Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-238/23: Комисия/Латвия () и réutilisation des informations du secteur public), Съдебно решение от 29 октомври 2025 г.
ARRÊT DE LA COUR (dixième chambre) 22 mai 2025 (*) « Manquement d’État – Article 258 TFUE – Directive (UE) 2019/1024 – Données ouvertes et réutilisation des informations du secteur public – Transposition incomplète de cette directive et absence de communication des mesures de transposition – Article 260, paragraphe 3, TFUE – Demande de condamnation au paiement d’une somme forfaitaire et d’une astreinte » Dans l’affaire C‑238/23, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 258 et de l’article 260, paragraphe 3, TFUE, introduit le 14 avril 2023, Commission européenne, représentée par Mme U. Małecka, MM. L. Malferrari et I. Naglis, en qualité d’agents, partie requérante, contre République de Lettonie, représentée par Mmes J. Davidoviča, K. Pommere et I. Romanovska, en qualité d’agents, partie défenderesse, LA COUR (dixième chambre), composée de M. D. Gratsias (rapporteur), président de chambre, M. I. Jarukaitis, président de la quatrième chambre, et M. Z. Csehi, juge, avocat général : M. N. Emiliou, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour : – de constater que, en ayant omis d’adopter et de publier toutes les dispositions législatives, réglementaires et administratives nécessaires pour se conformer à la directive (UE) 2019/1024 du Parlement européen et du Conseil, du 20 juin 2019, concernant les données ouvertes et la réutilisation des informations du secteur public (JO 2019, L ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/24: Tuleka, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Дали член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, който предвижда задължение за докладване на финансови средства и икономически ресурси от лицата, спрямо които е наложена ограничителна мярка замразяване, представлява ограничителна мярка по смисъла на член 215, параграф 2 ДФЕС и дали приемането на такова задължение нарушава изпълнителните правомощия на държавите членки, предвидени в член 24, параграф 1 и член 26, параграф 3 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/24: Laboratoires Eurogenerics и Theramex France, Заключение от 23 октомври 2025 г.
1) Трябва ли членове 28 и 29 от [Директива 2001/83] да се тълкуват в смисъл, че съд на участваща в децентрализирана процедура за [РТ] държава членка, която не е референтната държава членка, компетентен да се произнесе по жалба срещу това [РТ], взето от компетентния орган на тази държава членка в съответствие с постановеното от Съда в [решение Astellas Pharma], има компетентност да провери, в тази хипотеза, дали децентрализираната процедура е проведена при спазването на разпоредбите на [Директива 2001/83] и дали пускането на пазара на лекарствения продукт не представлява потенциален сериозен риск за общественото здраве по смисъла на член 29, параграф 1 от същата директива?
2) Трябва ли член 10 от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че не допуска издаване на [РТ] на химичен лекарствен продукт по опростената процедура, предвидена в член 10, параграф 1 от тази директива, когато референтният му лекарствен продукт е биологичен лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/24: Società Eredi Raimondo Bufarini – II, Заключение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли определението за „наличие на опасни вещества“ в член 3, точка 12 от Директива [2012/18] практика, при която определянето на количествата опасни вещества, налични в инсталация за третиране на отпадъци, се извършва по оперативна процедура, прилагана от оператора (и евентуално възприета от разрешението, посочено в член 23 от Директива [2008/98] или в член 4 от Директива [2010/75]), която при класифицирането на отпадъците като „смеси“ по смисъла на член 3, точка 11 от Директива [2012/18] предвижда непрекъснат мониторинг на количеството опасни вещества, налични в инсталацията, и гарантира, че не се превишават праговете за нисък и висок рисков потенциал, определени съответно в колона 2 и колона 3 от приложение I към Директива [2012/18]?
2) Допуска ли член 7 от Директива [2012/18], който предвижда, че операторът е длъжен да изпрати „на компетентния орган уведомление“, съдържащо данните, изброени в член 7, параграф 1 от тази директива, тълкуван в светлината на принципите на конкуренцията и свободата на установяване, разпоредба като член 13, параграфи 1, 2 и 5 от [Законодателен декрет № 105/2015], която предвижда, че докладването на информация трябва да се извършва изключително чрез „уведомление, изготвено в съответствие с формуляра, посочен в приложение 5“ (параграф 1), „подписано под формата на лична декларация, както е установено от действащите разпоредби“ (параграф 2), „предадено от оператора на получателите, посочени в параграф 1, в електронен формат, като се използват услугите и средствата за пренос на данни, предоставени чрез списъка на предприятията, които могат да причинят голяма авария, посочен в член 5, параграф 3“, или „единствено чрез цифрово подписана сертифицирана електронна поща“ (параграф 5), като изключва начин на комуникация с помощта на „оперативна процедура, прилагана от оператора“, която предвижда непрекъснат мониторинг на количеството опасни вещества, налични в инсталацията, и гарантира, че не се превишават праговете за нисък и висок рисков потенциал, определени съответно в колона 2 и колона 3 от приложение I към Директива [2012/18]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/23: Russmedia Digital и Inform Media Press, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Трябва ли член 5, параграф 2 и членове 24—26 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен, преди публикуването на обявите и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни по смисъла на член 9, параграф 1 от този регламент, да провери дали потребителят — подател на такава обява, който се готви да я публикува, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея, и ако това не е така, да откаже да публикува обявата, освен ако посоченият потребител — подател на обявата, може да докаже, че субектът на данни е дал своето изрично съгласие въпросните данни да бъдат публикувани на този електронен пазар, по смисъла на член 9, параграф 2, буква а), или че е налице някое от другите изключения, предвидени в член 9, параграф 2, букви б)—й)?
Трябва ли член 32 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност, за да попречи обявите, които са публикувани на този пазар и съдържат чувствителни данни, по смисъла на член 9, параграф 1 от цитирания регламент, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове?
Трябва ли член 1, параграф 5, буква б) от Директива 2000/31/ЕО и член 2, параграф 4 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, не може във връзка с нарушение на задълженията, които произтичат от член 5, параграф 2 и членове 24—26 и 32 от този регламент, да се позове на членове 12—15 от посочената директива, предмет на които е отговорността на междинните доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/24: ALDI (Traces de nuisibles), Заключение от 9 октомври 2025 г.
Задълженията, съдържащи се в член 4, параграф 2 от [Регламента относно хигиената на храните], както и в приложение II към този регламент, и по-специално в глава I, точка 2, буква в), глава V, точка 1, буква а) и глава IX, точки 2, 3 и 4, предполагат ли за операторите на предприятия за храни на едро и на дребно задължение за постигането на определен резултат, така че освен в случаите на непреодолима сила, външни фактори или неизбежна грешка констатирането на следи или изпражнения от вредители в магазини и складове да е достатъчно, за да се установи нарушение на посочения регламент, или операторите на предприятия за храни са обвързани единствено от задължение за действие, т.е. да положат всички усилия, за да предотвратят наличието на вредители, така че констатирането от националния административен орган на следи и изпражнения от вредители в магазините и складовете само по себе си да не е достатъчно, за да се установи нарушение на посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/24: Almirall, Заключение от 9 октомври 2025 г.
1) С оглед на разпоредбата на член 3, точка 2 от Директива 2001/83 може ли тълкуване на член 18, параграф 5 и член 40, параграф 3 от [Закона от 8 февруари 2007 г.] в съответствие с тази директива да е съвместимо с обстоятелството, че преценката на изключение от задължението за получаване на разрешение [за търговия, респ. за производство], предвидено в национален закон, се основава и на количествено ограничение, конкретизирано чрез критерий за брой?
2) Може ли за лекарствен продукт, които попада в обхвата на член 3, точка 2 от Директива 2001/83, поради което уреденото в членове 6 и 40 от тази директива задължение за получаване разрешение [за търговия, респ. за производство] не се прилага, националните органи да наложат национално задължение за получаване на разрешение [за търговия, респ. за производство], което се основава на предвидено в национален закон количествено условие, конкретизирано чрез критерий за брой?
3) От значение за отговора на първия и втория въпрос ли е дали по отношение на релевантните си за настоящото дело части Директива 2001/83 предвижда пълна хармонизация и ако това е така, изисква ли пълна хармонизация?
4) В каква степен от значение за отговора на първия и втория въпрос е обстоятелството, че съгласно текста на нидерландски език дерогацията, уредена в член 40, параграф 2, втора алинея от Директива 2001/83, се прилага „voor verstrekking in het klein“ [на български език: „за продажби на дребно“], като съгласно текста на английски, френски и италиански език на Директивата изглежда, че тази дерогация се отнася до някои процеси, осъществявани от фармацевта в рамките на търговията на дребно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/24: Nestlé Sverige (Étiquetage des denrées alimentaires destinées à des fins médicales spéciales), Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква ж) и член 6, параграф 2 от Делегиран регламент 2016/128 да се тълкуват в смисъл, че посочването върху лицевата страна на опаковката на храна за специални медицински цели на енергийната стойност и количеството на различни хранителни вещества, съдържащи се в тази храна, изразени в порции или в единици за консумация, докато задължителното обявяване на хранителната стойност върху задната страна на опаковката съдържа посочване на същите елементи за 100 g или 100 ml, представлява „описание на свойствата и/или характеристиките“ на продукта по смисъла на член 5, параграф 2, буква ж) от този делегиран регламент или това посочване представлява повторение, забранено от член 6, параграф 2 от същия делегиран регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.