Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-540/24: Cabris lnvestments, Определение от 5 декември 2025 г.
Допустима ли е служебна поправка на очевидни грешки като пропуски в номерирането на точки съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви действия следва да бъдат предприети при установяване на липсваща номерация в съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/24: Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, Съдебно решение от 2 декември 2025 г.
Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена
Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в главното производство са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на първия въпрос, буква а) и/или първия въпрос, буква б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да служи само седалището на ползвателя
Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на втория въпрос, буква а) и/или втория въпрос, буква б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/24: Svema Trade, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива [2004/25] да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на Директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима, или тя е оборима?
Ако посочената презумпция за справедливост на престацията трябва да се разглежда като оборима, неограничена ли е нейната оборимост, или евентуално е ограничена до определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/24: Mikroregion Porta Bohemica, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Допуска ли [Регламент № 2988/95]:
а) национална правна уредба, която по смисъла на член 3, параграф 3 от този регламент предвижда по-дълъг срок за вземане на решение по случая (тук десет години) от срока, който произтича от член 3, параграф 1, четвърта алинея от този регламент, без да предвижда изрично и отделен срок за започване на процедурата, както е предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95?
б) определянето от държавата членка като начало на срока за приемане на решение — вместо момента на извършване на нередността — първия ден на следващата календарна година?
При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос, допуска ли Регламент № 2988/95 държава членка, която се е възползвала от възможността по член 3, параграф 3 от този регламент, да започне процедурата в срок, по-дълъг от този, който произтича от член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95
Или, ако националното законодателство не предвижда конкретен срок за започване на процедурата, следва да се процедира съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 и да се започне процедура в рамките на посочения в него срок?
В случай на нередности по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 2988/95, които са възникнали при финансирането на проекти, отнасящи се до някоя от политиките на Съюза, и във връзка със субсидии, предоставени отчасти с ресурси на Съюза и отчасти от бюджета на държавата членка, необходимо ли е да се процедира единствено в съответствие с Регламент № 2988/95 (включително що се отнася до сроковете и определенията) и следователно да се приложи този регламент към нередността в нейната цялост
Или е необходимо да се процедира по този начин само по отношение на частта от субсидията, предоставена с ресурси на Съюза, докато за отделната част от субсидията, предоставена от бюджета на държавата членка, следва да се процедира в съответствие с националната правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Приложими ли са Директиви 2011/95 и 2013/32 по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива 2001/55?
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви 2011/95 и 2013/32?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива 2011/95/ЕС по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива 2011/95, достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32, за да имат директен ефект?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-882/24: AL/Комисия, Заключение от 20 ноември 2025 г.
Изопачаване на фактите от Общия съд, като не е взел предвид обратното действие на влязло в сила национално съдебно решение, постановено след приемането на увреждащия акт, но преди приключването на писмената фаза на производството по жалбата за отмяна
Грешка при прилагане на правото относно последиците от националните актове, като е прието, че те са породили правни последици, въпреки че са обявени за нищожни с обратно действие
Неспазване на правилото за еднаквите изисквания за форма при преценката на законосъобразността на акта въз основа на националните актове
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/24: Lolach, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Следва ли членове 72 и 73 от Директива 2018/1972 да се тълкуват в смисъл, че когато преценяват дали да наложат задължение за достъп до строителна инфраструктура, която според пазарния анализ не представлява част от съответния пазар, националните регулаторни органи
трябва да проверят единствено дали неналагането на това задължение би попречило на възникването на устойчив конкурентен пазар или не би било в интерес на крайните ползватели,
или
налагането на такова задължение за достъп би могло да се прецени с оглед на „набор от цели“, включващ както посочените условия, така и равностойни на тях цели по член 3 от Директива 2018/1972, а евентуално и някои други цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/24: Familienstiftung, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 40 от Споразумението за [ЕИП] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно данъчното облагане на наследствата и даренията, която предвижда, че при облагане на предоставяне приживе на имущество за учредяване на чуждестранна фондация се прилага най-високият данъчен клас III, дори и ако тази фондация се учредява основно в интерес на едно или няколко семейства (семейна фондация), а за местна семейна фондация в такъв случай предвижда, че данъчният клас се определя въз основа на родствената връзка между най-отдалечения правоимащ съгласно акта за учредяване на фондация и дарителя (учредителя), и това води до прилагане на по-благоприятните данъчни класове I или II?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/24: Malacalza Investimenti и Malacalza/ЕЦБ, Заключение от 13 ноември 2025 г.
Достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство, изразяващо се в липса на намеса за поправяне на заблуждаващите изявления относно стабилността на Banca Carige, направени от управителите на последната
Достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на правната уредба на Съюза в отношенията ѝ с управителния съвет на Banca Carige
Достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство, що се отнася до одобряването на 18 септември 2019 г. на увеличаване на капитала в разрез с правото на предпочтително изкупуване, предвидено в устава на Banca Carige
Достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство при назначаването на временни управители, засегнати от конфликт на интереси
Достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на различни правила и принципи при приемането на мярката за ранна намеса
Достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ в решението относно собствения капитал на принципа на пропорционалност, тъй като на Banca Carige бил даден твърде кратък срок, за да може тя да изпълни наложените ѝ изисквания, що се отнася до собствения капитал
Достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на принципа на защита на оправданите правни очаквания поради дадените на акционерите уверения относно състоянието на Banca Carige
Достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на признатото на акционерите право на собственост поради значителното намаляване на стойността на техните дялови участия в Banca Carige
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/24: Pome, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Следва ли да се смята, че е въпрос относно материалноправната действителност на споразумение за предоставяне на компетентност по смисъла на член 25, параграф 1, последната част на първото изречение („освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка“) от Регламент № 1215/2012 обстоятелството, че действителността на споразумение за възлагане на компетентност е обвързана с условието сключилите го физически лица да действат в рамките на упражнявана стопанска и професионална дейност съгласно член 106, параграф 1, точка 1 от TsMS, който предвижда, че сключеното между физически лица подобно споразумение е недействително, ако противоречи на член 104, параграф 1 от TsMS, съгласно който правен спор между физически лица, който се разглежда от съд, определен със споразумение, трябва да е свързан с упражняваната стопанска или професионална дейност на двете страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.