Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?

С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?

В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?

Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?

С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?

В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?

Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?

В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?