Bobek
Генерален адвокат – Bobek
Дело C-189/18: Glencore Agriculture Hungary, Заключение от 5 юни 2019 г.
1. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и национална практика, основана на тази правна уредба, съгласно които констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението (договор, сделка), с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е едната от страните в това правоотношение (издателят на фактурите в главното производство), от които следва преквалифициране на правоотношението, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган при ревизия на другата страна в правоотношението (получателя на фактурите в главното производство), като се има предвид, че другата страна в правоотношението не разполага с никакво право, и по-специално с правото на защита, присъщо на качеството на страна в първоначалното ревизионно производство?
2. В случай че Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от [Хартата], национална практика, която позволява производство като посоченото в първия въпрос, в резултат от което другата страна в правоотношението (получателят на фактурите) не разполага в първоначалното ревизионно производство с правата, присъщи на качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в ревизионно производство, чиито констатации трябва да се вземат служебно предвид от данъчния орган в ревизионното производство във връзка с данъчното задължение на другата страна и могат да бъдат в нейна тежест, като се има предвид, че данъчният орган не предоставя на другата страна преписката относно ревизията, извършена на първата страна в правоотношението (издател на фактурите), и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните актове, а ѝ предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава другата страна с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които другата страна не може да упражни никакъв контрол?
3. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението, с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е издателят на фактурите и от които следва констатацията, че този издател е участвал в активна данъчна измама, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизията на получателя на фактурите, като се има предвид, че в производството по отношение на издателя този получател не разполага с правата, присъщи на качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в рамките на ревизионното производство, чиито констатации трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизионното производство относно данъчното задължение на получателя и могат да бъдат в негова тежест, и като се има предвид, че [данъчният орган] не предоставя на получателя преписката относно ревизията на издателя, и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните актове, а му предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава получателя с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които получателят не може да упражни никакъв контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/18: Saatgut-Treuhandverwaltung, Заключение от 23 май 2019 г.
1) Съществува ли съгласно член 11, параграф 1 от [Регламент № 1768/95] право на информация от държавните органи, което се отнася само до сведения за видове растения, без с искането за информация да се изискват и сведения за защитен сорт
2) В случай че от отговора на първия въпрос следва, че подобно право на информация може да бъде упражнено: а) Действа ли като държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство по смисъла на член 11, параграф 2, първо тире от [Регламент № 1768/95], органът, който упражнява контрол върху отпускането на субсидии за земеделските производители от средства на Европейския съюз и за тази цел съхранява данни на кандидатстващите за субсидии земеделски производители относно видове (растения)
б) Има ли право държавен орган да откаже исканата информация, ако предоставянето ѝ налага обработка, съответно специфициране на наличните при него данни от трето лице и разходът за това е в размер на около 6000 EUR
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че подателят на искането е готов да поеме възникналите разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-703/17: Krah, Заключение от 23 май 2019 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 45 ДФЕС, член 7, параграф 1 от [Регламент № 492/2011] и членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, която ограничава само до три или до четири години общата максимална продължителност на релевантните за упражняваната професия предходни периоди на заетост на член на преподавателския състав на Виенския университет, независимо дали става въпрос за периоди на заетост във Виенския университет, или в други местни или чуждестранни университети, или в други сходни институции?
2) Противоречи ли на свободното движение на работници съгласно член 45, параграф 2 от ДФЕС и член 7, параграф 1 от [Регламент № 492/2011] система за определяне на трудовите възнаграждения, която не предвижда пълно признаване на релевантни за упражняваната професия предходни периоди на заетост, но в същото време предвижда по-високо възнаграждение при по-голяма продължителност на трудовия стаж при същия работодател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/18: Altic, Заключение от 22 май 2019 г.
1. Като се има предвид целта на Регламент (ЕО) № 178/2002 да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?
2. Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 и член 31 от Регламент № 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива[та за ДДС], задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-780/18: Cuervo y Sobrinos 1882/EUIPO, Определение от 22 май 2019 г.
Допустимо ли е съдът да извършва контрол върху фактическата оценка на сходството между конфликтните знаци при липса на твърдение за изопачаване?
При определяне на риска от объркване, следва ли да се вземат предвид типографските особености на доминиращия словен елемент, когато и двете марки са словни и се състоят от един и същ елемент?
Изисква ли задължението за мотивиране на съдебния акт изчерпателно разглеждане на всички доводи на страните или е достатъчно мотивите да са имплицитни, стига да позволяват разбиране на основанията за решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-780/18: Cuervo y Sobrinos 1882/EUIPO, Определение от 22 май 2019 г.
Допуска ли се в касационното производство контрол върху фактическата преценка на сходството между конфликтните знаци, извършена от Общия съд, и при какви условия?
Изисква ли се от Общия съд да разгледа и анализира специфичната типография на словния елемент на марката при оценката на вероятността от объркване?
Достатъчно ли е мотивите на съдебното решение да са имплицитни, за да се приеме, че задължението за мотивиране е изпълнено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/18: Унгария/Парламент, Определение от 14 май 2019 г.
Допустимо ли е използването на вътрешни правни становища на институциите като доказателства в съдебно производство без разрешение на съответната институция или разпореждане на съда, с оглед защитата на обществения интерес и правото на институциите да получават независими правни становища?
Следва ли принципът на прозрачност и правото на справедлив процес да имат предимство пред защитата на вътрешните правни становища, когато няма доказан по-висш обществен интерес?
Необходимо и подходящо ли е разпореждането за представяне на вътрешни правни становища в съдебен процес, ако не са представени конкретни доказателства за тяхната релевантност към спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/18: Apple Distribution International/Комисия, Определение от 10 май 2019 г.
Кой следва да поеме съдебните разноски при оттегляне на жалбата, когато другата страна е поискала това?
Как се разпределят съдебните разноски между държавите членки и институциите, встъпили в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/18: Съвместно предприятие „Fusion for Energy“/Galocha, Съдебно решение от 8 май 2019 г.
Съответства ли отмяната на списъците с издържали конкурса и на решенията за назначаване на лауреатите на принципа на пропорционалност, като се има предвид естеството и последиците на допуснатата незаконосъобразност?
Правилно ли е квалифицирана допуснатата незаконосъобразност като съществена и обосноваваща отмяната на последващи актове, засягащи трети лица?
Достатъчно ли са претеглени интересите на засегнатите кандидати, наетите лица и интересът на службата при постановяване на отмяната на списъците с издържали конкурса и на решенията за назначаване на лауреатите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/18: Salvoni, Заключение от 7 май 2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент [№ 1215/2012] и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде [удостоверението по член 53] във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от [Регламент № 1215/2012] с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.