всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Campos Sanchez-Bordona

Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, отправяно от национална юрисдикция, съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Води ли непълното изложение на фактическата рамка в преюдициалното запитване до неговата недопустимост по смисъла на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски, когато производството пред Съда е инцидентно по отношение на националното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е възстановяване на неправомерно изплатени средства по бюджетна позиция 400 при липса на правно основание?
Може ли да възникне защита на оправдани правни очаквания в случай на изплащане на суми в противоречие с приложимите разпоредби?
Спазени ли са изискванията за право на справедлив съдебен процес в административната и съдебната процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски, когато производството представлява инцидент пред националния съд?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 9 от Регламент [№ 300/2008] да се тълкува в смисъл, че компетентният орган, определен по силата на тази разпоредба, гарантира наблюдението на прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4 от този регламент, като се изключва всеки друг орган, само когато тези стандарти произтичат от правила, специфични за сигурността на гражданското въздухоплаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Може ли съобщението, че определено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и му е забранено да продава акции на емитента, да е достатъчно конкретно, за да представлява вътрешна информация съгласно член 7, параграф 2 от Регламент [№ 596/2014], дори ако не са ясни причините за включването на лицето в списъка?
2) Ако е така, при какви условия?
3) За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали е била правилна преценката на емитента, че обстоятелствата, довели до включването на лицето в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, представляват вътрешна информация?
4) За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали съдържащата се в съобщението информация е била вярна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към този регламент (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за собственик на тези активи или ресурси?
2) При отрицателен отговор,, следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към този регламент (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за субект, свързан с лицето, на което принадлежат активите или ресурсите?
3) При отрицателен отговор, следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към Регламента (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за субект, контролиращ активите или ресурсите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли член 47, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на защитата срещу предварително изпълнение на мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от Директивата [за ДДС], в рамките на която обхватът на контрола на съда е ограничен до настъпването на претърпени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива 2004/25/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима или като оборима?
Ако посочената презумпция за справедлива престация трябва да се разглежда като оборима, този оборим характер неограничен ли е или евентуално е ограничен до определени обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него?
Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание?
Следва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО, член 47, параграф 1, член 48, параграф 1 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена, както и изпълнена предварително — преди влизането ѝ в сила, една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“, без да предоставя възможност на съдебната инстанция и на самия нарушител да преценят нейната съразмерност спрямо тежестта на всяко отделно административно нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 156789107 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form