Съдебни решения

Външни отношения | Обща външна политика и политика на сигурност

Предстои добавяне

Английски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Институционално право

Извършена ли е злоупотреба с власт от страна на Сметната палата при отказа да освободи длъжностните лица от задължението им за поверителност?
Спазен ли е принципът на институционално равновесие и лоялно сътрудничество между институциите съгласно член 13, параграф 2 ДЕС?
Нарушен ли е член 108, параграф 5 от Регламент 2017/1939 относно сътрудничеството между институциите на Съюза и Европейската прокуратура?
Нарушен ли е член 6, параграф 1 от Регламент 2017/1939 относно независимостта на Европейската прокуратура?
Правилно ли е тълкуван и приложен Протокол № 7 и член 19, първа алинея, второ изречение от Правилника за длъжностните лица при отказа да се освободи длъжностно лице от задължението за поверителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Нарушени ли са съществените процесуални изисквания при приемането на актовете от март 2025 г., поради неправомерна делегация на правомощията на Съвета към подготвителните органи?
Спазено ли е изискването за мотивиране на актовете, с които се поддържа името на жалбоподателя в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки?
Уважено ли е правото на изслушване на жалбоподателя при приемането на оспорваните актове?
Допусната ли е грешка при преценката относно наличието на фактическите основания за прилагане на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя?
Съвместими ли са ограничителните мерки с основните права на жалбоподателя, произтичащи от статута му на гражданин на Европейския съюз, включително свободата на движение?
Нарушено ли е правото на собственост и правото на зачитане на личния и семеен живот на жалбоподателя, както и традициите на конституционните системи на държавите членки?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност?
Допустимо ли е използването на първия и третия елемент от изменения критерий г) като основание за ограничителни мерки (изключение за незаконосъобразност)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Общ съд, ОС - осми състав

Жалба за отмяна, Иск за отговорност

Предстои добавяне

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Гражданство на Съюза | Основни права | Политика във връзка с убежището | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Харта на основните права

Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес, и налага ли тази разпоредба на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Capeta

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Ришар дьо ла Тур

Основни права | Политика във връзка с убежището | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Харта на основните права

Словашки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие, така че само решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от тази директива да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Следва ли член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и евентуално според какви критерии трябва да се установи наличието на такава разумна степен на вероятност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Capeta

Достъп до документите | Институционално право | Принципи на правото на Съюза

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Являва ли се писмото на Комисията от 7 май 2024 г. акт, който подлежи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС, и представлява ли то първоначално становище по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 1049/2001?
Може ли подаденото на 8 май 2024 г. искане да се счита за потвърдително заявление по смисъла на член 7, параграф 2 и член 8 от Регламент № 1049/2001, и съществува ли мълчалив отказ, който подлежи на обжалване?
Дали писмото на Комисията от 19 юни 2024 г. представлява изричен отказ за частичен достъп и поражда ли правни последици, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол?
Нарушени ли са правата на жалбоподателката поради ограничен достъп до преписката и има ли това значение за допустимостта на жалбата?
Следва ли да се вземе предвид публичният и неконфиденциален характер на поисканите документи при преценката дали писмото от 7 май 2024 г. е акт, подлежащ на съдебен контрол?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа самостоятелно твърдение за нарушение на правото на добра администрация, когато жалбата е обявена за недопустима?
Допуснато ли е нарушение на правото на справедлив процес и ефективна съдебна защита поради позоваване на съдебни решения, които не са достъпни на езика на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Обжалване

Campos Sanchez-Bordona

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Политика във връзка с убежището | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Покрива ли се минималното ниво, посочено в член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 2013/33, от правна уредба на държава членка, която в рамките на срока за прехвърляне на кандидатите за международна закрила съгласно Регламент № 604/2013 се ограничава да им предоставя, в зависимост от техния статут на лица, които имат задължение да напуснат територията на съответната държава в изпълнение на подлежащ на изпълнение акт, единствено право на жилище, храна, хигиенни и здравни грижи и лечение в случай на заболяване, както и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай — на облекло и на потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?
Трябва ли член 20, параграф 1, буква в) от Директива 2013/33 във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че последващата молба се отнася включително и до случаите, когато преди това кандидатът е подал молба за международна закрила в друга държава членка и въз основа на това Федералната служба e отхвърлила молбата като недопустима в приложение на Регламент № 604/2013 и е разпоредила извеждането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Ришар дьо ла Тур

Полицейско сътрудничество | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Когато съдилищата на изпълняващата европейска заповед за арест държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала европейска заповед за арест, и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?
Трябва ли член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща европейска заповед за арест, са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне [възможността] да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4, точка 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала европейската заповед за арест, което наказание е посочено в този акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Rantos

Контрол по границите | Основни права | Политика във връзка с убежището | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Харта на основните права

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че, от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и, от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие така, че само решаващият орган да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Capeta