всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-564/24: Eisenberger Gerüstbau, Заключение от 20 ноември 2024 г.

1. Налице ли е договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, дори ако преди или при сключването на договора потребителят ползва помощ от търговец, който наема независимо от доставчика?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос от страна на Съда:
Налице ли е договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, дори ако е налице някое от следните допълнителни условия:
а) контактът между потребителя и доставчика е иницииран от търговеца, подпомагащ потребителя;
б) търговецът, подпомагащ потребителя, оказва влияние върху съществени части от съдържанието на договора преди сключването му (напр.: изготвяне на количествена сметка или предоставяне на проект на договор):
3. Ако според Съда в случаите по въпроси 1, 2 а) и 2 б) не е налице договор от разстояние, от който е възможен отказ:
При условие че след сключването на този договор и отново чрез изключителното използване на средства за комуникация от разстояние страните сключат друго споразумение за допълнителни услуги на доставчика, които са от второстепенно значение в сравнение с първия договор:
Представлява ли това допълнително споразумение само по себе си договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, или както основния договор, който то допълва, не е възможен отказ от него.
4. Ако в случай на договор от разстояние, от който е възможен отказ, потребителят упражни правото си на отказ, след като съдоговорителят му вече е предоставил услуги:
Може ли въпреки член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/83 потребителят да бъде задължен да възстанови на търговеца стойността на услугата му в подходящ размер, ако различно заключение би представлявало злоупотреба с право или би било недобросъвестно с оглед на всички обстоятелства в отделния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-361/24: Grecniaka, Определение от 18 ноември 2024 г.

Компетентен ли е Съдът да разпореди заличаване на делото от регистъра си след оттегляне на преюдициалното запитване от национален съд?
Как се разпределят разноските между страните при заличаване на делото поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/23: Комисия/Германия (Détérioration des prairies maigres de fauche), Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.

Нарушени ли са задълженията по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО чрез общ и структурен пропуск да се вземат подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на типове местообитания 6510 и 6520 в специалните защитени зони?
Съществува ли задължение по член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 92/43/ЕИО държавите членки редовно да актуализират и предоставят на Комисията данни за площите на типове местообитания 6510 и 6520 в специалните защитени зони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-291/23: Hantoch, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

При тълкуването на член 10 от Регламент [№ 650/2012] кой момент е меродавен за преценката дали са налице активи на наследственото имущество в държавата членка на сезирания съд — моментът на откриване на наследството или моментът на предявяване на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Заключение от 7 ноември 2024 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от [Директива 2012/34] да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34/ЕС, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията от 12 юни 2015 година относно реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на извършването на влаковата услуга (ОВ L 148, 2015 г., стр. 17), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34/ЕС по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от [Директива 2012/34] във връзка с член 2, параграф 1 от [Регламент за изпълнение 2015/909] заедно с пазарните надценки по член 32 от [Директива 2012/34]) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива [2012/34], и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и за други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-648/23: RSD Reise Service Deutschland, Определение от 5 ноември 2024 г.

При какви условия Съдът заличава дело от регистъра си при оттегляне на преюдициално запитване от запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство след заличаването на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-593/24: AirHelp Germany, Определение от 5 ноември 2024 г.

Кога преюдициалното запитване се счита за безпредметно и какви са последиците за производството пред Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски, когато производството пред Съда е част от висящото пред националния съд дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-552/23: Repasi/Комисия, Определение от 30 октомври 2024 г.

Коя страна следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на жалбата съгласно член 141, параграф 1 във връзка с член 184, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-517/23: Apothekerkammer Nordrhein, Заключение от 24 октомври 2024 г.

1) Попада ли рекламата за закупуване на отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти от цялата гама продукти на дадена аптека в приложното поле на правната уредба относно рекламата на лекарствени продукти в Директива 2001/83 (дялове VIII и VIIIа, членове 86—100)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG (Gesetz über die Werbung auf dem Gebiete des Heilwesens) (Закон за рекламата в здравния сектор) се тълкува в смисъл, че забранява рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за парична сума или процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти?
3) На следващо място, ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG (Закон за рекламата в здравния сектор) се тълкува в смисъл, че разрешава рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/23: FL und KM Baugesellschaft и S, Заключение от 24 октомври 2024 г.

1) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях защита на [документите от черния списък], както и на получените от тях сведения, има абсолютно действие, като същата се прилага и спрямо органите на наказателното производство (прокуратури и наказателни съдилища), поради което в наказателното производство [документите от черния списък] не трябва да се прилагат към материалите по делата и да служат като основа за по-нататъшни разследвания?
2) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че абсолютната защита на [документите от черния списък] (по смисъла на първия въпрос) обхваща и документи и получените от тях сведения, които лицето, освободено от санкции или постигнало споразумение, е представило за излагане, конкретизиране или доказване на съдържанието на [документите от черния списък]?
3) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях защита на [документите от черния списък] (и документите по смисъла на втория въпрос), както и на получените от тях сведения, има абсолютно действие, като в наказателни производства същата се прилага и спрямо обвиняемите, които не са подали [съответните документи от черния списък], от една страна, и от друга, спрямо другите участници в наказателното производство (по-специално увредени лица с цел предявяване на гражданскоправни претенции), поради което на обвиняемите или на увредените лица не трябва да се предоставя достъп до [документите от черния списък], както и до представените заедно с тях документи, а също така и до получените от тях сведения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12324252627761 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form