Дело C-349/17: Eesti Pagar, Съдебно решение от 5 март 2019 г.

Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че в рамките на тази разпоредба „работата по проекта или дейността“ е започнала, ако субсидираната дейност се състои например в придобиване на съоръжения, а договорът за закупуването им вече е сключен

Имат ли право органите на държавите членки да преценяват дали е налице нарушение на определения в посочената разпоредба критерий въз основа на разходите за неустойка поради отказ от договора, чието сключване представлява нарушение на изискването за стимулиращ ефект

В случай че органите на държавата членка имат такова право, какви (в процентно изражение) разходи за неустойка поради отказ от договора могат да се считат за достатъчно незначителни, за да е изпълнено изискването за стимулиращ ефект?

Задължен ли е органът на държавата членка да разпореди възстановяване на предоставена от него неправомерна помощ дори и когато Комисията не е приела решение в този смисъл?

Може ли органът на държавата членка — взел решение за предоставяне на помощ, за която погрешно е счел, че отговаря на условията по Регламент № 800/2008, но която в действителност е неправомерна — да породи оправдани правни очаквания у получателя на помощта

За пораждането на оправдани правни очаквания у получателя на помощта достатъчно ли е по-специално при предоставянето на неправомерната помощ органът на държавата членка да е знаел за обстоятелствата, поради които помощта не подлежи на групово освобождаване?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли да се претеглят общественият и личният интерес

При това претегляне от значение ли е дали Комисията е приела решение, с което да е обявила разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар?

Какъв давностен срок е приложим за възстановяването на неправомерна помощ от органа на държавата членка

Следва ли давностният срок да е десет години — след изтичането на който, както предвиждат членове 1 и 15 от Регламент № 659/1999, помощта става съществуваща и възстановяването ѝ повече не може да се иска — или пък следва да е четири години, както предвижда член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95?

Кое е правното основание за приемане на решение за такова възстановяване, ако помощта е предоставена от структурен фонд: член 108, параграф 3 ДФЕС или Регламент № 2988/95?

Когато разпорежда възстановяване на неправомерна помощ, длъжен ли е органът на държавата членка да иска от получателя да плати и лихви върху нея

При утвърдителен отговор, кои правила следва да се приложат при изчисляване на лихвите с оглед по-специално на лихвения процент и срока?