Естонски
Автентичен език на производството – естонски
Дело C-435/17: Argo Kalda Mardi talu, Заключение от 7 юни 2018 г.
1) Съвместимо ли е с член 93, параграф 1 и член 94 от [Регламент № 1306/2013] и минималните стандарти съгласно приложение II към този регламент държава членка да предвиди задължение за опазване на каменните гробни могили в тежест на заявителите за единно плащане на площ и плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, а при неизпълнение на това задължение да им налага административната санкция по член 39 от Делегиран регламент № 640/2014, а именно намаляване на помощта с 3 %?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли съгласно член 72, параграф 1, буква а), член 91, параграфи 1 и 2, член 93, параграф 1 и член 94 от [Регламент № 1306/2013] и [член 4, параграф 1 от Регламент № 1307/2013], за да избегне прилагането на административна санкция, заявителят за единно плащане на площ и плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, да спазва изискванията за добро земеделско и екологично състояние по отношение на цялото си стопанство, или трябва да ги спазва само по отношение на конкретната земеделска площ, за която иска подпомагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/17: Collect Inkasso и др., Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
Следва ли член 17, буква а) от Регламент № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че във или заедно с документа за започване на процеса, равностоен документ или призовка за съдебно заседание по делото трябва ясно да бъде изложена цялата информация, посочена в този член
По-специално: изключено ли е удостоверяването на съдебно решение като европейско изпълнително основание съгласно член 3, параграф 1, буква б), член 6, параграф 1, буква в) и член 17, буква а) от този регламент, ако длъжникът не е бил информиран за адреса на институцията, на която да се отговори, но му е била предоставена цялата друга информация, посочена в член 17, буква а)?
Следва ли член 18, параграф 1, буква б) от Регламент № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че ако производството в държавата членка по произход не отговаря на предвидените в член 17 от Регламент № 805/2004 процесуалноправни изисквания, условие за преодоляването на неспазването на процесуалните изисквания е, със или в решението на длъжника да е била предоставена съответно цялата информация, посочена в член 18, параграф 1, буква б)
По-специално изключено ли е издаването на европейско изпълнително основание, ако длъжникът не е бил информиран за адреса на институцията, пред която се обжалва, но му е предоставена цялата друга информация, посочена в член 18, параграф 1, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/16: Bolagsupplysningen и Ilsjan, Заключение от 13 юли 2017 г.
1) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, иск за поправяне на неверните данни и за заличаване на накърняващите правата му коментари във връзка с претърпяната в тази държава членка вреда?
2) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може за всички претърпени от него вреди да предяви пред съдилищата на държавата, в която се намира центърът на неговите интереси, иск за поправяне на неверните данни, за заличаване на коментарите и за обезщетение за имуществените вреди, причинени от публикуването на неверните данни в интернет?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че:
– следва се приеме, че центърът на интереси на юридическо лице, а следователно и мястото на настъпване на претърпените от него вреди, се намира в държавата членка, в която е неговото седалище, или
– при определянето на центъра на интереси на юридическото лице, а следователно и на мястото на настъпване на претърпените от него вреди, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, като например седалището и мястото на стопанска дейност на юридическото лице, седалището на клиентите му, както и начинът на сключване на сделките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/15: F. Hoffmann-La Roche, Съдебно решение от 5 октомври 2016 г.
Трябва ли член 21, параграф 2 от Регламент № 469/2009 […] да се тълкува в смисъл, че предвижда намаляване на срока на действие на [СДЗ], който е издаден в държава членка в съответствие с националното законодателство преди присъединяването на тази държава членка към Европейския съюз и чийто срок на действие за съответното активно вещество съобразно посоченото в самия сертификат би бил по-дълъг от 15 години, считано от издаването на първото [РПП] в Съюза на лекарствения продукт, състоящ се от или съдържащ въпросното активно вещество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: съвместим ли е член 21, параграф 2 от Регламент № 469/2009 […] с правото на Съюза, и в частност с общите принципи на правото на Съюза относно защитата на придобитите права, със забраната за прилагане на правните актове с обратна сила и с [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/15: Nikolajeva, Съдебно решение от 22 юни 2016 г.
Трябва ли съд за марките на Европейския съюз да се произнесе с предвиденото в член 102, параграф 1 от Регламент № 207/2009 определение и когато ищецът не е направил такова искане и страните не твърдят, че след определена дата в миналото ответникът е нарушил или е имало опасност да наруши правата върху марка на Европейския съюз, или пък непредявяването на такова искане или непосочването на такова обстоятелство представлява „специално основание“ по смисъла на първото изречение от тази разпоредба?
Трябва ли член 9, параграф 3 от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка на Европейския съюз може на основание член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 да иска от трето лице само разумно обезщетение за ползването на знак, който е идентичен с марката му, за периода от публикуването на заявката за марката до публикуването на регистрацията на марката, но не и връщане по обичайна стойност на придобитото чрез нарушението и обезщетение за вредите, както и че не е налице право на разумно обезщетение за периода до публикуването на заявката за регистрация на марката?
Кои видове разходи и други компенсации обхваща разумното обезщетение по член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 и може ли то да включва, и евентуално при какви обстоятелства, обезщетение за понесените от притежателя на марката неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/15: Nikolajeva, Заключение от 21 април 2016 г.
1) Трябва ли съд за марките на Общността да се произнесе с предвиденото в член 102, параграф 1 [от Регламент № 207/2009] определение и когато ищецът не е направил такова искане и страните не твърдят, че след определена дата в миналото ответникът е нарушил или е имало опасност да наруши правата върху марка на Общността, или непредявяването на такова искане или непосочването на такова обстоятелство представлява „специално основание“ по смисъла на първото изречение от тази разпоредба?
2) Трябва ли член 9, параграф 3 [от Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка на Общността може на основание член 9, параграф 3, второ изречение [от Регламент № 207/2009] да иска от трето лице само разумно обезщетение за ползването на знак, който е идентичен с марката му, за периода от публикуването на заявката за марката до публикуването на регистрацията на марката, но не и връщане по обичайна стойност на придобитото чрез нарушението и обезщетение за вредите, както и че не е налице право на разумно обезщетение за периода до публикуването на заявката за регистрация на марката?
3) Кои видове разходи и други компенсации обхваща разумното обезщетение по член 9, параграф 3, второ изречение [от Регламент № 207/2009] и може ли то да включва, и евентуално при какви обстоятелства, обезщетение за понесените от притежателя на марката неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/13: Естония/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 18 юни 2015 г.
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на Директива 2013/34/ЕС, доколкото тя ограничава възможността на държавите членки да налагат допълнителни счетоводни изисквания на малките предприятия и допуска освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Съответства ли Директива 2013/34/ЕС на принципа на субсидиарност, като предвижда хармонизирани правила за финансовите отчети на предприятията на равнището на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на Директива 2013/34/ЕС, по-специално относно ограниченията за допълнителни счетоводни изисквания и възможността за освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/13: Statoil Fuel & Retail, Съдебно решение от 5 март 2015 г.
Може ли финансирането на организацията на обществения транспорт на територията на дадена административно-териториална единица да се счита за специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, ако изпълнението и финансирането на тази задача е част от задълженията на административно-териториалната единица?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба допуска в националното законодателство да бъде предвиден косвен данък, който се заплаща при продажбата на акцизни стоки на крайни потребители и който се използва изцяло за организацията на обществения транспорт, ако организацията на обществения транспорт е задължение на административно-териториалната единица, разполагаща с правомощия да събира данъци, което задължение трябва да бъде изпълнявано независимо от предвиждането на такъв косвен данък, а размерът на сумите, с които се финансира организацията на обществения транспорт, в крайна сметка не се формира автоматично от приходите от събрания данък, тъй като сумата, предназначена за организацията на обществения транспорт, е точно определена, така че ако приходите от косвения данък са по-високи, за организацията на обществения транспорт се предоставят съответно по-малки по размер публични финансови средства от други източници и обратно — ако приходите от данъка върху продажбите са по-ниски, административно-териториалната единица трябва съответно да увеличи финансовите средства за организацията на обществения транспорт за сметка на останалите свои приходи, като обаче при приходи от данъци, различни по размер от прогнозните очаквания, е възможно размерът на разходите за организацията на обществения транспорт да бъде променен чрез изменение на бюджета на административно-териториалната единица?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба допуска допълнително облагане на акцизна стока с косвен данък, чието предназначение се определя след възникване на задължението за заплащане на този данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/14: Комисия/Естония, Определение от 17 октомври 2014 г.
Коя страна следва да понесе съдебните разноски в случай на оттегляне на иска поради изпълнение на задълженията от ответника след предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.