Hogan
Генерален адвокат – Hogan
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са условията за допустимост на искане за ревизия на съдебен акт съгласно член 44 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 159, параграф 1 от Процедурния правилник?
Може ли позоваването на съдебна практика или твърдени процесуални нарушения да се считат за нови факти по смисъла на член 44 от Статута, които да оправдаят ревизия на съдебен акт?
Какъв е ефектът на националната съдебна практика относно реалното използване на марка върху производството по регистрация на марка на Европейския съюз в контекста на автономността на режима на марката на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Позволено ли е представяне на нови основания и доказателства пред съда в касационното производство, които не са били надлежно повдигнати пред Общия съд?
На кого лежи тежестта на доказване относно реалното използване на марка в спорове пред EUIPO и подлежи ли тази фактическа преценка на касационен контрол?
Обвързват ли решенията на национални съдилища EUIPO или съдилищата на ЕС при оценка на използването на марка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допускат ли членове 4 и 13 от Директива 2008/98/ЕО във връзка със съображения 6, 8, 28 и 31 от нея първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., в които само посочените в приложенията и таблиците към Декрета от 10 август 2016 г. инсталации за изгаряне са квалифицирани като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, които прилагат интегрирана и модерна система за управление на битовите и подобните на тях отпадъци и които гарантират националната сигурност чрез самодостатъчност, като се има предвид, че същата квалификация не се признава от националния законодател и за съоръженията за третиране на отпадъци с цел рециклиране и повторна употреба, въпреки че тези два метода са от първостепенно значение в йерархията на отпадъците, посочена в споменатата по-горе Директива за отпадъците?
При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли членове 4 и 13 от Директивата за отпадъците първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагане, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които квалифицират инсталациите за изгаряне на битови отпадъци като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, с цел преодоляване и предотвратяване на допълнителни процедури за нарушение поради неприлагане на европейските стандарти в тази област, както и с цел да се ограничи предаването на отпадъци в сметищата?
Допускат ли членове 2—4 и 6—12 от Директива 2001/42/ЕО, поотделно, също и във връзка помежду си, прилагането на първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които предвиждат, че председателят на Министерския съвет може със свой декрет да определи отново и да увеличи капацитета на съществуващите инсталации за изгаряне, както и да определи броя, капацитета и регионалното разположение на инсталациите за изгаряне с енергийно оползотворяване на битовите и подобните на тях отпадъци, които трябва да се изградят, за да се задоволят определените остатъчни потребности, с цел постепенно социално-икономическо изравняване на областите от националната територия и в съответствие с целите за разделно събиране и рециклиране, без това национално законодателство да предвижда в процеса на изготвянето на този план, произтичащ от декрета на председателя на Министерския съвет, да се прилагат правилата за стратегическа екологична оценка, както е предвидено в споменатата по-горе Директива за ОПОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка, при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор за поръчка е сключен на 19 май 2016 г., когато тя вече не е била в сила?
3. Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2014/24:
a) Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C‑107/98), Auroux и др. (C‑220/05), ANAV (C‑410/04) и други, трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 12 от Директивата и тези на член 36 от Хартата, заедно или поотделно (но не само те), да се разбират и тълкуват в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли разпоредбите на член 12 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да определят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли разпоредбите на член 20, параграф 2 от Директива 2008/9 да се тълкуват в смисъл, че с тях се въвежда правило за преклудиране — съгласно което данъчнозадължено лице от държава членка, искащо да му бъде възстановен ДДС от държава членка, в която то не е установено, не може да отстрани нередовностите в заявлението си за възстановяване в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор, ако не е спазило срока за отговор на молба за предоставяне на информация, отправена от администрацията в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от същата директива — или, напротив, в смисъл, че в рамките на правото на обжалване, предвидено в член 23 от посочената директива, и предвид принципите на неутралитет и на пропорционалност на ДДС данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в заявлението си в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1821, да се тълкува в смисъл, че апарати като навигационните системи GPS PNI S 506, разглеждани в настоящото производство, се класират в тарифна подпозиция 852691, подпозиция 85269120 или в позиция 8528, подпозиция 85285900 от тази номенклатура?
Релевантни ли са редакциите на Комбинираната номенклатура, които произтичат последователно от Регламент за изпълнение № 698/2012 и от Регламент за изпълнение № 459/2014, за правилното тарифно класиране на апарати като навигационните системи по настоящия спор, в смисъл дали е възможно те да се прилагат по аналогия към някои продукти, които имат сходства с разглежданата навигационна система, съответно дали прилагането по аналогия на тези разпоредби подкрепя даденото от митническата администрация тълкуване на Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Националната юрисдикция изложила ли е достатъчно ясно и точно фактическата и правната рамка на спора в съответствие с член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Обосновала ли е националната юрисдикция необходимостта от преюдициален отговор за разрешаването на главния спор и обяснила ли е съдържанието и приложимостта на съответните национални разпоредби?
Посочени ли са съображения относно това по какъв начин евентуалното освобождаване от данък би представлявало държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС и евентуалното му въздействие върху търговията и конкуренцията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията за яснота и прецизност относно фактическите обстоятелства, съдържанието на искането и приложимостта на националните разпоредби?
Изложени ли са достатъчно мотиви относно това как евентуалното освобождаване от данък би могло да представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС и как това би могло да повлияе на конкуренцията или търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е Съветът да приеме регламент за разпределение на риболовни квоти въз основа на международно споразумение, което към момента на приемане на регламента не е било официално одобрено?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на обжалвания регламент, по-специално относно избора на референтен период и разпределението на квотите?
Съответства ли изборът на референтен период 2012–2015 г. за разпределение на квотите на принципа на пропорционалност и на правилната преценка на фактите?
Нарушени ли са член 17 ДЕС, член 16 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и принципът на добра администрация при определяне и разпределение на квотите?
Съвместимо ли е обратно действие на обжалвания регламент с принципите за забрана на обратното действие, правна сигурност и оправдани правни очаквания?
Допустимо ли е Съветът да изключи години от референтния период по съображения, свързани с неизпълнение на задължения от държава членка, без да нарушава членове 258 и 260 ДФЕС?
Води ли обжалваният регламент до дискриминация на италианските рибари в нарушение на член 18 ДФЕС и принципа на равенство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.