всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Jacobs

Генерален адвокат – Jacobs

Дело C-434/03: Charles и Charles-Tijmens, Заключение от 20 януари 2005 г.

Съвместимо ли е с Шестата директива, по-специално с член 17 и член 6 от нея, национално законодателство, което: – не допуска възможност за избор за включване на дълготрайни активи или стоки или услуги, третирани като такива, изцяло в активите на предприятието, когато придобиващият използва тези стоки или услуги както в рамките на предприятието, така и извън него (по-специално за частни цели); – във връзка с това също не допуска възможност за пряко и пълно приспадане на данъка, начислен при придобиването на тези стоки или услуги; и – не предвижда начисляване на ДДС, както е предвидено в член 6, параграф 2, буква а) от Шестата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/03: Комисия/Австрия, Заключение от 20 януари 2005 г.

Неспазване на задълженията, произтичащи от член 12 ЕО, във връзка с членове 149 ЕО и 150 ЕО, поради това че австрийската правна уредба относно достъпа до висше образование поставя дискриминационни условия за притежателите на дипломи за средно образование, придобити в други държави членки, различни от условията, приложими към притежателите на австрийски дипломи за средно образование.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-464/01: Gruber, Съдебно решение от 20 януари 2005 г.

Когато целите на даден договор са отчасти частни, зависи ли статутът на „потребител“ по смисъла на член 13 от Конвенцията от това коя от частната и търговската или професионалната цел преобладава и какви критерии следва да се прилагат при определянето коя от частната и търговската или професионалната цел преобладава?
Зависи ли определянето на целта от обстоятелствата, които могат да бъдат обективно установени от другата страна по договора с потребителя?
В случай на съмнение, следва ли договор, който може да се отнесе както към частна, така и към търговска или професионална дейност, да се счита за потребителски договор?
Явява ли се сключването на договор, предшествано от реклама по смисъла на член 13, параграф 3, буква а) от Конвенцията, когато другата страна по последващия договор с потребителя е рекламирала своите продукти чрез брошура в държавата по местожителство на потребителя, но не е рекламирала продуктите, които потребителят впоследствие е закупил?
Съществува ли потребителски договор по смисъла на член 13 от Конвенцията, когато продавачът прави оферта по телефона от своята държава на купувача, който живее в друга държава, и офертата не е приета, но купувачът впоследствие купува така предложения продукт в отговор на писмена оферта?
Извършва ли потребителят действията, необходими за сключването на договора в своята държава по смисъла на член 13, параграф 3, буква б) от Конвенцията, когато му е направена оферта в държавата на неговия договорен партньор и той приема тази оферта по телефона от своята държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/04: Испания/Съвет, Определение от 18 януари 2005 г.

Налице ли е неотложност, която да оправдава предоставянето на исканите обезпечителни мерки спрямо новия режим на помощите за памука?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/03: Lindberg, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли въвеждането в националното право на забрана за използването на продукт да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата?
Може ли въвеждането в националното право на забрана за услуга, която засяга използването на продукт, да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата?
Може ли преформулирането в националното право на услуга, свързана с конструкцията на продукт, да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата, ако новата дефиниция засяга използването на продукта?
Какво е значението за задължението за нотификация на фактори като:
– замяната на изискване за лиценз с забрана в националното право,
– по-голямата или по-малката стойност на продукта/услугата,
– размерът на пазара за продукта/услугата или
– ефектът на нова национална разпоредба върху използването, който може да бъде или пълна забрана за използване, или забрана или ограничение в рамките на една от няколко възможни области на използване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-39/04: Laboratoires Fournier, Заключение от 9 декември 2004 г.

1) Дали разпоредбите, които ограничават ползването на данъчен кредит за научни изследвания само до изследвания, извършени във Франция, са в противоречие с член 49 ЕО
2) Ако това е така, оправдано ли е условието изследванията да се извършват във Франция с оглед на принципа на съгласуваност на корпоративния данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/03: Approved Prescription Services, Съдебно решение от 9 декември 2004 г.

Може ли заявление за издаване на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт C да бъде валидно подадено по първата алинея на член 10, буква а), подточка iii) от Директива 2001/83, когато заявлението цели да докаже, че продукт C е по същество подобен на друг продукт, продукт B, при положение че:
– продукт B е свързан с оригинален лекарствен продукт A, тъй като продукт B е разрешен като „разширение на линията“ на продукт A, но има различна фармацевтична форма от продукт A или по друг начин не е „по същество подобен“ на продукт A по смисъла на член 10, буква а), подточка iii);
– продукт A е разрешен за пускане на пазара в Общността за повече от шест/десетгодишния период, посочен в член 10, буква а), подточка iii);
– продукт B е разрешен за пускане на пазара за по-малко от шест/десетгодишния период, посочен в член 10, буква а), подточка iii)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/03: Комисия/Greencore, Съдебно решение от 9 декември 2004 г.

Являва ли се писмото на Комисията от 11 февруари 2002 г. акт, който подлежи на обжалване по реда на член 230 ЕО, или представлява само потвърждаващо писмо на по-ранно решение, с което вече е отказано изплащане на лихви?
Може ли изплащането само на главницата без изрично произнасяне относно искането за лихви да се счита за мълчалив отказ, който поражда правни последици и започва да тече срокът за обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11213141516125 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form