Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-760/23: Shanov, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Дали Съветът на Европейския съюз е превишил правомощията си, като е предвидил в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, изменен с Регламент (ЕС) 2022/1273, задължение за докладване на финансови средства или икономически ресурси от лицата, на които е наложена ограничителна мярка замразяване, при положение че това задължение не е предвидено в съответното решение в областта на общата външна политика и политика на сигурност, прието на основание член 29 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/24: Cabris lnvestments, Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.
Следва ли член 25 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попада положение, при което две страни по договор, установени на територията на Обединеното кралство, определят посредством споразумение за предоставяне на компетентност, сключено през предвидения в Споразумението за оттегляне преходен период, компетентност на съд на държава членка да разглежда споровете, произтичащи от този договор, когато този съд е сезиран със спор между тези страни след края на този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/25: Fidelidade, Определение от 3 октомври 2025 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване при липса на достатъчно конкретика относно фактическата обстановка на спора в главното производство?
Изисква ли член 94, буква а) от Процедурния правилник на Съда запитващата юрисдикция ясно и точно да изложи фактите, на които се основават преюдициалните въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/24: Magyar Telekom, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Може ли решение на Съда да се счита за равностойно на пораждаща пряко задължително действие разпоредба от правото на Съюза по смисъла на член 105, параграф 4 [от ЕКЕС], или трябва да се счита, че става въпрос за тълкуване на правото, което не представлява изменение на предходна правна уредба от гледна точка на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС]?
2) Може ли да се приеме, че насоките на [ОЕРЕС], BoR (16) 127, от 30 август 2016 г. (наричани по-нататък „Насоките на ОЕРЕС от 2016 г.“), заменени, що се отнася до настоящия спор, с насоките на ОЕРЕС, BoR (22) 81, от 9 юни 2022 г. (наричани по-нататък „Насоките на ОЕРЕС от 2022 г.“) — с оглед по-конкретно на член 10, параграф 2 от [ЕКЕС] и член 4, параграф 4 от [Регламента относно ОЕРЕС] — са част от правото на Съюза или пораждащи пряко задължително действие разпоредби от него и като такива представляват изменение на правната уредба, което обосновава прилагането на предвиденото в член 105, параграф 4 от [ЕКЕС] изключение, или става въпрос само за тълкуване на правото — по-специално ако с тях се изпълнява решение на Съда — което не представлява изменение на предходна правна уредба от гледна точка на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС]?
3) Ако прилагането на предвиденото в член 105, параграф 4 от [ЕКЕС] изключение не е обосновано нито от решение на Съда, нито от Насоките на ОЕРЕС от 2022 г., може ли решение на национален регулаторен орган, с което спрямо доставчик на електронни съобщителни услуги се прилага изменената съдебна практика по член 3, параграф 3 от Регламент [2015/2120], основана на Насоките на ОЕРЕС от 2022 г., изменени в съответствие с решение на Съда, да се счита за пораждаща пряко задължително действие разпоредба от националното право по смисъла на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС], като се има предвид, че разпоредбата на Регламент 2015/2120 е запазена и не е била изменяна в периода, до който се отнася спорът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Приложими ли са Директиви [2011/95] и [2013/32] по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива [2001/55]?
2) а)
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви [2011/95] и [2013/32]?
б) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива [2011/95] по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
3) Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива [2011/95], достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива [2013/32], за да имат директен ефект?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като шведската правна уредба, предвидена в глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/24: FSMA, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата […], с член 10 от ЕКПЧ и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
2) Трябва ли член 21 от Регламент № 596/2014 […], разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/24: Duca di Salaparuta, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Прилага ли се към регистрациите като защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) в лозаро-винарския сектор на наименования, съществуващи преди влизането в сила на Регламент № 1234/2007, заменен след това от Регламент № 1308/2013, каквото е [ЗНП „Salaparuta“] от 8 август 2009 г., що се отнася до пречката за регистрация поради по-ранна марка, която поради своята известност и репутация може да направи въпросното ЗНП или ЗГУ заблуждаващо („закрилата може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на виното“), член 43, [параграф 2] от Регламент [№o479/2008], или по-точно [член] 118к от Регламент [№ 1234/2007] (впоследствие член 101, [параграф 2] от Регламент [1308]/2013), който изключва закрилата на ЗНП или ЗГУ, когато съответното наименование може да въведе в заблуждение потребителите „в светлината на репутацията и известността на търговската марка“, или това правило не се прилага за наименования, които вече се ползват от национална закрила преди регистрацията съгласно правото на Европейския съюз, в съответствие с принципа на правна сигурност (решение на Съда от 22 декември 2010 г., C‑120/08, Bavaria), според който фактическото положение, освен при наличието на изрична разпоредба в обратен смисъл, обикновено следва да се преценява с оглед на правните норми, които му съответстват по време, със съответно прилагане на предходната правна уредба по Регламент [№ 1493/1999] и разрешаване на конфликта между наименованието за произход и по-ранната марка въз основа на приложение VII [Е, параграф 2], буква б) към посочения регламент?
Ако въз основа на отговора на първия въпрос се приеме, че е необходимо да се приложи Регламент № 1493/1999 към разглежданата в настоящото производство фактическа обстановка, трябва ли всички въпроси относно едновременното съществуване на различните знаци и наличието или липсата на възможност за закрила на наименованията на вина да се решават съгласно предвидената в приложение [VII, Е] към Регламент № 1493/1999 правна уредба, която има за цел да уреди конфликта между марка, регистрирана за вино или гроздова мъст, и идентични на нея защитени наименования за произход или защитени географски указания за дадено вино, или във всички случаи остава възможна хипотезата на недействителност или липса на закрила на по-късните ЗНП или ЗГУ, в случай че географското указание може да въведе в заблуждение потребителите относно истинската идентичност на виното поради репутацията на по-ранна марка, по силата на общия принцип за незаблуждаващия характер на отличителните знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/23: OHB System/Комисия, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Определение на Съда (шести състав) от 11 септември 2025 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Santa Coloma de Farners — Испания) — Juan Antonio и María Consuelo/Banco Santander, SA (Дело C-447/231 , Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular IV) (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 2014/59/ЕС — Преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници — Общи принципи — Член 34, параграф 1, букви а) и б) — Споделяне на загуби — Последици — Член 53, параграфи 1 и 3 — Обезценяване на капиталови инструменти — Член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) — Защитни механизми за акционерите — Членове 73—75 — Преференциални права на записване — Директива 2003/71/ЕО — Директива 2004/109/ЕО — Защита на правата на акционерите и кредиторите — Неточна и невярна информация в проспекта, публикуван в частност при публично предлагане на ценни книжа — Информация за издателите, чиито ценни книжа са вече допуснати за търгуване — Иск за отговорност — Иск за унищожение на придобивния договор — Искове, предявени срещу универсалния правоприемник на кредитната институция в режим на преструктуриране) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de Primera Instancia de Santa Coloma de Farners Страни в главното производство Ищци: Juan Antonio и María Consuelo Ответник: Banco Santander, SA Диспозитив Разпоредбите на член 34, параграф 1, буква a), на член 53, параграфи 1 и 3 и на член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Следва ли разпоредбите на ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в полза на субекта на данни, лични данни на когото са били обработени незаконосъобразно, в случай че той не иска данните му да бъдат изтрити, средство за съдебна защита, което му дава възможност превантивно да поиска на администратора да бъде разпоредено занапред да се въздържа от повторно незаконосъобразно обработване, и дали — при отрицателен отговор — тези разпоредби са пречка държавите членки да предвидят такова средство за защита в съответните си правни системи?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че понятието „нематериални вреди“ в тази разпоредба обхваща отрицателни емоции, които са изпитани от субекта на данни вследствие от неразрешено изпращане на личните му данни на трето лице, като опасения или недоволство, и са породени от загуба на контрол върху тези данни, евентуално злоумишлено използване на тези данни или накърняване на репутацията му?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска за целите на изчисляването на размера на обезщетението за нематериални вреди, дължимо на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД, да бъде взета предвид степента на вина на администратора?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че фактът, че субектът на данни е успял съгласно приложимото национално право да осъди администратора да се въздържа от извършването на повторно нарушение на този регламент, може да бъде взет предвид, за да се намали размерът на паричното обезщетение за нематериални вреди, дължимо съгласно член 82, параграф 1, или дори да се замести това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.