Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-869/24: Europolice, Определение от 15 юли 2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски, когато производството представлява инцидент пред националния съд?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/24: Finansinspektionen, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Може ли съобщението, че определено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и му е забранено да продава акции на емитента, да е достатъчно конкретно, за да представлява вътрешна информация съгласно член 7, параграф 2 от Регламент [№ 596/2014], дори ако не са ясни причините за включването на лицето в списъка?
2) Ако е така, при какви условия?
3) За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали е била правилна преценката на емитента, че обстоятелствата, довели до включването на лицето в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, представляват вътрешна информация?
4) За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали съдържащата се в съобщението информация е била вярна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/23: T Trust, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към този регламент (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за собственик на тези активи или ресурси?
2) При отрицателен отговор,, следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към този регламент (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за субект, свързан с лицето, на което принадлежат активите или ресурсите?
3) При отрицателен отговор, следва ли член 2, параграф 1 от Регламент [№ 269/2014] да се тълкува в смисъл, че мярката за замразяване може да бъде наложена и в случай на активи или ресурси, предоставени в доверителна собственост от учредител, посочен в приложение I към Регламента (посочено или включено в списъка лице), който трябва да се счита за субект, контролиращ активите или ресурсите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-783/23: Liège Airport Security, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Трябва ли член 9 от Регламент [№ 300/2008] да се тълкува в смисъл, че компетентният орган, определен по силата на тази разпоредба, гарантира наблюдението на прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4 от този регламент, като се изключва всеки друг орган, само когато тези стандарти произтичат от правила, специфични за сигурността на гражданското въздухоплаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/23: Ati-19, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Следва ли член 47, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на защитата срещу предварително изпълнение на мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от Директивата [за ДДС], в рамките на която обхватът на контрола на съда е ограничен до настъпването на претърпени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/24: Svema Trade, Заключение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива 2004/25/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима или като оборима?
Ако посочената презумпция за справедлива престация трябва да се разглежда като оборима, този оборим характер неограничен ли е или евентуално е ограничен до определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-733/23: Beach and bar management, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Следва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него?
Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание?
Следва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО, член 47, параграф 1, член 48, параграф 1 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена, както и изпълнена предварително — преди влизането ѝ в сила, една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“, без да предоставя възможност на съдебната инстанция и на самия нарушител да преценят нейната съразмерност спрямо тежестта на всяко отделно административно нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/24: Papouis Dairies и др./Комисия, Определение от 2 юли 2025 г.
Какви са последиците за съдебните разноски при оттегляне на жалба съгласно Процедурния правилник и при наличие или липса на искане от другата страна?
Как се разпределят съдебните разноски между страните, когато една от тях не е представила становище и не е поискала разноски във връзка с оттеглянето на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/23: SALUS, Съдебно решение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли билкови лекарствени чайове, които следва да се квалифицират като „традиционни растителни лекарствени продукти“ по смисъла на член 1, точка 29 и член 16а от Директива 2001/83, добавени с член 1, точки 1 и 2 от Директива 2004/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, по отношение на традиционните растителни лекарствени продукти, да се считат за „традиционни билкови продукти на растителна основа“ по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с приложение I от Регламент 2018/848?
Могат ли предвидените в глава IV от Регламент 2018/848 маркировки, и по-специално: – официалното лого на Европейския съюз за биологично производство (член 33 във връзка с приложение V от Регламент 2018/848), – фирменото лого за биологично производство (член 33, параграф 5 от Регламент 2018/848), – кодовият номер на контролния орган [(член 32, параграф 1, буква a) от Регламент 2018/848)], – обозначението на мястото[, където са отгледани земеделските суровини]: „Земеделие от ЕС“ или „Земеделие извън ЕС“ (член 32, параграф 2 от Регламент 2018/848), – терминът „био“ (член 30, параграф 2 от Регламент 2018/848) и – обозначението „от биологично земеделие“ (член 30, параграф 1 от Регламент 2018/848), да бъдат поставени на външната опаковка на лекарствен продукт, без да е нужно да са изпълнени изискванията по член 62 от Директива 2001/83?
Представляват ли изброените във втория въпрос маркировки информация, която по смисъла на член 62 от Директива 2001/83 е „полезна за пациента“ и няма „промоционално естество“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/25: Vintae Luxury Wine Specialists/EUIPO, Определение от 25 юни 2025 г.
Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на обжалване, за да се приеме, че с жалбата се повдига съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Може ли оспорването на преценката на фактите и доказателствата от Общия съд да породи съществен въпрос за правото на Европейския съюз?
Какви са критериите за установяване на противоречие със съдебната практика, което да обоснове допускане на жалбата като съществен въпрос за правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.