всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Обхваща ли понятието „екземпляр“, използвано в член 2, буква у) от Регламент [№ 338/97], лекарствен продукт, разпространяван законно чрез аптеки в трета държава, която не е член на Съюза, и съдържащ в сложния си състав по-специално екстракт от японско морско конче Syngnathidae Hippocampus spp. (II), включено в приложение Б към посочения регламент?
Трябва ли член 1 от Регламент [№ 338/97], разглеждан във връзка с член 2, буква у) от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която може да се търси наказателна отговорност от потребител, внасящ на територията на Съюза (без разрешение) — за лична употреба — лекарствен продукт, закупен от аптека в държава извън Съюза, където продуктът се разпространява законно, и съдържащ в сложния си състав по-специално екстракт от японско морско конче Syngnathidae Hippocampus spp. (II), включено в приложение Б към този регламент, когато никакви обстоятелства не сочат, че този лекарствен продукт е предназначен за търговска употреба?
Трябва ли изразът „лично или домашно имущество“, който е използван в член 2, буква й) от Регламент [№ 338/97] и за който има изключение (дерогация) от задължението за представяне на разрешение по силата на член 7, параграф 3 от посочения регламент, да се тълкува в смисъл, че обхваща лекарствен продукт, закупен от потребител — за задоволяване на негови собствени терапевтични потребности или такива на негов близък — от аптека в държава извън Съюза, където продуктът се разпространява законно, и съдържащ в сложния си състав по-специално екстракт от японско морско конче Syngnathidae Hippocampus spp. (II), включено в приложение Б към този регламент, когато никакви обстоятелства не сочат, че този лекарствен продукт е предназначен за търговска употреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли да се счита и ако да при какви условия, че правото на Съюза, и по-специално правната уредба в областта на борбата с изпирането на пари, както и общите принципи на ефективна защита, на прозрачност и на обективна добросъвестност, заедно с произтичащите задължения за предоставяне на информация, не допускат национална правна уредба в областта на прехвърлянето en bloc (или кумулативно) на необслужвани кредити като приложимата в настоящия случай, която предхожда приемането на Законодателен декрет № 116 от 30 юли 2024 г., влязъл в сила на 13 август 2024 г., за транспониране на Директива [2021/2167] и която има следните характеристики:
a) не предвижда писмена форма ad substantiam или ad probationem, по-специално под формата на официален документ или нотариално заверен частен документ, или във всеки случай начин на оформяне, с който да се удостовери датата. Такъв по-специално е случаят, когато длъжникът по прехвърленото вземане е потребител;
б) до влизането в сила на посочения декрет не предвижда никакво задължение за вписване в контролираните регистри на [физическите и юридическите] лица, упражняващи дейности по прехвърляне на вземания en bloc, тъй като те не извършват финансова дейност, както е постановил [Corte [suprema] di Cassazione (Върховен касационен съд)], и за които следователно, поради липсата на задължение за издаване на официален документ, автоматично не се прилагат правилата за борба с изпирането на пари?
Ако Съдът констатира посочената несъвместимост, налага ли описаната правна уредба на Съюза за целите на защитата на ефективността на интересите на Съюза радикалната санкция за нищожност:
a) на прехвърлянията на вземания, извършени при действието на правната уредба, предхождаща приемането на декрета за транспониране на [Директива 2021/2167];
б) на пълномощните за събиране на вземания, издадени на [физически и юридически] лица, които не са вписани в регистър под надзора на независимия секторен орган, отговарящ за контрола на спазването на правната уредба за борба с изпирането на пари?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 6 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че при наличието на висящо производство по несъстоятелност в Австрия, Република Австрия има изключителна компетентност да разгледа иск за установяване на вземане съгласно австрийското право дори когато към момента на образуване на производството по несъстоятелност вече е било налице висящо съдебно производство в Германия за същото вземане и съгласно германското право това производство може да бъде продължено като производство за установяване на вземане, чиято цел съответно е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство?
[При отрицателен отговор на първия въпрос т]рябва ли член 32, параграф 2 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че в рамките на висящо производство по несъстоятелност в Австрия резултатът от производство, което е било продължено в Германия като производство за установяване на вземане и чиято цел е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство, следва да бъде признат в производството по несъстоятелност с последицата, че съществуването и размерът на вземането се считат за (не)установени?
[При утвърдителен отговор на втория въпрос т]рябва ли член 18 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че воденето на съдебно производство за установяване на вземане съгласно австрийското право е възпрепятствано поради наличие на висящо съдебно производство в Германия относно същото вземане, което — съгласно германското право — може да бъде продължено като производство за установяване на вземане и чиято цел е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане, подлежащо на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Нарушени ли са правомощията на Общия съд и приложими ли са членове 263, 275 и 277 ДФЕС при преценката на законосъобразността на критерия за семейна принадлежност при ограничителни мерки срещу Сирия?
Спазени ли са процесуалните права на жалбоподателя, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, при обявяването на нови доводи в репликата за недопустими?
Длъжен ли е Общият съд да провери законосъобразността на вписването на трето лице (М. Маклуф) в списъците с ограничителни мерки, когато това има значение за вписването на жалбоподателя поради семейна връзка?
Изисква ли се от жалбоподателя да докаже липса на всякаква връзка с член на семейството Маклуф, за да се освободи от ограничителните мерки, и съответства ли това изискване на правото на защита и принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Допустимо ли е Общият съд да приеме, че Комисията се е произнесла ясно и окончателно по поканата за действие, като вземе предвид и контактите, осъществени преди подаването на поканата?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и за ефективна съдебна защита по членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато Комисията препраща формално към предходна кореспонденция, без да възпроизвежда нейното съдържание в отговора си на поканата за действие?
Може ли препращането към предходна кореспонденция да се приравни на ясно и окончателно произнасяне по смисъла на член 265 ДФЕС?
Длъжен ли е Общият съд да се произнесе по приложимостта на Регламент 2015/1589 към сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР при преценката на допустимостта на иска за установяване на неправомерно бездействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на националноправни разпоредби, съгласно което съдът може да осъди продавач или доставчик да плати на потребител законна лихва за забава върху размера на престация, която недължимо е била изпълнена въз основа на неравноправна договорна клауза, само от датата, на която на продавача или доставчика е връчена покана за изпълнение, съдържаща конкретната сума, чието връщане се иска от потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че:
a) не допуска национална правна норма с общ характер, която поставя прехвърлянето на задължение между двама длъжници в зависимост от съгласието на кредитора, да се прилага — в случай на прехвърляне, уредено от тази директива — към задълженията на прехвърлителя по съществуващи към датата на прехвърлянето трудов договор или трудово правоотношение, които се прехвърлят на приобретателя?
б) може да се приеме, че изключението, предвидено във втора алинея от този параграф, е установено с национална правна норма с общ характер, приета след закона за транспониране на Директивата, която поставя прехвърлянето на задължение между двама длъжници в зависимост от съгласието на кредитора, или това изключение трябва да бъде установено със специална правна норма?
Ако отговорът на [двете части на първия въпрос] е отрицателен, може ли член 8 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите (и по-специално на националните съдилищата) да прилагат норма с общ характер, която поставя прехвърлянето от прехвърлителя на приобретателя на задълженията за дължимите вземания за трудови възнаграждения на работниците и служителите, възникнали преди прехвърлянето, в зависимост от съгласието на работника или служителя — кредитор, като по-благоприятна норма от член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23/ЕО, транспонирана със специален национален закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Следва ли член 16, параграф 4 от Директива 2014/92 във връзка с Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да задължат кредитните институции да откажат на потребител откриването на платежна сметка за основни операции само поради обстоятелството, че този потребител е включен в списък на лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, наложени от трета страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Спазено ли е задължението за мотивиране на ограничителните актове на Съвета по отношение на жалбоподателя?
Правилно ли е тълкувано понятието „материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от Решение 2014/145/ОВППС и член 3, параграф 1, буква е) от Регламент № 269/2014?
Изпълнил ли е Общият съд изискванията за стандарт на доказване, като е приел, че Съветът може да се позове на съвкупност от улики за установяване на достатъчна връзка между жалбоподателя и руското правителство?
Съответстват ли разглежданите ограничителни мерки на принципа на пропорционалност, включително по отношение на икономическите интереси на клиентите на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Съвместими ли са с правото на Европейския съюз процедурите по член 4 от Решение 2023/1532 и член 7 от Регламент 2023/1529, които не предвиждат предварително изслушване на засегнатото лице преди първоначалното му вписване в списъка с ограничителни мерки, и спазено ли е правото на изслушване на жалбоподателя?
Достатъчно мотивирани ли са актовете на Съвета, с които се налагат ограничителни мерки спрямо жалбоподателя, и спазени ли са правата на защита и правото на ефективна съдебна защита?
Спазено ли е правото на достъп до досието, правата на защита и правото на ефективна съдебна защита при предоставянето на доказателствата от Съвета?
Извършил ли е Съветът грешки при преценката на фактите, които обосновават вписването на жалбоподателя в списъка с ограничителни мерки?
Използвал ли е Съветът ограничителните мерки с цел, различна от преследваните с правомощието му, тоест налице ли е злоупотреба с власт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form