Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
1) Въз основа на Директива 93/13, длъжен ли е националният съд, сезиран с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствието на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да прецени, дори служебно, неравноправния характер на предвидените в договора такси [a) такса за издаване на картата; b) годишна такса за управление на картата; c) годишна такса за управление на допълнителна карта; d) такса за подновяване на картата; e) такса за замяна на картата; f) такса за преиздаване на ПИН; g) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на гише (на собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); h) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; i) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; j) такса за проверка на салдото на банкомат; k) такса за забавено плащане; l) такса за надвишаване на кредитния лимит; m) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е посочен в съответния договор?
2) Дефиницията на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], която има съществено значение в контекста на Директива 87/102, формулирана ли е по ясен и разбираем начин по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
3) Пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите при липса на посочване на техния размер, дават ли право на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за без такси и лихви?
4) В рамките на договор за кредит, попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разходите се съобщава само на главния длъжник чрез месечно извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
6) Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменени, процедурата, по която договорът за кредит се прекратява, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора за кредит, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Нарушено ли е правото на държавата членка самостоятелно да оцени риска за общественото здраве при прилагането на член 114, параграф 4 ДФЕС?
Изисква ли се неправомерно от държавата членка да докаже не само по-високо ниво на защита, но и недостатъчност на нивото на защита, предвидено в хармонизационната директива?
Правилно ли е тълкувана и приложена концепцията за по-високо ниво на защита по смисъла на член 114, параграф 4 ДФЕС – следва ли тя да се определя чрез количествена или качествена оценка?
Спазено ли е изискването за мотивиране при анализа на сравнението между националните и хармонизираните стойности на миграция на вредни вещества?
Изкривени ли са фактите и доказателствата при сравнението на националните и хармонизираните стойности на биодостъпност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Забранява ли член 13 от Директива[та за разрешение] на органите на местно управление да налагат, по бюджетни или други съображения, такси върху стопанската дейност на далекосъобщителните оператори, които присъстват на територията на съответната административно-териториална единица чрез стълбове, мачти или антени за GSM, предназначени за извършване на тази дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Противоречи ли на членове 3, параграф 1, 4, параграф 1, 6, параграф 1 и 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална уредба, която ограничава оценката на неравноправния характер на клаузи за лихва за забава и предсрочна изискуемост единствено до конкретни количествени критерии, без да се отчитат всички обстоятелства по договора?
Съвместими ли са с членове 6, параграф 1 и 7, параграф 1 от Директива 93/13 национални разпоредби за редуциране на лихвата за забава по ипотечни договори, ако те не ограничават правото на съда да изключи неравноправната клауза и не възпрепятстват нейната неприложимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Противоречи ли на Директива 93/13/ЕИО национална разпоредба, която позволява на съда да ограничи преценката за неравноправност на клаузи относно наказателна лихва само до размера на лихвения процент или броя просрочени вноски?
Допустимо ли е националното право да предвижда намаляване на наказателната лихва или изисква Директива 93/13/ЕИО пълното изключване на неравноправната клауза без намеса в нейното съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Дали Tribunal Català de Contractes del Sector Públic следва да се квалифицира като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, въпреки че обжалването пред този орган не е единственият способ за правна защита, а представлява алтернативен способ наред с обжалването по съдебен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, да се разбират и тълкуват в смисъл, че когато държава членка изключи от режима на гарантиране вложителите в кредитна институция, притежаващи издадени от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), това изключение е приложимо единствено в случаите, в които депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (също и предвид други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), включително възможността да бъдат търгувани на вторичния пазар?
Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9, с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9, да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?
С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, издадени от кредитна институция:
а) разпоредбите на член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 (изменен с Директива 2009/14) и член 10, параграф 1 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 1, параграф 1 от същата директива, в който се дава определение на понятието „депозит“, в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение от създадения от държавата [членка] и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган;
б) член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 97/9 в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение срещу създадения от държавата [членка] и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?
в) при утвърдителен отговор на посочените по-горе (в букви a) и б) въпроси, коя от двете възможни схеми за защита следва да избере да приложи националният съд, когато се произнася по спор между частноправен субект и кредитна институция, в който е встъпил създаденият от държавата [членка] гаранционен орган, отговарящ за управлението на схемите за защита на вложителите и на инвеститорите?
Следва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетяване на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция, поради вида на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие
Фактът, че емитентът — кредитната институция, издала дълговите ценни книжа — е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на посочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед на защитата на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Съответства ли на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО производство на държава членка, съгласно което при неизпълнение от страна на потребителя на задължение, поето по силата на акт, надлежно изготвен от нотариус, сключилата договор с потребителя страна може да претендира посочена от нея сума посредством т.нар. отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, без да е необходимо да провежда състезателно съдебно производство, в което би могъл да бъде разгледан неравноправният характер на клаузите на договора, служещ за основание на отбелязването?
2) Може ли в рамките на посоченото производство потребителят да иска заличаване на вече направеното отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, изтъквайки, че не е разгледан неравноправният характер на договорните клаузи, служещи за основание на отбелязването, при положение че съгласно решение по дело C‑472/11 [Banif Plus Bank, EU:C:2013:88] в рамките на съдебно производство съдът следва да уведоми потребителя за неравноправните клаузи, чието наличие е установил?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 […] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
2) Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от същата директива в смисъл, че унгарският орган за защита на данните и свободата на информацията [унгарският орган за защита на данните] не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
3) От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
4) От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
5) От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
6) От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие имат местоживеене в Унгария?
7) Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският орган за защита на данните може да предприеме действия, но че трябва да прилага не националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по място на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
8) Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ [технически действия по обработване на данни], използвано в текста [на унгарски език] както на член 4, параграф 1, буква а), така и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично в терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ [обработване на данни]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Може ли националният съд да тълкува понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112], като се позове на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива [2004/18]?
2) Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112], образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от Азорския автономен регион, с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с посочения регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област и на когото е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?
3) В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за извършените услуги за целите на облагане с ДДС?
4) При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от освобождаване от ДДС съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.