условието по член 31 от Женевската конвенция заинтересованото лице да пристига „направо“ от територия, където са били застрашени животът и свободата му, да се тълкува, в смисъл че то е изпълнено и тогава, когато заинтересованото лице първоначално е влязло в друга държава членка на Европейския съюз (в случая: [Република Гърция]) и оттам пътува до следваща държава членка (в случая: Федерална република Германия), където иска убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form