Hogan
Генерален адвокат – Hogan
Дело C-105/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.
1) Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
2) Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и, от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
3) Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на централата и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.
1. Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/72/ЕО — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
2) Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на закона, поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правно обвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/18: Hochmann Marketing/EUIPO, Определение от 8 май 2019 г.
Какви са условията за допустимост на искане за ревизия на съдебен акт съгласно член 44 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 159, параграф 1 от Процедурния правилник?
Може ли позоваването на съдебна практика или твърдени процесуални нарушения да се считат за нови факти по смисъла на член 44 от Статута, които да оправдаят ревизия на съдебен акт?
Какъв е ефектът на националната съдебна практика относно реалното използване на марка върху производството по регистрация на марка на Европейския съюз в контекста на автономността на режима на марката на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/18: Irgita, Заключение от 7 май 2019 г.
1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка, при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор за поръчка е сключен на 19 май 2016 г., когато тя вече не е била в сила?
3. Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2014/24:
a) Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C‑107/98), Auroux и др. (C‑220/05), ANAV (C‑410/04) и други, трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 12 от Директивата и тези на член 36 от Хартата, заедно или поотделно (но не само те), да се разбират и тълкуват в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли разпоредбите на член 12 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да определят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/18: Sea Chefs Cruise Services, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Трябва ли разпоредбите на член 20, параграф 2 от Директива 2008/9 да се тълкуват в смисъл, че с тях се въвежда правило за преклудиране — съгласно което данъчнозадължено лице от държава членка, искащо да му бъде възстановен ДДС от държава членка, в която то не е установено, не може да отстрани нередовностите в заявлението си за възстановяване в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор, ако не е спазило срока за отговор на молба за предоставяне на информация, отправена от администрацията в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от същата директива — или, напротив, в смисъл, че в рамките на правото на обжалване, предвидено в член 23 от посочената директива, и предвид принципите на неутралитет и на пропорционалност на ДДС данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в заявлението си в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/18: Onlineshop, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1821, да се тълкува в смисъл, че апарати като навигационните системи GPS PNI S 506, разглеждани в настоящото производство, се класират в тарифна подпозиция 852691, подпозиция 85269120 или в позиция 8528, подпозиция 85285900 от тази номенклатура?
Релевантни ли са редакциите на Комбинираната номенклатура, които произтичат последователно от Регламент за изпълнение № 698/2012 и от Регламент за изпълнение № 459/2014, за правилното тарифно класиране на апарати като навигационните системи по настоящия спор, в смисъл дали е възможно те да се прилагат по аналогия към някои продукти, които имат сходства с разглежданата навигационна система, съответно дали прилагането по аналогия на тези разпоредби подкрепя даденото от митническата администрация тълкуване на Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/19: Azienda USL di Modena, Определение от 30 април 2019 г.
Националната юрисдикция изложила ли е достатъчно ясно и точно фактическата и правната рамка на спора в съответствие с член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Обосновала ли е националната юрисдикция необходимостта от преюдициален отговор за разрешаването на главния спор и обяснила ли е съдържанието и приложимостта на съответните национални разпоредби?
Посочени ли са съображения относно това по какъв начин евентуалното освобождаване от данък би представлявало държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС и евентуалното му въздействие върху търговията и конкуренцията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/19: Azienda USL di Modena, Определение от 30 април 2019 г.
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията за яснота и прецизност относно фактическите обстоятелства, съдържанието на искането и приложимостта на националните разпоредби?
Изложени ли са достатъчно мотиви относно това как евентуалното освобождаване от данък би могло да представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС и как това би могло да повлияе на конкуренцията или търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/17: Италия/Съвет (Квоти за риболов на средиземноморска риба меч), Съдебно решение от 30 април 2019 г.
Допустимо ли е Съветът да приеме регламент за разпределение на риболовни квоти въз основа на международно споразумение, което към момента на приемане на регламента не е било официално одобрено?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на обжалвания регламент, по-специално относно избора на референтен период и разпределението на квотите?
Съответства ли изборът на референтен период 2012–2015 г. за разпределение на квотите на принципа на пропорционалност и на правилната преценка на фактите?
Нарушени ли са член 17 ДЕС, член 16 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и принципът на добра администрация при определяне и разпределение на квотите?
Съвместимо ли е обратно действие на обжалвания регламент с принципите за забрана на обратното действие, правна сигурност и оправдани правни очаквания?
Допустимо ли е Съветът да изключи години от референтния период по съображения, свързани с неизпълнение на задължения от държава членка, без да нарушава членове 258 и 260 ДФЕС?
Води ли обжалваният регламент до дискриминация на италианските рибари в нарушение на член 18 ДФЕС и принципа на равенство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.