Bobek

Следва ли основните принципи и разпоредби от правото на Съюза (по-конкретно член 4, параграф 3 ДЕС и изискването за еднакво тълкуване), съобразно тълкуването, дадено им от Съда на Европейския съюз, по-специално в решение [от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513)], да се тълкуват в смисъл, че отговорността на съд на държава членка, който се е произнесъл като последна инстанция с решение, с което се нарушава правото на Съюза, може да се ангажира единствено въз основа на националното право или на установените в националното право критерии
При отрицателен отговор, следва ли основните принципи и разпоредби от правото на Съюза, и по-специално трите критерия за ангажиране на отговорността на „държавата“, установени от Съда [в решение от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513)], да се тълкуват в смисъл, че наличието на предпоставките за отговорност на държава членка за нарушаване на правото на Съюза от страна на нейните съдилища трябва да се преценява въз основа на националното право?
Следва ли разпоредбите и основните принципи на правото на Съюза (по-конкретно член 4, параграф 3 ДЕС и изискването за ефективна съдебна защита), и по-специално решенията на Съда в областта на отговорността на държавите членки [от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428), от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79), и от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513)], да се тълкуват в смисъл, че силата на пресъдено нещо на съдебните решения, постановени в нарушение на правото на Съюза от съдилищата на държава членка, които се произнасят като последна инстанция, изключва ангажирането на отговорността на държавата членка за вреди?
Следва ли условието за достатъчно съществено нарушение, установено в решения [от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), и от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391)], да се тълкува в смисъл, че такова нарушение не е налице, когато съд, който се произнася като последна инстанция, в явно противоречие с установената подробно цитирана практика на Съда — която освен това се подкрепя от различни правни становища — отхвърля искането на частноправния субект за отправяне на преюдициално запитване относно необходимостта от допускане на отмяна на влязло в сила съдебно решение, основавайки се на абсурдния довод, че законодателството на Съюза — в разглеждания случай [Директиви 89/665 и 92/13] — не съдържа разпоредби, които уреждат отмяната, въпреки че в това отношение е цитирана също така подробно относимата практика на Съда, включително решение [от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti (C‑213/13, EU:C:2014:2067)], в което се констатира именно необходимостта от преразглеждане при възлагането на обществени поръчки
Като се има предвид решение [от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др. (283/81, EU:C:1982:335)], колко изчерпателно трябва да се мотивира националният съд, когато отказва да допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като се отклонява от задължителното тълкуване на правото, дадено от Съда?
Следва ли принципите, изведени в решения [от 9 ноември 1983 г., San Giorgio (199/82, EU:C:1983:318), от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), и от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391)], да се тълкуват в смисъл, че не се дължи обезщетение за вреда, причинена в резултат на това, че в противоречие с установената практика на Съда, съдът на държава членка, който е разгледал делото като последна инстанция, не е допуснал поисканата своевременно от частноправния субект отмяна на влязло в сила съдебно решение, при която същият би могъл да претендира обезщетение за направените разноски?
Като се имат предвид [Директива 89/665] и [Директива 92/13], приложими ли са за целите на правото на Съюза процедурата за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки, които надвишават […] прагове[те, установени от правото на Съюза], и съдебният контрол върху административни решения, приети в рамките на тази процедура
При утвърдителен отговор, приложими ли са правото на Съюза и практиката на Съда [по-специално решения от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz (C‑453/00, EU:C:2004:17), и от 16 март 2006 г., Kapferer (C‑234/04, EU:C:2006:178), и най-вече решение от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti (C‑213/13, EU:C:2014:2067)] за установяване на необходимостта от допускане на отмяна на влязло съдебно решение като извънреден способ, който съгласно националното право може да бъде приложен в рамките на съдебния контрол върху административно решение, прието в процедура по преразглеждане в областта на обществените поръчки?
Следва ли директивите относно процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (по-конкретно [Директива 89/665] и [Директива 92/13]) да се тълкуват в смисъл, че съответства на тези директиви национална правна уредба, съгласно която националните съдилища, които разглеждат спора по главното производство, могат да не вземат предвид обстоятелство, което е подлежало на преценка съгласно приетото в решение на Съда, постановено по преюдициално запитване, отправено в производство по преразглеждане във връзка с обществена поръчка, но не е било взето предвид от националните съдилища, които са се произнесли по молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, постановено по спора в главното производство?
Следва ли — като се имат предвид по-специално [решения от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz (C‑453/00, EU:C:2004:17), от 16 март 2006 г., Kapferer (C‑234/04, EU:C:2006:178), от 12 февруари 2008 г., Kempter (C‑2/06, EU:C:2008:78), от 4 юни 2009 г., Pannon GSM (C‑243/08, EU:C:2009:350), и от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti (C‑213/13,EU:C:2014:2067)] — [Директива 89/665], и по-конкретно член 1, параграфи 1 и 3, и [Директива 92/13], и по-конкретно членове 1 и 2, да се тълкуват в смисъл, че съответства на тези директиви, на изискването за ефективна съдебна защита, както и на принципите на равностойност и на ефективност национална правна уредба — или нейното прилагане — съгласно която, въпреки че с решение на Съда по преюдициално запитване, постановено преди решението във въззивното производство, е дадено съответно тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза, съдът, който разглежда делото, отказва да се съобрази с това тълкуване с мотива, че вече е твърде късно, а след това съдът, сезиран с молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, отхвърля същата като недопустима?
Ако съгласно националното право при ново решение на Конституционния съд следва да се допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение с цел възстановяване на конституционосъобразността, не трябва ли в съответствие с принципа на равностойност и с принципа, изведен в решение [от 26 януари 2010 г., Transportes Urbanos y Servicios Generales (C‑118/08, EU:C:2010:39)], отмяната да се допусне и в хипотезата, в която поради предвиденото в националното законодателство относно процесуалните срокове не е било възможно решение на Съда да бъде взето предвид в главното производство?