Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е националното право да предоставя допълнителна защита на наименования за произход на вина, които вече са защитени по силата на Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че марката „PORT CHARLOTTE“ не използва и не се позовава на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че използването на марката „PORT CHARLOTTE“ не представлява „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Втора директива, както и член 1а от Трета директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която телесните увреждания и имуществените вреди, претърпени от пешеходец, пострадал при пътнотранспортно произшествие, са изключени от застрахователното покритие и следователно от обхвата на обезщетяването от застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства, единствено поради обстоятелството че пешеходецът е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, причинило вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли членове 27 и 32 от Директива 2004/38/ЕО във връзка с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и с оглед на процесуалната автономия на държавите членки и принципите на [защита на] оправданите правни очаквания и на добра администрация да се тълкуват в смисъл, че налагат — или допускат — отмяната на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза, което вече е издадено съгласно член 8, параграф 1 от Президентски указ 106/2007, на гражданин на друга държава членка и приемането по отношение на същия на решение за връщане от територията на приемащата държава, в случай че гражданинът, макар да е бил вписан в националния списък на нежелани чужденци с решение за забрана на достъп поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, отново е влязъл във въпросната държава членка и е започнал търговска дейност, без да поиска отмяна на забраната на достъп в съответствие с процедурата, предвидена в член 32 от Директива 2004/38, като се има предвид, че последната (забраната на достъп) се счита за самостоятелно, свързано с обществения ред съображение, което обосновава отмяната на удостоверението за регистрация на гражданина на държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли това нарушение да се приравни на незаконно пребиваване на гражданин на Европейския съюз на територията на приемащата държава членка, така че да позволи приемането на решение за връщане по член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 от органа, компетентен да отмени удостоверението за регистрация на гражданина на Съюза, въпреки че от една страна, удостоверението за регистрация не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, каквото е общоприетото разбиране, а от друга страна, Директива 2008/115 се прилага ratione personae единствено по отношение на граждани на трети страни?
При отрицателен отговор на същия въпрос, могат ли отмяната поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, на удостоверение за регистрация на гражданин на друга държава членка, удостоверение, което не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, и приемането по отношение на този гражданин на решение за връщане — отмяна и приемане, осъществени от компетентния национален орган при упражняване на процесуалната автономия на приемащата държава членка, да се разглеждат при правилно тълкуване на правото като единен административен акт на административно извеждане съгласно членове 27 и 28 от Директива 2004/38, който подлежи на съдебен контрол при условията, посочени в тези разпоредби, в които се предвижда един-единствен вид, в случая административно извеждане на граждани на ЕС от територията на приемащата държава членка?
В случай утвърдителен или отрицателен отговор на първи и втори въпрос, противоречи ли на принципа на ефективност национална съдебна практика, с която се забранява на административните органи, а следователно и на компетентния съд, сезиран със спора, да проверяват — във връзка с отмяна на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза или с приемане на решение за извеждане от територията на приемащата държава членка, поради факта че по отношение на гражданина на друга държава членка има решение за забрана на достъп до въпросната (първата) държава членка — дали при приемането на решението за забрана на достъп са спазени процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 от Директива 2004/38?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, произтича ли от член 32 от Директива 2004/38 задължение за компетентните административни органи на държавите членки да уведомяват при всички положения заинтересования гражданин на друга държава членка за решението за извеждане на език, който той разбира, за да може ефективно да упражни процесуалните си права, които произтичат от въпросните разпоредби на Директивата, дори ако самият той не е отправил искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя — данъчнозадължено лице?
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допускат ли член 47, параграф 2 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО, заменени от член 63 от Директива 2014/24/ЕС, национална правна уредба, която изключва, или може да се тълкува в смисъл, че изключва, възможността икономическият оператор, тоест субектът, който участва в процедурата за възлагане на обществена поръчка, да посочи друго предприятие вместо първоначално посоченото като „помощно предприятие“, което е загубило или понижило критериите за участие, от което следва изключването на икономическия оператор от процедурата поради независещи от него — нито обективно, нито субективно — причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Спазено ли е правото на защита на дружествата майки, когато Комисията не е изпратила изложението на възраженията и не е привлякла към отговорност съвместното предприятие (групата LPD), а само дружествата майки?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се вземат предвид преките продажби в Европейското икономическо пространство чрез преработени продукти, извършени от съвместното предприятие и неговите дружества майки, като се третират като вътрешногрупови продажби?
Съвместимо ли е с принципа на индивидуализиране на санкциите и с принципа на равно третиране определянето на глобата въз основа на продажби, извършени от едно от дружествата майки, когато другото дружество майка не е участвало в тези продажби?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като при определяне на глобата за Samsung не са взети предвид продажбите, извършени от свързаното с него дружество SEC, докато за жалбоподателите са отчетени подобни вътрешногрупови продажби, и достатъчно мотивирано ли е съдебното решение в тази част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
При обстоятелства като тези по главното производство, при които съгласно националното право доверителните собственици се третират като единна и постоянна съвкупност от лица, различна от лицата, които в различни моменти могат да бъдат доверителни собственици, разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване не допускат ли законодателство на държава членка като разглежданото по главното производство, което предвижда данъчно облагане на скритите увеличения на стойността на държаните в тръст активи, когато мнозинството доверителни собственици се преместят да пребивават в друга държава членка, и което не позволява отложеното плащане на така дължимия данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушено ли е задължението на ЕИБ да прилага метода за годишно адаптиране на размера на основната заплата, приет с решението на Съвета на директорите от 22 септември 2009 г., при определяне на възнагражденията за 2013 г.?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания на служителите на ЕИБ при определяне на възнагражденията за 2013 г.?
Нарушени ли са съществените условия на трудовите договори на служителите на ЕИБ чрез определяне на възнагражденията за 2013 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 19, точка 2, буква а) от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че когато лице — член на летателния персонал на авиокомпания или предоставено ѝ на разположение — предяви иск, понятието „мястото, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на тази разпоредба е отъждествимо за целите на установяване на компетентността на сезирания съд с понятието „основна база“ по смисъла на приложение III към Регламент № 3922/91?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.