Естонски
Автентичен език на производството – естонски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 21, параграф 2 от Регламент № 469/2009 […] да се тълкува в смисъл, че предвижда намаляване на срока на действие на [СДЗ], който е издаден в държава членка в съответствие с националното законодателство преди присъединяването на тази държава членка към Европейския съюз и чийто срок на действие за съответното активно вещество съобразно посоченото в самия сертификат би бил по-дълъг от 15 години, считано от издаването на първото [РПП] в Съюза на лекарствения продукт, състоящ се от или съдържащ въпросното активно вещество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: съвместим ли е член 21, параграф 2 от Регламент № 469/2009 […] с правото на Съюза, и в частност с общите принципи на правото на Съюза относно защитата на придобитите права, със забраната за прилагане на правните актове с обратна сила и с [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли съд за марките на Европейския съюз да се произнесе с предвиденото в член 102, параграф 1 от Регламент № 207/2009 определение и когато ищецът не е направил такова искане и страните не твърдят, че след определена дата в миналото ответникът е нарушил или е имало опасност да наруши правата върху марка на Европейския съюз, или пък непредявяването на такова искане или непосочването на такова обстоятелство представлява „специално основание“ по смисъла на първото изречение от тази разпоредба?
Трябва ли член 9, параграф 3 от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка на Европейския съюз може на основание член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 да иска от трето лице само разумно обезщетение за ползването на знак, който е идентичен с марката му, за периода от публикуването на заявката за марката до публикуването на регистрацията на марката, но не и връщане по обичайна стойност на придобитото чрез нарушението и обезщетение за вредите, както и че не е налице право на разумно обезщетение за периода до публикуването на заявката за регистрация на марката?
Кои видове разходи и други компенсации обхваща разумното обезщетение по член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 и може ли то да включва, и евентуално при какви обстоятелства, обезщетение за понесените от притежателя на марката неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли съд за марките на Общността да се произнесе с предвиденото в член 102, параграф 1 [от Регламент № 207/2009] определение и когато ищецът не е направил такова искане и страните не твърдят, че след определена дата в миналото ответникът е нарушил или е имало опасност да наруши правата върху марка на Общността, или непредявяването на такова искане или непосочването на такова обстоятелство представлява „специално основание“ по смисъла на първото изречение от тази разпоредба?
2) Трябва ли член 9, параграф 3 [от Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка на Общността може на основание член 9, параграф 3, второ изречение [от Регламент № 207/2009] да иска от трето лице само разумно обезщетение за ползването на знак, който е идентичен с марката му, за периода от публикуването на заявката за марката до публикуването на регистрацията на марката, но не и връщане по обичайна стойност на придобитото чрез нарушението и обезщетение за вредите, както и че не е налице право на разумно обезщетение за периода до публикуването на заявката за регистрация на марката?
3) Кои видове разходи и други компенсации обхваща разумното обезщетение по член 9, параграф 3, второ изречение [от Регламент № 207/2009] и може ли то да включва, и евентуално при какви обстоятелства, обезщетение за понесените от притежателя на марката неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на Директива 2013/34/ЕС, доколкото тя ограничава възможността на държавите членки да налагат допълнителни счетоводни изисквания на малките предприятия и допуска освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Съответства ли Директива 2013/34/ЕС на принципа на субсидиарност, като предвижда хармонизирани правила за финансовите отчети на предприятията на равнището на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на Директива 2013/34/ЕС, по-специално относно ограниченията за допълнителни счетоводни изисквания и възможността за освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Може ли финансирането на организацията на обществения транспорт на територията на дадена административно-териториална единица да се счита за специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, ако изпълнението и финансирането на тази задача е част от задълженията на административно-териториалната единица?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба допуска в националното законодателство да бъде предвиден косвен данък, който се заплаща при продажбата на акцизни стоки на крайни потребители и който се използва изцяло за организацията на обществения транспорт, ако организацията на обществения транспорт е задължение на административно-териториалната единица, разполагаща с правомощия да събира данъци, което задължение трябва да бъде изпълнявано независимо от предвиждането на такъв косвен данък, а размерът на сумите, с които се финансира организацията на обществения транспорт, в крайна сметка не се формира автоматично от приходите от събрания данък, тъй като сумата, предназначена за организацията на обществения транспорт, е точно определена, така че ако приходите от косвения данък са по-високи, за организацията на обществения транспорт се предоставят съответно по-малки по размер публични финансови средства от други източници и обратно — ако приходите от данъка върху продажбите са по-ниски, административно-териториалната единица трябва съответно да увеличи финансовите средства за организацията на обществения транспорт за сметка на останалите свои приходи, като обаче при приходи от данъци, различни по размер от прогнозните очаквания, е възможно размерът на разходите за организацията на обществения транспорт да бъде променен чрез изменение на бюджета на административно-териториалната единица?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба допуска допълнително облагане на акцизна стока с косвен данък, чието предназначение се определя след възникване на задължението за заплащане на този данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Коя страна следва да понесе съдебните разноски в случай на оттегляне на иска поради изпълнение на задълженията от ответника след предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] да се тълкува в смисъл, че вносителят и първият независим клиент в [Съюза] следва винаги да бъдат едно и също лице?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] във връзка с Решение № 2008/577 […] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от антидъмпингово мито важи само за такъв първи независим клиент в [Съюза], който преди декларирането не е препродал стоката, която следва да се декларира?
Трябва ли член 66 [от] […] Митническия кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент № 2454/93 […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране да се тълкува в смисъл, че следва да е възможно при поискване декларацията да бъде анулирана и след освобождаването на стоката, когато при вноса на стока в нея е вписан погрешно получателят, и да се коригира вписването на получателя, когато при вписване на правилния получател би могло да се ползва предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от мито, или трябва член 220, параграф 2, от Митническия кодекс […] при тези обстоятелства да се тълкува в смисъл, че митническите органи не са оправомощени да предприемат последващо вземане под отчет?
В случай че на двете алтернативи на третия въпрос се отговори отрицателно, дали е в съответствие с член 20 от Хартата […] във връзка с член 28, параграф 1 ДФЕС и член 31 ДФЕС, когато член 66 от Митническия кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент № 2454/93 […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране не позволява след освобождаване на стоката при поискване декларацията да бъде анулирана и да се коригира вписването на получателя, когато при вписването на правилния получател би трябвало да се приложи предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от антидъмпингово мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
При какви условия съдебните разноски се възлагат на ответника при оттегляне на иска поради неговото поведение?
Как следва да се разпределят съдебните разноски между присъединилите се държави членки и институции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Поставя ли се въпросът за разпределението на съдебните разноски при оттегляне на иска вследствие изпълнение на задълженията от страна на ответника след завеждане на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.