Естонски

Правосъдие и вътрешни работи | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Следва ли да се счита, че признаването на постановена в държава членка присъда и надзорът върху изпълнението ѝ са в съответствие с Рамково решение [2008/947] и когато с посочената присъда се отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода на условно осъдено лице, без да му се налагат допълнителни задължения, така че единственото задължение на осъденото лице е да не извършва ново умишлено престъпление през изпитателния срок (става въпрос за отлагане на изпълнението на наказанието при условно осъждане по смисъла на член 73 от Karistusseadustik [естонският наказателен кодекс])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Bobek

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2020 г.

Следва ли да се счита, че признаването на постановена в държава членка присъда и надзорът върху изпълнението ѝ са в съответствие с [РР 2008/947] и когато [с посочената присъда лицето е осъдено условно], без да му се налагат допълнителни задължения, така че единственото задължение на осъденото лице е да не извършва ново умишлено престъпление през изпитателния срок (става въпрос за отлагане на изпълнението на наказанието при условно осъждане по смисъла на член 73 от Karistusseadustik [естонският наказателен кодекс])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Bobek

Основни права | Сближаване на законодателствата | Харта на основните права

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2020 г.

1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?
3) Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Pitruzzella

| Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) | | Кохезионен фонд

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

1) Когато става дума за възстановяването на отпусната по мярка „Лидер“ проектна безвъзмездна помощ, която е одобрена на 6 септември 2011 г., а последният транш от нея е изплатен на 19 ноември 2013 г., нарушението е установено на 4 декември 2014 г. и решението за възстановяване е издадено на 27 януари 2015 г., коя разпоредба трябва да се прилага по отношение на изискването за продължителност на проекта или съответно дълготрайност на операцията — член 72 от Регламент [№ 1698/2005] или член 71, параграф 1 от Регламент [№ 1303/2013]
При тези обстоятелства кое трябва да е основанието за възстановяване — член 33, параграф 1 от Регламент [№ 1290/2005] или член 56 от Регламент [№ 1306/2013]?
2) а)
Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1698/2005, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за съществена промяна по смисъла на член 72, параграф 1, буква а) от Регламент № 1698/2005, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта или дава на дадена фирма незаконно преимущество
Трябва ли разплащателната агенция на държавата членка да установи в какво конкретно се състои преимуществото, за да е изпълнено условието за наличие на незаконно преимущество
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли незаконното преимущество да се състои в обстоятелството, че фактическият ползвател на инвестицията нямаше да получи проектна безвъзмездна помощ, ако самият той беше подал заявление със същото съдържание?
б) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1303/2013, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение по смисъла на член 71, параграф 1, буква в) от Регламент № 1303/2013, която би довела до подкопаване на първоначалните цели на операцията?
3) а)
Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1698/2005, следва ли да се приеме, че когато бенефициерът, придобил вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получил проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за съществена промяна по смисъла на член 72, параграф 1, буква б) от Регламент № 1698/2005, която произтича или от промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, или от прекратяване или преместване на производствена дейност, като се има предвид, че собственикът на ветрохода е непроменен, но бенефициерът вече упражнява фактическата власт не пряко, а косвено, и генерира приходи от наем вместо приходи от предоставянето на описаната в заявлението услуга?
б) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1303/2013, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено дружество неправомерно преимущество по смисъла на член 71, параграф 1, буква б) от Регламент № 1303/2013, като се има предвид, че собственикът на ветрохода е непроменен, но бенефициерът вече упражнява фактическата власт не пряко, а косвено, и генерира приходи от наем вместо приходи от предоставянето на описаната в заявлението услуга
Трябва ли разплащателната агенция на държавата членка да установи в какво конкретно се състои преимуществото, за да е изпълнено условието за наличие на неправомерно преимущество
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли неправомерното преимущество да се състои в обстоятелството, че фактическият ползвател на инвестицията нямаше да получи проектна безвъзмездна помощ, ако самият той беше подал заявление със същото съдържание?
4) Може ли чрез националната наредба, уреждаща мярка „Лидер“, задължението на бенефициера да поддържа инвестицията в продължение на пет години да бъде обвързано с по-строги изисквания от предвидените в член 72, параграф 1 от Регламент № 1698/2005 или член 71, параграф 1 от Регламент № 1303/2013?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 72, параграф 1 от Регламент № 1698/2005, респективно на член 71, параграф 1 от Регламент № 1303/2013, разпоредбата на национална наредба, съгласно която бенефициерът на проектна безвъзмездна помощ е длъжен да поддържа и да използва по предвидения начин инвестицията, за която е отпусната проектната безвъзмездна помощ, в продължение на най-малко пет години от изплащането на последния транш от тази помощ, както и тълкуването на тази разпоредба, според което бенефициерът трябва да използва инвестицията лично?
6) Следва ли да се приеме, че е налице нередност по смисъла на член 33, параграф 1 от Регламент № 1290/2005, респективно член 56 от Регламент № 1306/2013, когато бенефициерът не изпълни проект, който от гледна точка на националната наредба, уреждаща мярка „Лидер“, не е задължителен, но бенефициерът го е посочил в заявлението си, в „обобщението на целите и дейностите на проекта и на инвестицията“, и този проект е бил един от критериите, въз основа на които са били оценявани заявленията с оглед на класирането им по приоритет?
7) Ако отговорът на шестия въпрос е утвърдителен, следва ли възстановяването да се счита за незаконосъобразно поради това, че е изискано преди изтичането на пет години от последното плащане, и поради това, че бенефициерът е преустановил нарушението в хода на съдебното производство във връзка с възстановяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Wathelet

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

Околна среда | Отпадъци

Следва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/98 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която, когато на равнището на Съюза не са определени критерии за установяване на статус „край на отпадъка“ по отношение на даден вид отпадъци, предоставянето на такъв статус зависи от наличието на критерии, определени с национален акт с общо приложение относно този вид отпадъци, и дали при такива обстоятелства притежателят на отпадъци може да изиска от компетентния административен орган или от съд на държавата членка да установи статус „край на отпадъка“ в съответствие с практиката на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че в рамките на тази разпоредба „работата по проекта или дейността“ е започнала, ако субсидираната дейност се състои например в придобиване на съоръжения, а договорът за закупуването им вече е сключен
Имат ли право органите на държавите членки да преценяват дали е налице нарушение на определения в посочената разпоредба критерий въз основа на разходите за неустойка поради отказ от договора, чието сключване представлява нарушение на изискването за стимулиращ ефект
В случай че органите на държавата членка имат такова право, какви (в процентно изражение) разходи за неустойка поради отказ от договора могат да се считат за достатъчно незначителни, за да е изпълнено изискването за стимулиращ ефект?
Задължен ли е органът на държавата членка да разпореди възстановяване на предоставена от него неправомерна помощ дори и когато Комисията не е приела решение в този смисъл?
Може ли органът на държавата членка — взел решение за предоставяне на помощ, за която погрешно е счел, че отговаря на условията по Регламент № 800/2008, но която в действителност е неправомерна — да породи оправдани правни очаквания у получателя на помощта
За пораждането на оправдани правни очаквания у получателя на помощта достатъчно ли е по-специално при предоставянето на неправомерната помощ органът на държавата членка да е знаел за обстоятелствата, поради които помощта не подлежи на групово освобождаване?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли да се претеглят общественият и личният интерес
При това претегляне от значение ли е дали Комисията е приела решение, с което да е обявила разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар?
Какъв давностен срок е приложим за възстановяването на неправомерна помощ от органа на държавата членка
Следва ли давностният срок да е десет години — след изтичането на който, както предвиждат членове 1 и 15 от Регламент № 659/1999, помощта става съществуваща и възстановяването ѝ повече не може да се иска — или пък следва да е четири години, както предвижда член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95?
Кое е правното основание за приемане на решение за такова възстановяване, ако помощта е предоставена от структурен фонд: член 108, параграф 3 ДФЕС или Регламент № 2988/95?
Когато разпорежда възстановяване на неправомерна помощ, длъжен ли е органът на държавата членка да иска от получателя да плати и лихви върху нея
При утвърдителен отговор, кои правила следва да се приложат при изчисляване на лихвите с оглед по-специално на лихвения процент и срока?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Wathelet

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2018 г.

Околна среда | Отпадъци

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ J. KOKOTT представено на 29 ноември 2018 година ( 1 ) Дело C‑60/18 AS Tallinna Vesi срещу Keskkonnaamet Встъпила страна: Keskkonnaministeerium (Преюдициално запитване, отправено от Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд, Талин, Естония) „Директива 2008/98/ЕО — Отпадъци — Статус за край на отпадъка — Оползотворяване — Специфични критерии за установяване на статус за край на отпадъка по отношение на утайка от пречистване на отпадъчни води — Липса на критерии на равнище на Съюза или на национално равнище“ I. Въведение 1. Като се започне от решение Vessoso и Zanetti ( 2 ), Съдът разглежда проблематиката на понятието за отпадък в практиката си от десетилетия насам. Сравнително по-отскоро се поставя въпросът при какви условия отпадъкът може да бъде отново превърнат в нормален стопански актив, който повече не попада в обхвата на стриктните разпоредби на правото в областта на отпадъците ( 3 ). С преработения текст на Директивата за отпадъците от 2008 г. ( 4 ) законодателят предприема първите стъпки, за да отговори на този въпрос. Въпреки че в последно време той допълнително прецизира отговора в това отношение ( 5 ), тези законодателни промени все още не са приложими към случая в главното производство. 2. Независимо от последните законодателни изменения, важен критерий за разглеждания въпрос е обстоятелството, че веществото или предметът отговаря на техническите изисквания за съответната употреба и е в съответствие със съществуващите закони и стандарти, приложими към продуктите. Означава ли това обаче, че отпадъкът може да престане да бъде отпадък само ако и след като е преминал през процес ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Kokott

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Няма информация

Явяват ли се решенията на Съда от 2012 г. нови и съществени обстоятелства, които позволяват повторно разглеждане на окончателното решение на Комисията относно дължимите суми за неизхвърлени излишни количества захар?
Правилно ли е определена датата на публикуване на Регламент № 60/2004 на естонски език в Официален вестник и достатъчен ли е бил предоставеният срок на естонските оператори за изпълнение на задълженията им?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на атакуваното съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Жалба за отмяна, Обжалване

Tanchev

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Няма информация

Допустимо ли е обжалването на писмо на Комисията, с което се отхвърля искане за изменение на окончателно решение, когато това писмо представлява потвърдително решение по смисъла на член 263 ДФЕС?
Спазени ли са процесуалните изисквания за допустимост на жалбата, включително относно формата и съдържанието на жалбата?
Може ли основание за обжалване да се основава на мотиви, изложени за изчерпателност в обжалваното съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Жалба за отмяна, Обжалване

Предстои добавяне