Hogan
Генерален адвокат – Hogan
Дело C-131/18: Gambietz, Определение от 11 април 2019 г.
Какъв е обхватът на правото на кредитора на разумно обезщетение за разноски по събиране на вземания при забава на плащане съгласно член 6, параграф 3 от Директива 2011/7, когато вече е получена фиксираната сума от 40 EUR по член 6, параграф 1?
Следва ли националните съдилища да предоставят разумно обезщетение само за частта от разноските по събиране, която надвишава фиксираната сума от 40 EUR, независимо от вида на разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/18: Grup Servicii Petroliere, Заключение от 10 април 2019 г.
1) Следва ли член 148, буква в) във връзка с член 148, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от данък върху добавената стойност се прилага при определени условия за доставката на самоиздигащи се платформи за морско сондиране, и съответно попада ли самоиздигаща се платформа за морско сондиране в обхвата на понятието „плавателен съд“ по смисъла на тази разпоредба от правото на Европейския съюз, като се има предвид, че съгласно заглавието на глава 7 от Директивата посочената разпоредба урежда „[о]свобождавания[та], свързани с международен транспорт“?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 148, буква в) във връзка с член 148, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че основно условие, за да бъде освободена от данък върху добавената стойност самоиздигаща се платформа за морско сондиране, която плава в открито море, е по време на нейната експлоатация (като търговска/промишлена дейност) тя да бъде реално там в състояние на движение, плаваща или придвижваща се по море от една точка до друга, през период, по-дълъг от този, в който тя се намира в стационарно, неподвижно състояние поради извършването на сондажна дейност в морето, с други думи, трябва ли тази платформа реално да извършва преимуществено плавателна дейност спрямо сондажната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/18: Lovasné Tóth, Заключение от 21 март 2019 г.
1) Трябва ли точка 1, буква р) от приложението към Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че като императивна правна разпоредба на Съюза забранява, принципно и без да е необходим допълнителен анализ в това отношение, кредитодателят да налага на длъжника, който има качеството на потребител, стандартна договорна клауза или такава, която не е индивидуално договорена, чиято цел или резултат са да се размести доказателствената тежест
2) В случай че въз основа на точка 1, буква р) от приложението към Директива 93/13 е необходимо да се преценят целта или последиците на договорната клауза, може ли да се приеме, че упражняването на правата на потребителите е ограничено от договорна клауза, – по силата на която длъжникът, който има качеството на потребител, може с основание да счита, че трябва да изпълни договора в неговата цялост и всичките му отделни клаузи, по начина и в степента, определени от кредитодателя, дори когато длъжникът е убеден, че претендираните от кредитодателя суми са недължими изцяло или отчасти, или – чиито последици се състоят в ограничаване или изключване на достъпа на потребителя до способ за разрешаване на спорове, основан на лоялни преговори, тъй като за кредитодателя е достатъчно да се позове на разглежданата договорна клауза, за да се счита, че спорът е разрешен
3) В случай че неравноправният характер на договорните клаузи, изброени в приложението към Директива 93/13, трябва да се прецени с оглед на критериите, които се съдържат в член 3, параграф 1, изпълнява ли изискванията за яснота и разбираемост по член 5 от същата директива договорна клауза, която оказва влияние върху решенията на потребителя относно изпълнението на договора, уреждането на споровете с кредитодателя по съдебен или извънсъдебен ред или върху упражняване на правата му и която клауза, макар да е граматически ясна, има правни последици, които могат да бъдат определени единствено чрез тълкуване на национални разпоредби, относно които не е имало установена съдебна практика нито към момента на сключване на договора, нито след това
4) Трябва ли точка 1, буква м) от приложението към Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, която не е договорена индивидуално, може да бъде неравноправна също така когато дава право на продавача или доставчика да определя едностранно дали изпълнението на потребителя отговаря на уговореното в договора и когато потребителят се счита за обвързан от нея още преди страните да са осъществили престациите си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/18: Krohn & Schröder, Заключение от 14 март 2019 г.
1) Обхваща ли член 212a от Митническия кодекс освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013, съответно член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, ще бъде ли изпълнено условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1239/2013 в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията, т.е. с предприятие, което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока, макар дружеството да не е действало като вносител на стоките, нито е заявило допускането им за свободно обращение, но е имало такова намерение и действително е получило доставката на стоките?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс да бъдат представени фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификат за поет ангажимент при износ съответно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 и в рамките на срок, определен от митническите органи съгласно член 53, параграф 1 от Митническия кодекс?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, означава ли представянето на фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 1239/2013, в която като основание за освобождаване вместо Решение за изпълнение 2013/707/ЕС е посочено Решение 2013/423/ЕС, че при обстоятелствата в главното производство и като се вземат предвид общите принципи на правото, са изпълнени условията по точка 9 от приложение III към Регламент № 1238/2013 и по точка 9 от приложение 2 към Регламент № 1239/2013?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение по силата на член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс да се представи фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 1239/2013 и в процедура по обжалване на акта за установяване на митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/17: Suez II, Съдебно решение от 7 март 2019 г.
Следва ли да се предполага, в светлината на член 313, параграф 1 от Регламента за прилагане, че стоките, предмет на настоящото производство, са общностни, освен ако е явно, че нямат такъв статут, или трябва да се считат за стоки, въведени на митническата територия по смисъла на член 37 от Митническия кодекс, за които се прилага изключението, предвидено в същия член 313, параграф 2, първата част на буква a), така че се приема, че имат статут на общностни стоки само стоките, за които се установи, че са внесени при спазване на реда за допускане за свободно обращение на митническата територия на ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/18: thyssenkrupp Electrical Steel и thyssenkrupp Electrical Steel Ugo/Комисия, Определение от 7 март 2019 г.
Какво включва понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и как се определя дали този интерес е достатъчно пряк?
Изисква ли се кандидатът за встъпване да бъде пряко засегнат от оспорвания акт, за да бъде признат интересът му от изхода на делото?
Може ли интерес, който зависи от евентуално развитие на бъдещ спор или от несигурно събитие, да се счита за достатъчен за встъпване в съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-644/17: Eurobolt, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1(a)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на някои правни норми, които следва да се прилагат при тяхното изпълнение, или злоупотреба с власт?
1(б)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?
1(в)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009
От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях
По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решението, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?
2(a)
Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Европейския съюз независим вносител на стоки, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?
2(б)
При утвърдителен отговор на въпрос 2(а), може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?
2(в)
При утвърдителен отговор на въпрос 2(б), следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/17: FIG, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1. Трябва ли понятието за „държавна намеса под формата на общи разпоредби, приложими за всички заети с една и съща дейност единици“ съгласно точка 20.15 от [приложение А към Регламента за ЕСС], да се тълкува в широк смисъл като включващо и правомощията за предоставяне на насоки в областта на спорта (т.нар. soft law) и предвидените в закона правомощия за признаване за целите на получаването на правосубектност и право на оперативна дейност в сектора на спорта, като и двете правомощия по принцип се отнасят до всички италиански национални спортни федерации?
2. Трябва ли общият показател за контрол съгласно точка 20.15 от [приложение А към Регламента за ЕСС] (т.нар. ЕСС 2010) („способността за определяне на общата политика или програмата на дадена институционална единица“) да се тълкува в същинския си смисъл като способност за ръководене, определяне на задълженията и условията за дейността по управление на нетърговската организация, или може да се тълкува в не чисто технически смисъл като включващ и правомощия за външен надзор, които са различни от правомощията, определени от специфичните показатели за контрол съгласно точка 20.15, букви а), б), в), г) и д) [от приложение А към Регламента за ЕСС] (например правомощия за приемане на бюджет, назначаване на одитори, приемане на устави и някои видове подзаконови актове, на насоки в областта на спорта или признаване за спортни цели)?
3. Може ли въз основа на точка 20.15 във връзка с точки 4.125 и 4.126 от [приложение А към Регламента за ЕСС] да се вземат предвид членските вноски при преценката за наличието или липсата на държавен контрол, по-специално може ли големият размер на въпросните вноски, заедно с другите собствени приходи, да свидетелства — предвид конкретните обстоятелства по случая — за наличието на значителна способност за самоопределяне на нетърговската организация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/18: Iordăchescu/Парламент и др., Определение от 31 януари 2019 г.
Кой момент е решаващ за определяне на началния срок за обжалване на публикувани актове на Европейския съюз – датата на публикуване или узнаването на акта от жалбоподателя?
Какви са изискванията към съдържанието на жалбата във връзка с исканията за обезщетение, и достатъчно ли е абстрактното излагане на правни основания?
При липса на конкретни правни основания в подкрепа на исканията за обезщетение, допустими ли са тези искания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.