всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság (C‑132/21, EU:C:2023:2), и от 7 декември 2023 г., SCHUFA Holding (Освобождаване от остатъка по задълженията) (C‑26/22 и C‑64/22, EU:C:2023:958), да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от [от този регламент] поради упражнено преди това право на съдебна защита по член 79 от [от посочения регламент] по същото дело, и поради обстоятелството, че е налице висящо производство пред съд, е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság (C‑132/21, EU:C:2023:2), и от 7 декември 2023 г., SCHUFA Holding (Освобождаване от остатъка по задълженията) (C‑26/22 и C‑64/22, EU:C:2023:958), да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от ОРЗД поради обстоятелството, че във висящото производство по същото дело относно съдебната защита по член 79 от ОРЗД вече е взето решение по същество (макар то все още да не е влязло в сила), е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

1) В случай че при изпълнението на функциите си съдът извършва самостоятелна дейност по обработване, която попада в обхвата на член 6, параграф 1, буква д) и член 6, параграф 3 от ОРЗД, отговарят ли разпоредбите на член 92 от Основния закон [на Федерална република Германия] и на членове 138, 286, 355 и сл. от Гражданския процесуален кодекс) [в приложимата към спора по главното производство редакция] на изискването за законоустановеност, което следва от член 8, параграф 2 и член 52, параграф 1 от [Хартата] и от член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, ако дейността по обработване при изпълнението на съдебни функции е свързана с намеса в основни права на една от страните или на трето лице?
2) а) Може ли при обработването на данни, и по-специално на лични данни, национален съд да се позове на обстоятелството, че това обработване му е разрешено на основание член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД, или единственото основание за дейност по обработване при изпълнението на съдебни функции са членове 6 и 9 от ОРЗД?
б) Ако член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД по принцип може да бъде правно основание за дейност по обработване при изпълнението на съдебни функции,
aa) важи ли това и в случаите, в които първоначалното събиране на тези данни не е извършено по законосъобразен начин от едната страна в производството или от трето лице?
бб) води ли, в съответствие с общо приложимия принцип на добросъвестност (член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД), обработването на първоначално незаконосъобразно събрани данни до ограничаване, чрез вторичното право, на обработването при изпълнението на съдебни функции в смисъл, че член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД е приложим само при определени условия или в определени граници?
вв) трябва ли разпоредбата на член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД да се разбира в смисъл, че е изключена забраната съдът да използва първоначално незаконосъобразно получени данни — т.е. че тези данни трябва да се използват от съда — винаги, когато първоначалното събиране на данни не е извършено по прикрит начин и е използвано, за да се докаже умишлено неизпълнение на задължения?
3) Независимо дали обработването на данни при изпълнението на съдебни функции попада в обхвата на член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД или на член 6, параграф 1, първа алинея, буква в), респ. д), член 6, параграф 3 и член 9 от ОРЗД, или на други разпоредби от правото на Съюза:
а) трябва ли необходимостта съдилищата да извършват цялостна проверка на пропорционалността и претегляне на критериите, да се изведе от предвидените в правото за защита на данните принципи на необходимост и свеждане на данните до минимум съгласно член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата и член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД, по-специално по отношение на обработването на данни, които първоначално са били събирани или съхранявани незаконосъобразно?
б) Какви последици има член 5, параграф 1, буква д) от ОРЗД, който предвижда, че лични данни могат да се съхраняват за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват, върху последващата дейност по обработване на данни, извършвана при изпълнението на съдебни функции, и по-специално в случаите, когато:
– първоначалното събиране на данни е обслужвало други цели, или
– първоначалното незаконосъобразно събиране на данни е извършено отдавна, или
– незаконосъобразното съхранение е продължило дълго време, или
– незаконосъобразното събиране на данни се отнася до данни, които са били съхранявани — евентуално незаконосъобразно — преди дълго време, или
– органът или лицето, който/което събира или обработва данните, се е задължил/о едностранно или по силата на индивидуален или колективен трудов договор да ги изтрие в определен срок, но не е направил/о това?
в) Следва ли от правото на Съюза, и по-специално от член 8 от Хартата и от член 6, параграф 1, първа алинея, буква в), респ. д), член 6, параграф 3 и член 9 от ОРЗД, че националният съд може да използва получени в нарушение на правата на личността доказателства само ако страната, която носи тежестта на доказване, има оправдан интерес, който надхвърля обикновения интерес от доказване, или правото на Съюза не предвижда такива изисквания и правилата в това отношение съответно са въпрос на националния правен ред?
г) Следва ли от член 47, втора алинея от Хартата — който гарантира правото на ефективни правни средства за защита, и по-специално на справедлив съдебен процес, съгласно което страните в гражданското производство по принцип трябва да са в състояние да обосноват в достатъчна степен целта на търсената правна защита и да представят съответни доказателства — че обработването от съда на незаконосъобразно събрани от работодателя лични данни на служителя ищец може да се приеме в тесен смисъл за нецелесъобразно и непропорционално само ако се окаже, че събирането на данни е от гледна точка на правото на Съюза тежко нарушение на членове 7 и 8 от Хартата и ако налагането на работодателя на други възможни санкции (напр. на задължение за обезщетение по член 82 от ОРЗД или на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ по член 83 от ОРЗД) е напълно недостатъчно, или обработването може да бъде нецелесъобразно и непропорционално дори и при наличие на други, не толкова тежки нарушения на разпоредбите за защита на данните при първоначалното събиране на данни?
д) Трябва ли, когато решава дали в дейността по обработване на данни при изпълнението на съдебните си функции да използва първоначално събраните от едната страна или от трето лице данни, съдът да вземе предвид дали лицето, събрало данните, е спазило задълженията си за предоставяне на информация по член 13 от ОРЗД
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, при какви условия и по какви критерии съдът трябва да вземе предвид това?
е) Включва ли и личните данни на трети лица изискването при обработването на лични данни съдът да спазва ОРЗД и Хартата
Как евентуално нарушение на разпоредби за защита на данните, извършено по отношение на трети лица при първоначалното събиране на данни, се отразява на последващото обработване на данни при изпълнението на съдебни функции в спор между две страни
Може ли едната от страните да се позове на нарушение, което е извършено по отношение не на нея, а на трети лица, или това не е възможно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Съответства ли понятието „режим на Лукашенко“ по смисъла на критерия б) на изискванията за правна сигурност и позволява ли достатъчно ясно и точно определяне на обхвата на ограничителните мерки?
Достатъчно ли е мотивирано включването на Belarusian Potash Company в списъците на основание критерия б), като се прави разграничение между „подкрепа“ и „възползване“ от режима на Лукашенко?
Допуснал ли е Общият съд грешки при преценката на фактите и доказателствата относно това, че жалбоподателите „се възползват“ от или „подкрепят“ режима на Лукашенко по смисъла на критерия б)?
Допуснал ли е Общият съд грешка при тълкуването и прилагането на критерия а), по-специално относно понятията „репресии“ и „гражданско общество“?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на ограничителните мерки спрямо Belarusian Potash Company?
Допуснал ли е Общият съд нарушение на задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при отхвърлянето на доводите относно правната сигурност и прилагането на критерия б)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 5, точка 3 във връзка с съображения 11 и 12 от Регламент [„Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че по дело за накърняване на личностни права чрез съдържанието на филмово произведение съдилищата на държава членка, в която филмът е излъчен, различна от държавата членка, в която филмът е произведен, разполагат с международна компетентност да разгледат иск с предмет:
а) непарична престация с цел отстраняване на последиците от накърняването на личностните права, включително разпореждане да се направи съдържащо извинение изявление по телевизионните канали, на които филмът е излъчен, независимо от мястото на излъчване, и на интернет сайтове, а също и разпореждане преди всяко излъчване на филма, без значение от мястото на излъчване, да се помества изявление с подходящо съдържание, или
б) присъждане на парична сума (обезщетение) с цел поправяне изцяло на вредата, претърпяна във връзка с накърняването на личностните права, включително с разпространението (излъчването) на филма в други държави членки,
като се има предвид, че:
– центърът на интересите и местоживеенето (седалището) на ищците са в тази държава членка [на излъчване],
– ищците свързват накърняването на своите личностни права с начина на представяне във филма на войниците от войсково формирование на тази държава членка […], като единият от ищците е бивш войник от това войсково формирование, а другият е сдружение, което обединява бивши войници от същото войсково формирование и чиято цел по устав по-специално е съхраняването на паметта и историческата истина за формированието, както и на достойнството му,
– съдържанието на филма, включително начинът на представяне на войниците от посоченото войсково формирование […], в историческия, културния и обществения контекст има обективно значителна важност на територията на тази държава членка [на излъчване]?
При отрицателен отговор на [първия въпрос], трябва ли член 5, точка 3 във връзка със съображения 11 и 12 от Регламент [„Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че по дело за накърняване на личностни права чрез съдържанието на филмово произведение съдилищата на държава членка, в която филмът е излъчен, различна от държавата, в която филмът е произведен, разполагат с международна компетентност да разгледат иск с предмет:
а) непарична престация с цел отстраняване на последиците от накърняването на личностните права, извършено чрез излъчването на филма на територията на държавата членка, в която е предявен искът, включително разпореждане да се представи извинение в тази държава членка, както и разпореждане преди всяко излъчване на филма в тази държава да се помества изявление с подходящо съдържание, или
б) присъждане на парична сума (обезщетение) с цел поправяне на вредата, претърпяна във връзка с накърняването на личностните права вследствие на разпространението (излъчването) на филма в държавата членка, в която е предявен искът,
при отчитане, ако е необходимо, на обстоятелствата, посочени в първо, второ и трето тире от [първия въпрос]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Следва ли член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда задължителна ваксинация за военнослужещите като условие да могат да упражняват професионалната си дейност, при положение че няма такова задължение за цивилните служители, които изпълняват функциите си в същата среда и в сходен здравен контекст?
Следва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че забранява — на базата на непряка дискриминация, основана на убеждение — национална правна уредба, която предвижда задължителна ваксинация като условие за упражняване на професионалната дейност за военнослужещ, който за разлика по-специално от другите военнослужещи, изпълняващи функциите си в същата среда, се противопоставя на такава ваксинация?
Допускат ли членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба, която предвижда спиране на действието на трудовия договор на служител, който отказва да премине задължителната ваксинация, установена като условие за упражняване на професионална дейност, което съответно го възпрепятства да издържа семейството си, и по-специално двете си ненавършили пълнолетие деца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014, разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 6, параграф 4, буква г) от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че правата и задълженията, които съставляват финансов инструмент, включват и правата и задълженията, свързани с процеса на определяне на цените на [CFD], или по-конкретно с процеса на формиране на разликата между цените на базовите активи, за които е сключен [CFD]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 2, буква х) и член 3 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкуват в смисъл, че координираната област, посочена в първата от тези разпоредби, не се ограничава до изискванията и въпросите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глави II и III от тази директива, и може да обхваща както общи и абстрактни наказателноправни разпоредби, така и разпоредби, преследващи цели на обществения ред, сигурността и безопасността, при условие че тези разпоредби установяват изисквания, свързани със започването или упражняването на дейността на услуги на информационното общество, които не са изключени от координираната област по член 2, буква х), подточка ii), и че се отнасят до области, които не са изключени от приложното поле на тази директива по силата на член 1, параграф 5 от нея или на механизма, предвиден в член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива, по силата на параграф 3 от нея?
Противоречат ли тези разпоредби на държава членка да прилага общо и абстрактно задължение по наказателното право, предназначено да предотврати достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, спрямо доставчици на услуги на информационното общество, установени в други държави членки?
Противоречат ли тези разпоредби, при спазване на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, тълкуван във връзка с членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и без да се засяга прилагането на член 3, параграф 5 от тази директива, на държава членка да предвиди приемането на мерки, изискващи от доставчиците на дадена услуга, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта на потребителите на порнографски сайтове, когато тези доставчици не са предприели подходящите мерки, посочени в член 28б от Директива 2010/13/ЕС?
Противоречат ли тези разпоредби на държава членка, при спазване на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 и без да се засяга прилагането на член 3, параграф 5 от тази директива, да предвиди приемането на мерки, забраняващи на доставчиците на дадена услуга, установени в други държави членки, да препредават информация, свързана с определени пътни проверки, по съображения за обществен ред, сигурност или безопасност?
Трябва ли член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 да се тълкуват в смисъл, че когато чрез алгоритъм операторът на услуга на информационното общество, състояща се inter alia в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата, определя в свой интерес или в интерес на своята услуга при какви условия, по какъв начин и в какъв ред тази информация се излъчва или не се излъчва като част от тази услуга, той упражнява контрол върху тази информация, поради което не може да бъде квалифициран като доставчик на „услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1, и че член 15, параграф 1 не се прилага спрямо него?
Противоречат ли тези разпоредби на държава членка да забрани, по съображения за обществен ред, сигурност или безопасност, на операторите на електронна услуга, която може да бъде квалифицирана като „услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1, да препредават информация, свързана с определени пътни проверки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1995, която предвижда, че управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра?
Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от Законодателен декрет № 504/1995, която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 от този член предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
– складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години,
– складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или, ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад?
Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директивата за услугите, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от Законодателен декрет № 504/1995?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Съответно ли е на чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС и на чл. 47, пар. 1 и пар. 2 от Хартата такова тълкуване на конституционна норма, предоставяща право на защита на подсъдимия в съдебния процес (чл. 122, ал. 1 от [българската Конституция], съобразно което:
– правото на защита срещу допуснато нарушение на личната сфера на подсъдимите в процеса на събиране на доказателства се изразява в изключването на тези доказателства и
– правото на защита срещу обвинението се изразява отново в изключване на тези доказателства,
ако допуснатото нарушение на личната сфера на подсъдимите е във възможно най-леката форма; това нарушение не се е отразило на достоверността на събраните доказателства; тези доказателства имат изцяло оправдателно значение и са от съществено значение за подкрепа на тезата на подсъдимите за тяхната невиновност; подсъдимите, след консултация със своите защитници, надлежно уведомени за допуснатото нарушение при събирането на тези доказателства, ясно заявяват, че искат да се ползват от тях?
Съответно ли е на чл. 7, пар. 2 и пар. 3 от Директива 2012/13 и на чл. 47, ал. 2 от Хартата такова тълкуване на националния закон, съобразно което съдът, ако констатира, че определени доказателства е възможно да се изключат поради процесуални нарушения при събирането им или следва да се изключат поради такива нарушения, уведомява за това подсъдимите, за да може те адекватно да подготвят защитата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form