Cruz Villalon
Генерален адвокат – Cruz Villalón
Дело C-427/12: Комисия/Парламент и Съвет, Заключение от 19 декември 2013 г.
Неправилно прилагане на член 291, параграф 2 ДФЕС, доколкото законодателят на Съюза е предоставил на Комисията правомощие да приеме акт за изпълнение, вместо делегиран акт по член 290 ДФЕС, относно установяването на такси и плащания по член 80, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/12: Innoweb, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 96/9 да се тълкува в смисъл, че операторът на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство извършва повторно използване на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни, включена в предоставяната от него услуга?
На въпроси от четвърти до девети не следва да се отговаря.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/12: Fish Legal и Shirley, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.
1) Трябва ли при определянето дали физическо или юридическо лице „изпълнява публични административни функции съгласно националното законодателство“ [по смисъла на член 2, точка 2, буква б) от Директива 2003/4] да се прилага само вътрешното право и тълкуването, прието на национално равнище?
2) При отрицателен отговор, кои критерии на правото на ЕС могат или не могат да се използват, за да се определи дали:
а) съответната функция по същество е „публична административна функция“;
б) националното право по същество възлага такава функция на това лице?
3) Какво означава лице „под контрола на органите или лицата, попадащи в буква а) или б)“ [по смисъла на член 2, точка 2, буква в) от Директива 2003/4]
По-конкретно, какви трябва да са естеството, формата и степента на контрола и какви са критериите, които могат или не могат да се използват, за да се идентифицира такъв контрол?
4) Дали лицата по член 2, точка 2, буква в) по смисъла на точка 20 [от Решение от 12 юли 1990 г. по дело Foster и др., C-188/89, Recueil, стр. I-3313)]?
5) Когато дадено лице попада в хипотезата на [член 2, точка 2, буква б) или в) от Директива 2003/4] поради някои от своите функции, отговорности или извършваните от него услуги, ограничено ли е задължението му да предоставя информация за околната среда до информацията, свързана с посочените функции, отговорности или услуги, или то обхваща цялата информация за околната среда, с която лицето разполага за всякакви цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/13: Alpina River Cruises и Nicko Tours, Заключение от 19 декември 2013 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. да се тълкува в смисъл, че той се прилага към круизите, осъществявани между пристанища на една и съща държава членка, без да е налице качване и слизане в тези пристанища на различни пътници, доколкото въпросните круизи започват и завършват с качването и слизането на едни и същи пътници в едно и също пристанище на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/13: Комисия/Германия, Определение от 19 декември 2013 г.
Какви са изискванията за тежестта на доказване и преценката за fumus boni juris при обезпечителното производство по член 114, параграф 4 ДФЕС?
При какви условия принципът на предпазливостта оправдава временното одобрение на национални разпоредби, дерогиращи хармонизираните правила на Европейския съюз?
Как следва да се извършва претеглянето на интересите между интереса на държава членка за защита на здравето и интереса на Комисията за прилагане на хармонизираните разпоредби в рамките на обезпечителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/12: Soa Nazionale Costruttori, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Допускат ли принципите на Съюза относно конкуренцията и членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС прилагането на тарифите, предвидени в Президентски указ № 34 от 25 януари 2000 г. и Президентски указ № 207/2010, за дейността по сертифициране на SOA?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/12: ATP PensionService, Заключение от 12 декември 2013 г.
1. Следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, да се тълкува в смисъл, че изразът „специални инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки“ включва пенсионни фондове като разглежданите в главното производство, които притежават следните характеристики, при положение че държавата членка признава институциите, представени в точка 2 от настоящото запитване, като специални инвестиционни фондове: a) възвръщаемостта за служителя (получател на пенсия) зависи от печалбата, реализирана от инвестициите на пенсионния фонд; б) работодателят не е задължен да прави допълнителни плащания за осигуряване на определена възвръщаемост на получателя на пенсия; в) пенсионният фонд инвестира колективно натрупаните средства, като прилага принципа за разпределяне на риска; г) по-голямата част от плащанията в пенсионния фонд се основава на колективни трудови договори между организациите на пазара на труда, представляващи отделните служители и работодатели, а не на личното решение на отделния служител; д) отделният служител може лично да вземе решение да прави допълнителни вноски в пенсионния фонд; е) едноличните търговци, работодателите и ръководителите могат да решат да правят пенсионни вноски в пенсионния фонд; ж) предварително определена част от пенсионните спестявания, уговорена в колективния трудов договор за служителите, се използва за закупуване на пожизнена пенсия; з) получателите на пенсия понасят разноските на пенсионния фонд; и) плащанията до определен размер в пенсионния фонд подлежат на приспадане за целите на националното данъчно облагане на доходите; й) плащанията по индивидуалния пенсионен план, включително в пенсионен фонд, създаден към финансова институция, в рамките на който е възможно вноските да се инвестират в специален инвестиционен фонд, подлежат на приспадане за целите на националното данъчно облагане на доходите в същия размер, както по буква и); к) за сметка на правото на приспадане на вноските за данъчни цели по буква и) изплатените суми подлежат на данъчно облагане; и л) натрупаните средства по принцип следва да се изплатят след навършване на пенсионна възраст от съответното лице?
2. При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“ включва услуга като разглежданата в главното производство (вж. точка 1.2 от запитването)?
3. Следва ли съгласно член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива услуга като разглежданата в главното производство, засягаща пенсионните плащания (вж. точка 1.2 от запитването), да се разглежда като единна услуга или като няколко отделни услуги, които подлежат на самостоятелна преценка?
4. Следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС, въведено с тази разпоредба за сделките, засягащи плащания или преводи, обхваща услуга като разглежданата в главното производство, засягаща пенсионните плащания (вж. точка 1.2 от запитването)?
5. При отрицателен отговор на четвърти въпрос, следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС, въведено с тази разпоредба за сделките, засягащи депозитите и текущите сметки, обхваща услуга като разглежданата в главното производство, засягаща пенсионните плащания (вж. точка 1.2 от запитването)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/12: Imfeld и Garcet, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС прилагането на данъчна правна уредба на държава членка, каквато е разглежданата в главното производство, която има за последица лишаването на съпружеска двойка, пребиваваща в тази държава и получаваща доходи едновременно в нея и в друга държава членка, в която един от членовете на съпружеската двойка е данъчно облаган индивидуално за своите професионални доходи и не може да се ползва от всички данъчни предимства, свързани с неговото лично и семейно положение, от определено данъчно предимство поради реда и условията за неговото прилагане, докато тази двойка би имала право да се ползва от това предимство, ако би получавала всичките си доходи или по-голямата част от тях в своята държава членка на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/12: Digital Rights Ireland и Seitlinger и др., Заключение от 12 декември 2013 г.
1. Несъвместимо ли е ограничаването на правата на жалбоподателя [в главното производство] по отношение на използването на мобилна телефония от негова страна, произтичащо от изискванията на членове 3, 4 и 6 от Директива 2006/24/ЕО, с член 5, параграф 4 ДЕС, доколкото то е несъразмерно и ненужно или неподходящо за постигане на легитимните цели за: а) гарантиране, че определени данни са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, и/или б) гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар на Европейския съюз
2. По-специално, i) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на гражданите свободно да се движат и да пребивават в рамките на територията на държавите членки, установено в член 21 ДФЕС
ii) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на зачитане на личния живот, установено в член 7 от [Хартата] и в член 8 от [ЕКПЧ]
iii) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на защита на личните данни, установено в член 8 от Хартата
iv) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на свобода на изразяване на мнение, установено в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ
v) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на добра администрация, установено в член 41 от Хартата
3. До каква степен Договорите — и по-специално принципът за лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз — изискват националната юрисдикция да разглежда и да преценява съвместимостта на националните мерки за транспониране на Директива 2006/24/ЕО с гаранциите, предвидени в Хартата, включително в член 7 от нея (така както той възпроизвежда член 8 от ЕКПЧ)
1. Съвместими ли са членове 3—9 от Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО с членове 7, 8 и 11 от [Хартата]
2.1 С оглед на разясненията по член 8 от Хартата, които съгласно член 52, параграф 7 от Хартата са изготвени, за да направляват нейното тълкуване, и които следва да бъдат взети надлежно под внимание от Verfassungsgerichtshof, трябва ли Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни да се разглеждат като равностойни на условията по член 8, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата при преценката на правомерния характер на някои видове намеса в упражняването на правата
2.2 Какво е съотношението между посоченото в член 52, параграф 3, последно изречение от Хартата „право на Съюза“ и директивите в областта на правото на защита на данни
2.3 Доколкото Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 съдържат условия и ограничения за упражняването на основното право на защита на данните, закрепено в Хартата, трябва ли когато се тълкува член 8 от нея, да се имат предвид измененията, произтичащи от приетото впоследствие вторично право
2.4 Като се отчита член 52, параграф 4 от Хартата, означава ли принципът на гарантиране на по-висока степен на закрила, залегнал в член 53 от Хартата, че определените от Хартата рамки, в които се допуска вторичното право да предвижда ограничения, трябва да бъдат по-тясно очертани
2.5 С оглед на член 52, параграф 3 от Хартата, на абзац 5 от нейния преамбюл и на разясненията по член 7 от същата, съгласно който гарантираните с него права съответстват на правата по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), могат ли от практиката по член 8 от ЕКПЧ на Европейския съд по правата на човека да се изведат насоки, които да повлияят на тълкуването на член 8 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/12: Abdullahi, Съдебно решение от 10 декември 2013 г.
Трябва ли член 19 от Регламент № 343/2003 във връзка с член 18 от същия да се тълкува в смисъл, че когато на основата на тези разпоредби държава членка приеме да разгледа молба за убежище, тя следва да се счита за компетентната държава по смисъла на член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 343/2003, или пък трябва да се тълкува в смисъл, че когато в производство по обжалване или преразглеждане по член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 съответният национален орган — предвид правото на Съюза и независимо от факта на приемането — стигне до извода, че съгласно глава III от Регламент № 343/2003 друга държава е компетентна (дори когато до тази държава не е било отправяно искане за поемане на отговорност или същото не е било уважено), той трябва задължително да установи компетентността на тази друга държава членка за целите на произнасянето му в производството по обжалване или преразглеждане
Има ли в това отношение търсещият убежище субективно право молбата му за убежище да бъде разгледана от определена според тези критерии за компетентност държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.