всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 2, буква б) от Директива 93/13 да се тълкува по отношение на понятието „потребител“ в смисъл, че включва, или обратно, че изключва от това определение физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, без да уточнява предназначението на кредита, когато в същия договор е записано, че гарант по ипотеката е адвокатската кантора на съответното физическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Допуска ли се прилагането на ускорена процедура само въз основа на големия брой лица или ситуации, които биха били засегнати от решението по преюдициалното запитване?
Могат ли икономически интереси да обосноват необходимостта от ускорена процедура по преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произход за стоките, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави членки на Европейския съюз, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена с член 34 и необоснована съгласно член 36 ДФЕС?
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно член 34 ДФЕС и необоснована съгласно член 36 от Договора?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави — членки на Съюза?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013, който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави — членки на Съюза, или на изделия, които все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина на италиански език „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Дали лекарствени продукти за хуманна употреба като разглежданите в главните производства — които се отпускат само по лекарско предписание и за които няма разрешение за търговия, издадено от компетентните органи в държава членка или в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004 — могат да попаднат в обхвата на Директива 2001/83 по силата на член 2, параграф 1 и член 3, точки 1 или 2 от нея, по-специално що се отнася до последната разпоредба, ако съществуват други лекарствени продукти със същото активно вещество, същата дозировка и фармацевтична форма, за които е получено разрешение за търговия?
Ако лекарствени продукти за хуманна употреба като разглежданите в главните производства попадат в обхвата на Директива 2001/83, свързани с тези лекарствени продукти рекламни практики, като посочените по делата в главните производства, могат ли също така да попаднат в обхвата на Директива 2005/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 2, параграф 1 и член 3, буква а) от, както и приложение I А и приложение I Б към Директива 2002/96 и/или член 2, параграф 1, буква а), член 3, параграф 1, буква а) от, както и приложение I и приложение II към Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че функциониращи с напрежение от 220 V до 240 V задвижващи механизми за (гаражни) врати, проектирани да са част от сградното оборудване заедно с (гаражната) врата, са обхванати от понятието „[ЕЕО]“, и по-специално от понятието „електрически и електронни инструменти“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли приложение I A, точка 6 и приложение I Б, точка 6 от Директива 2002/96 и/или член 3, параграф 1, буква б) от приложение I, точка 6 и приложение 2, точка 6 от Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми (за гаражни врати) като посочените в първия въпрос следва да се разглеждат като част от големи единици стационарно промишлено оборудване по смисъла на тези разпоредби?
При положителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2002/96 и/или член 2, параграф 3, буква б) от Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми (за гаражни врати) съгласно първия въпрос следва да се разглеждат като част от друг вид оборудване, което не попада в приложното поле на съответната директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли да се приеме, че когато подобни стоки впоследствие, при обстоятелствата по настоящото дело, са поставени в режим на отложено плащане на акциз, е извършен внос по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104, доколкото става въпрос за „използване (на знака) в търговската дейност“, което притежателят на марката може да забрани съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че при обстоятелствата по настоящото дело самото присъствие на такива стоки в държава членка (които в тази държава членка са поставени в режим на отложено плащане на акциз) не засяга или не може да засегне функциите на марката, поради което нейният притежател, позоваващ се на правата си върху тази национална марка в посочената държава членка, не може да се противопостави на присъствието на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Обхваща ли понятието „юрисдикция“ по член 267 ДФЕС съответния състав, който разглежда делото, или се отнася само до юрисдикцията като институция?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която ограничава възможността на отделен съдебен състав да отправя преюдициално запитване чрез предоставяне на изключителна компетентност на пленума?
Явява ли се задължението за прилагане на практиката на Съда и на решенията по вече отправени преюдициални въпроси задължение на самия състав или на институцията като цяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Нарушени ли са задълженията на Дания по член 2, точка 4 и член 8 от Директива 2001/37/ЕО, като е продължила да допуска продажбата на насипен „snus“ (орален тютюн за смучене) на своя пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Съвместимо ли е разрешаването на продажбата на насипен (лoс) снюс с изискванията на член 2, точка 4, във връзка с член 8 от Директива 2001/37/ЕО относно забраната за пускане на пазара на тютюн за орална употреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Противоречи ли национална процесуална разпоредба, която предоставя на потребителя длъжник ограничени възможности за обжалване в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, докато на продавача или доставчика взискател предоставя по-широки възможности за обжалване, на член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form