всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. Прилага ли се член 3 от [Регламент № 2988/95] и за погасяването по давност на вземания за лихви, каквито се дължат съгласно националното право наред с връщането на незаконно придобитата облага поради допусната нередност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. Трябва ли при сравняването на сроковете съгласно изискването на член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 да се вземе предвид само продължителността на срока, или трябва да се вземат предвид и националните разпоредби, с които, без да се изисква наличието на допълнителни обстоятелства, началото на срока се отлага до края на календарната година, през която е станало изискуемо вземането (в случая — за лихви)?
3. Започва ли давностният срок за вземания за лихви да тече от момента на извършването на нередността, съответно от датата на прекратяването на продължаваща или повторно извършена нередност, дори когато вземанията за лихви се отнасят до по-късни периоди и следователно са станали изискуеми едва към по-късна дата
При продължаващи или повторно извършени нередности започва ли давностният срок да тече едва от датата на прекратяването им съгласно член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95, дори когато този срок се отнася до вземанията за лихви?
4. Кога се преустановява прекъсващото действие на решението на компетентния орган съгласно член 3, параграф 1, трета алинея, второ изречение от Регламент № 2988/95, с което принципно се установява съответното вземане (в случая — за лихви)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 384/96 по отношение на последиците от участието на държавата като акционер в предприятието
Неправилна преценка относно ролята на Китайската търговска палата по метали, минерали и химикали (CCCMC) при определянето и контрола на експортните цени
Неотчитане на доказателства относно липсата на значителна намеса на държавата в търговските решения на предприятието

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Предвид член 10 от Директива 2004/18/ЕО, член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС и Списъка на оръжията, боеприпасите и военните материали, одобрен с Решение на Съвета на 15 април 1958 г., посочената директива прилага ли се за поръчка, която иначе попада в приложното ѝ поле, когато съгласно предоставените от възлагащия орган данни предметът на поръчката е предназначен за строго военни цели, но същевременно са налице други, до голяма степен еднородни технически приложения на предмета на поръчката на гражданския пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Неизпълнение на задълженията по Директива 2003/109/ЕО чрез изискване на прекомерни и несправедливи такси от гражданите на трети страни и членовете на техните семейства при кандидатстване за статут на дългосрочно пребиваващ или разрешение за пребиваване в друга държава членка, което представлява пречка за упражняване на правото на пребиваване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Действителни ли са Директивата за изменение, Директивата за каталога на сортовете, Директивата за зеленчуковите култури и Директивата за дерогациите с оглед на следните основни права и принципи на Европейския съюз, а именно за свободното упражняване на стопанска дейност, пропорционалност, равенство или за недопускане на дискриминация, за свободното движение на стоки, и с оглед на задълженията, поети съгласно Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, по-специално поради това че налагат ограничения за производството и търговията със стари семена и стар посадъчен материал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. Следва ли изразите „чрез техни собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО и „от името и[и/или] под отговорността на излъчващата организация“ в съображение 41 от преамбюла на тази директива да се тълкуват с оглед на националното право или с оглед на правото на Съюза?
2. Следва ли да се приеме, че текстът на член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е например в текстовете на датски, английски и френски език на тази разпоредба, означава „от името и под отговорността на излъчващата организация“ или, както е например в текста на немски език, означава „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
3. Ако се приеме, че цитираният в първия въпрос израз следва да се тълкува с оглед на правото на Съюза, възниква следният въпрос: какъв критерий следва да прилагат националните юрисдикции, за да преценят по-конкретно дали запис, осъществен от трето лице (наричано по-нататък „продуцент“) за използване в предавания на излъчваща организация, е бил осъществен „чрез техни собствени средства“ и „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, така че спрямо записа да е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение?
Във връзка с отговора на третия въпрос са необходими отговори по-конкретно на следните въпроси:
а) Следва ли понятието „собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО да се разбира в смисъл, че спрямо осъществен от продуцента запис за използване в предавания на излъчваща организация е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение само когато излъчващата организация носи отговорност пред трети лица за действия и бездействия на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?
б) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, когато излъчваща организация е поръчала на продуцента да направи записа с оглед на това тази излъчваща организация да може да излъчи записа и при условие че излъчващата организация има право да излъчи този запис?
Østre Landsret иска да установи дали следните хипотези могат или трябва да бъдат взети предвид с оглед на отговора на третия въпрос, буква б) и ако да, то каква тежест следва да им се придаде:
i) дали излъчващата организация или продуцентът има право на последното и решаващо артистично/редакционно решение относно съдържанието на поръчаната програма в съответствие с постигнатите между тези страни договорености;
ii) дали излъчващата организация е отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия;
iii) дали продуцентът е договорно задължен по споразумението си с излъчващата организация да достави дадената програма на излъчващата организация срещу определена цена и дали в рамките на тази цена той следва да поеме всички разходи, свързани със записа;
iv) дали излъчващата организация или продуцентът поема отговорността за дадения запис пред трети лица?
в) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, в случай че излъчваща организация е поръчала на продуцента да осъществи записа, за да може тя да го излъчи, при условие че има право да излъчи записа, когато продуцентът, чрез споразумението с излъчващата организация относно записа, е поел финансовата и правна отговорност за i) посрещането на всички разходи, свързани със записа, срещу заплащането на предварително определена фиксирана сума; ii) закупуването на права; и iii) непредвидени обстоятелства, включително за всяко забавяне на записа или нарушение на договора, но без излъчващата организация да бъде отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Трябва ли член 19, параграф 1 от Директива 2006/54[…] и член 8, параграф 1 от Директива 2000/43[…], както и член 10, параграф 1 от Директива 2000/78[…] да се тълкуват в смисъл, че когато работник твърди по правдоподобен начин, че отговаря на условията, посочени в публикувана от работодател обява за работа, и ако кандидатурата на този работник бъде отхвърлена, последният има право да изисква от работодателя да го информира дали е назначил друг кандидат, и ако това е така, въз основа на какви критерии е извършено назначаването?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли от обстоятелството, че работодателят не предоставя поисканата информация, да се заключи, че е налице твърдяната от работника дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. С оглед по-специално на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Регламент № 343/2003 и/или на липсата на разпоредби в Регламента освен тези, съдържащи се в член 4, параграф 5, второ изречение и член 16, параграфи 3 и 4 относно отпадането на компетентността на държава членка за разглеждане на молба за убежище, трябва ли Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на молба за убежище не засяга възможността за прилагане на Регламента?
2. Има ли значение за отговора на поставения по-горе въпрос етапът от процедурата, на който е оттеглена молбата за убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Противоречат ли критериите за определяне на годишния данък, уредени в член 18, буква b) от италианския закон № 580 от 29 декември 1993 г. и определени в параграфи 3, 4, 5 и 6 от същия член, на Директива 2008/7/EО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, доколкото посоченият данък не може да попадне в приложното поле на дерогацията по член 6, буква д) от същата директива?
2) По-специално:
a) Годишният данък, чийто размер се определя въз основа на ресурсите, необходими за осъществяването на услугите, които търговските камари са длъжни да предоставят на цялата национална територия, има ли характера на „данък под формата на такса или дължимо вземане“?
б) Предвиждането на „фонд за равномерно разпределение на данъка“, който има за цел да уеднакви на цялата национална територия осъществяването на всички „административни функции“, предоставени по закон на търговските камари, изключва ли характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане?
в) Съвместима ли е предоставената на отделните търговски камари възможност да увеличават ставката на годишния данък с до 20 % с оглед на съвместно финансиране на инициативите, имащи за цел увеличаване на производството и подобряване на икономическите условия в техния район на действие, с характера на данък под формата на такса или дължимо вземане?
г) Липсата на обяснение относно способите за определяне на ресурсите, необходими за извършването и актуализирането на вписвания и отбелязвания в регистъра на предприятията от страна на търговските камари, възпрепятства ли установяването на характера на годишния данък като данък под формата на такса или дължимо вземане?
д) Съвместимо ли е определянето на годишния данък като фиксирана сума с характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане в отсъствие на разпоредби относно проверката в „редовни интервали“ на неговото съответствие на средната стойност на услугата?
1) Противоречи ли на Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година задължението на капиталово дружество, което не извършва стопанска дейност — и никога не е извършвало такава — тоест не функционира, да заплаща [годишен] данък на камарата?
2) Противоречи ли на Директивата конститутивният характер на вписването в регистъра на учредяващите се предприятия, което съгласно италианската национална правна уредба е задължителна предпоставка за придобиване на правосубектност от капиталовите дружества, а следователно и заплащането на свързания с него годишен данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. При надвнасяне от данъчнозадълженото лице на ДДС, събран от държавата членка в противоречие с изискванията на правото на Съюза относно ДДС, съобразено ли е с правото на Съюза предоставеното от тази държава членка правно средство за защита, ако това средство позволява на посоченото лице да бъдат възстановени единствено а) надвнесената главница и б) простата лихва върху тази главница съгласно националното законодателство, подобно на член 78 от VATA 1994?
2. При отрицателен отговор: съществува ли изискване в правото на Съюза предоставеното от държавата членка правно средство за защита да предвижда а) възстановяване на надвнесената главница и б) изплащане на сложна лихва, отразяваща получената от държавата членка полезна стойност на надвнесените суми и/или претърпяната от данъчнозадълженото лице загуба на полезната стойност на паричните средства?
3. При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос: освен възстановяването на надвнесената главница, какво трябва да включва правното средство за защита, което държавата членка е длъжна да предостави съгласно правото на Съюза, по отношение на полезната стойност на надвнесената сума и/или лихвата върху нея?
4. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: дали установеният в правото на Съюза принцип на ефективност изисква държавата членка да не прилага предвидени в националната правна уредба ограничения (като тези в членове 78 и 80 от VATA 1994) спрямо всички искове или средства за защита съгласно вътрешното право, от които иначе данъчнозадълженото лице би могло да се ползва, за да защити предоставеното от правния ред на Съюза право, изведено от отговора на Съда на първите три преюдициални въпроса, или е достатъчно националната юрисдикция да не приложи тези ограничения само по отношение на един от тези искове или средства за защита съгласно вътрешното право?
От какви други принципи трябва да се ръководи националната юрисдикция в изпълнение на това предоставено от правния ред на Съюза право, за да се съобрази с принципа на ефективност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form