Сближаване на законодателствата

1) Въз основа на Директива 93/13, длъжен ли е националният съд, сезиран с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствието на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да прецени, дори служебно, неравноправния характер на предвидените в договора такси [a) такса за издаване на картата; b) годишна такса за управление на картата; c) годишна такса за управление на допълнителна карта; d) такса за подновяване на картата; e) такса за замяна на картата; f) такса за преиздаване на ПИН; g) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на гише (на собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); h) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; i) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; j) такса за проверка на салдото на банкомат; k) такса за забавено плащане; l) такса за надвишаване на кредитния лимит; m) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е посочен в съответния договор?
2) Дефиницията на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], която има съществено значение в контекста на Директива 87/102, формулирана ли е по ясен и разбираем начин по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
3) Пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите при липса на посочване на техния размер, дават ли право на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за без такси и лихви?
4) В рамките на договор за кредит, попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разходите се съобщава само на главния длъжник чрез месечно извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
6) Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменени, процедурата, по която договорът за кредит се прекратява, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора за кредит, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?