Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-114/25: Himov, Определение от 6 октомври 2025 г.
Приложимa ли е Директива 2024/1069 към вътрешни правни отношения, които нямат трансгранично измерение и са ограничени изцяло до територията на една държава членка?
Могат ли да се тълкуват разпоредбите на Директива 2019/1937 при липса на достатъчна яснота относно връзката ѝ със спора в главното производство и отсъствието на данни за обхвата на съответните нарушения?
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициални въпроси, когато не са изложени факти, които да обосноват пряко и безусловно приложение на правото на Съюза по отношение на конкретния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/24: CS STEEL, Съдебно решение от 2 октомври 2025 г.
Валидно ли е първичното правило за определяне на произхода по подпозиция 730441 от [ХС], предвидено в приложение 22‑01 към Делегиран регламент [2015/2446], доколкото изключва възможността за промяната на произхода на завършени чрез гореща обработка тръби от подпозиция 730411, които отговарят на стандарт ASTM A312, да е достатъчна студената им преработка (чрез процес на студено валцуване)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/25: Messiaen и Ballegeer/Парламент и Съвет, Определение от 2 октомври 2025 г.
Допустимо ли е физически или юридически лица да обжалват актове на институциите на Съюза, когато тези актове имат общ характер и не ги индивидуализират по начин, сходен с този на адресата на акта?
Изпълнено ли е изискването за лично засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС от страна на жалбоподателите в настоящия случай?
Възможно ли е жалба, която е явно неоснователна, да бъде отхвърлена без устна фаза на производството съгласно член 181 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-751/24: Gebrüder Weiss, Определение от 1 октомври 2025 г.
Изисква ли се наличието на висящ спор пред националния съд като предпоставка за допустимост на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС?
Може ли Съдът на ЕС да се произнася по преюдициални въпроси, когато националното производство е прекратено и въпросите са станали хипотетични?
Има ли значение за допустимостта на преюдициалното запитване обстоятелството, че други национални съдилища са спрели свои производства в очакване на решението на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-751/24: Gebrüder Weiss, Определение от 1 октомври 2025 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато предметът на спора в главното производство е отпаднал?
Може ли наличието на висящи сходни дела пред други национални съдилища да обоснове необходимостта от произнасяне по преюдициално запитване по член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/24: Stichting Koskea, Заключение от 25 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 1 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да покрива вредите, претърпени от (първоначалния) водач, в случая, когато пътник се намеси в управлението на моторното превозно средство и в резултат на тази намеса настъпи произшествие?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, произтичат ли от правото на Съюза определени изисквания, които националният съд трябва да вземе предвид, когато преценява дали с оглед на конкретните обстоятелства в случая водачът по смисъла на член 12, параграф 1 от кодифицираната Директива 2009/103 е загубил качеството си на водач и може да се ползва от правото на защита на пътниците съгласно общите правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/24: WebGroup Czech Republic и NKL Associates, Заключение от 18 септември 2025 г.
На първо място, следва ли разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, по-специално общи и абстрактни разпоредби, които определят определено поведение като престъпление, подлежащо на наказателно преследване, да се считат за попадащи в обхвата на „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, когато те са приложими както към поведението на доставчик на услуга на информационното общество, така и към всяко друго физическо или юридическо лице
Или следва да се приеме, че тъй като единствената цел на директивата е да хармонизира определени правни аспекти на такива услуги, без да хармонизира наказателното право като такова, и тъй като тя предвижда само изисквания, приложими към услугите, такива наказателни разпоредби не могат да се считат за изисквания, приложими към започването и осъществяването на дейността на услугите на информационното общество, попадащи в „координираното поле“ на тази директива
По-специално, попадат ли наказателните разпоредби, предназначени да гарантират защитата на непълнолетните, в обхвата на това „координирано поле“?
Следва ли изискването издателите на онлайн комуникационни услуги да въведат мерки за предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, което те разпространяват, да се счита за попадащо в обхвата на „координираното поле“ на Директива 2000/31, която хармонизира само определени правни аспекти на съответните услуги, доколкото това задължение се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата и качеството или съдържанието на услугата, но не засяга обаче установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, правилата за отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, как следва да се съгласуват изискванията на Директива 2000/31 с тези, произтичащи от защитата на правата на човека и основните свободи в Европейския съюз, по-специално защитата на човешкото достойнство и най-добрия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато самото приемане на индивидуални мерки, взети по отношение на дадена услуга, не изглежда да осигурява ефективна защита на тези права
Съществува ли общ принцип на правото на ЕС, който позволява на държавите членки да предприемат, по-специално в случай на спешност, мерки – включително когато те са общи и абстрактни по отношение на категория доставчици на услуги – които са необходими за защита на непълнолетните срещу нарушения на тяхното достойнство и интегритет, чрез дерогация, когато е необходимо, по отношение на доставчиците, регулирани от Директива 2000/31, от принципа на регулиране на тези доставчици от държавата им по произход, установен в тази директива?
Следва ли забраната, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, за разпространение на съобщения и индикации, публикувани от потребителите на тази услуга и които могат да позволят на други потребители да избегнат определени пътни проверки, да се счита за попадаща в „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, доколкото, въпреки че се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата, качеството или съдържанието на услугата, не засяга обаче установяването на доставчика на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби, предвидени в глава II на тази директива?
Следва ли забрана за излъчване, която има за цел по-специално да предотврати лица, издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или сигурност, да могат да избегнат пътни проверки, да попада в обхвата на изискванията, свързани с осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, които държава членка не може да наложи на доставчик на услуги на информационното общество, установен в друга държава членка, доколкото съображение 26 от Директива 2000/31 гласи, че директивата не може да попречи на държавите членки да прилагат своите национални правила по наказателното право и наказателното производство с оглед предприемане на всички разследващи и други мерки, необходими за откриването и преследването на престъпления?
Следва ли член 15 от Директива 2000/31, който забранява налагането на доставчиците на услуги на общо задължение за наблюдение – с изключение на задълженията, приложими към конкретен случай – да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредба, която просто постановява, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, не трябва да разпространяват, в конкретни случаи и в рамките на тази услуга, определени категории съобщения и индикации, без операторът да трябва да е наясно със съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/23: Wiszkier, Определение от 18 септември 2025 г.
Допустимо ли е служебно поправяне на явни грешки в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли защитата на потребителите по Директива 93/13 да се прилага и в ситуации, при които потребителят не е повдигнал въпроса за неравноправния характер на клаузата или приложимостта на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/24: Magyar Telekom, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Може ли решение на Съда да се счита за равностойно на пораждаща пряко задължително действие разпоредба от правото на Съюза по смисъла на член 105, параграф 4 [от ЕКЕС], или трябва да се счита, че става въпрос за тълкуване на правото, което не представлява изменение на предходна правна уредба от гледна точка на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС]?
2) Може ли да се приеме, че насоките на [ОЕРЕС], BoR (16) 127, от 30 август 2016 г. (наричани по-нататък „Насоките на ОЕРЕС от 2016 г.“), заменени, що се отнася до настоящия спор, с насоките на ОЕРЕС, BoR (22) 81, от 9 юни 2022 г. (наричани по-нататък „Насоките на ОЕРЕС от 2022 г.“) — с оглед по-конкретно на член 10, параграф 2 от [ЕКЕС] и член 4, параграф 4 от [Регламента относно ОЕРЕС] — са част от правото на Съюза или пораждащи пряко задължително действие разпоредби от него и като такива представляват изменение на правната уредба, което обосновава прилагането на предвиденото в член 105, параграф 4 от [ЕКЕС] изключение, или става въпрос само за тълкуване на правото — по-специално ако с тях се изпълнява решение на Съда — което не представлява изменение на предходна правна уредба от гледна точка на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС]?
3) Ако прилагането на предвиденото в член 105, параграф 4 от [ЕКЕС] изключение не е обосновано нито от решение на Съда, нито от Насоките на ОЕРЕС от 2022 г., може ли решение на национален регулаторен орган, с което спрямо доставчик на електронни съобщителни услуги се прилага изменената съдебна практика по член 3, параграф 3 от Регламент [2015/2120], основана на Насоките на ОЕРЕС от 2022 г., изменени в съответствие с решение на Съда, да се счита за пораждаща пряко задължително действие разпоредба от националното право по смисъла на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС], като се има предвид, че разпоредбата на Регламент 2015/2120 е запазена и не е била изменяна в периода, до който се отнася спорът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/24: Polismyndigheten, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Може ли изменение на схемата на възнаграждение в рамково споразумение, първоначално сключено въз основа на критерия за възлагане „най-ниска предложена цена“, с което изменение се променя равновесието между фиксирани и променливи цени и равнищата на цените се коригират до степен, при която общата стойност на договора за поръчка търпи само незначителна промяна, да означава, че цялостният характер на рамковото споразумение трябва да се счита за променен по смисъла на член 72, параграф 2 от Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.