Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-544/24: Nekilnojamojo turto valdymas, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, позволяваща за данъчни нарушения, които са предмет на наказателно преследване, да се начисляват и данъчни лихви за забава, съдържащи компонент от наказателноправно естество, без да се предвижда каквото и да било правило, осигуряващо координиране на кумулативното задействане на тези производства, за да се сведе до стриктно необходимото произтичащото от тях допълнително бреме за съответните лица, или позволяващо да се гарантира, че строгостта на всички наложени санкции се ограничава до стриктно необходимото спрямо тежестта на съответното нарушение?
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура за начисляване на данъчни лихви за забава, съгласно която, независимо от естеството и тежестта на нарушението, тези лихви съдържат фиксиран наказателен компонент, без да се предвижда възможност за намаляване на размера на компонента, тоест за прилагане на лихвен процент под предвидения в закона или за отказ да се осчетоводи наказателната част от лихвите за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателен съд, който се произнася по жалба или протест срещу акт за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, да заеме подробна позиция относно уличаващи доказателства, като направи фактически и правен извод дали е осъществен съставът на разглежданото престъпление, въпреки че съгласно националната правна уредба този съд не е длъжен да го прави, за да се произнесе, и че този извод се основава само на събраните в досъдебното производство доказателства, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение?
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 във връзка с принципа на ефективност и с принципа на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че първоинстанционният съд е длъжен, от една страна, да не се съобрази с изводите на въззивен съд, който е отменил определение за прекратяване на делото и е разпоредил то да бъде върнато на първоинстанционния съд, когато тези изводи са несъвместими с презумпцията за невиновност, дори ако националната правна уредба изисква от него да следва тези изводи, и от друга страна, да не предприема процесуалните действия, разпоредени от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/23: Комисия/България (Directive interopérabilité des systèmes de télépéage routier), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Нарушени ли са задълженията на Република България по член 32, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/520, като не са приети и съобщени необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Допустимо и пропорционално ли е налагането на еднократно платима сума на Република България по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задължението за транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2019/520?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/25: Stappert Magyarország, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли думата „съответна“, употребена в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, да се тълкува в смисъл, че във връзка с категориите продукти, определени с конкретен код по КН, посочени в член 1, параграф 1 от този регламент, се отнася до всички поредни номера (тарифни квоти), открити за всеки период, или единствено до поредния номер (тарифна квота), във връзка с който вносителят е подал искане за тарифна квота?
Трябва ли изразът „[к]огато извънквотното мито […] стане приложимо“ в член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2021/1483 да се тълкува в смисъл, че се отнася единствено до случаите на прилагане на допълнително мито от 25 % поради изчерпване на „съответната“ тарифна квота, или че се отнася и до тези, при които допълнителното мито се прилага на всяко друго основание, например при липсата на подадено искане?
Трябва ли член 2, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2021/1483 да се тълкува в смисъл, че събирането на антидъмпинговото мито от 6,8 % се преустановява единствено при прилагането на допълнителното мито от 25 % поради изчерпване на съответната тарифна квота или същото може да бъде преустановено и когато допълнителното мито се прилага на всяко друго основание, например при липсата на подадено искане?
Трябва ли член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение 2019/159 и член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент за изпълнение 2021/1483, в светлината на съображения 286 и 287 от последния регламент за изпълнение, да се тълкуват в смисъл, че едновременното налагане на допълнителното и на антидъмпинговото мито е недопустимо, включително когато към датата, на която откритата тарифната квота с определен пореден номер е изчерпана, Комисията е открила нова тарифна квота с друг пореден номер за продукти от същия код по КН и вносителят е поискал преференциална митническа процедура само във връзка с изчерпаната тарифна квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/25: Wenzel Logistics, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли член 3, параграф 2 във връзка с член 22, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че относно изплащането на лихва във връзка с вреди от картел член 3, параграф 2 се прилага по отношение на искове за обезщетение за вреди, с които е сезиран национален съд след 26 декември 2014 г.?
При отрицателен отговор на този въпрос: коя друга дата е определяща за приложимостта на член 3, параграф 2 от Директива [2014/104]?
Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че за момент на настъпване на вредите от картел, от който се дължи лихва във връзка с причинените от картела вреди, следва да се определи датата, на която увреденото лице е заплатило исканата завишена цена вследствие на забраненото ценово споразумение?
При отрицателен отговор: коя друга дата е от значение за настъпването на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/24: CD Tondela и др., Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Представлява ли споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, при описаните в настоящото запитване обстоятелства спортно правило по смисъла на съдебната практика Mecca-Medina (дело C‑519/04 P, Mecca-Medina (и Majcen/Комисия, ЕС:C:2006:492)?
Може ли за целите на съдебната практика, изведена от решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 97), и от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия (C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 42), правило, произтичащо от споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, при описаните в настоящото запитване обстоятелства да се счита за пропорционално и подходящо и следователно в светлината на разпоредбата на член 165 ДФЕС съвместимо с член 101, параграф 1 ДФЕС?
Допуска ли член 101, параграф 1 ДФЕС тълкуване, според което споразумение, сключено по електронен път чрез платформите Zoom или Microsoft Teams на 7 април 2020 г. между всички спортни дружества на професионалния футбол от Първа лига, към което на следващия ден също по електронен път се присъединяват по-голямата част от спортните дружества на професионалния футбол от Втора лига на държава членка, все така със съгласието на сдружението, чиято цел в тази държава членка е да гарантира и регулира дейностите на професионалния футбол, в смисъл да не наемат помежду си професионални футболисти от тези лиги, които са прекратили едностранно трудовия си договор, позовавайки се на проблеми, възникнали в резултат на пандемията от COVID‑19, или на каквито и да било извънредни решения, произтичащи от нея, по-специално удължаването на спортния сезон, може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като показва достатъчна степен на вредност за конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/23: Deutsche Lufthansa/Ryanair и Condor Flugdienst, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Нарушени ли са границите на съдебния контрол и изопачени ли са фактите от Общия съд при тълкуването и прилагането на точка 49, буква в) от Временната рамка относно възможността бенефициерът да получи финансиране на пазарите при достъпни условия?
Правилно ли е приел Общият съд, че Комисията е нарушила изискванията на точки 61, 62, 68 и 70 от Временната рамка, като не е изискала механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата или подобен механизъм при дяловото участие и непрякото дялово участие II?
Дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е нарушила точка 67 от Временната рамка относно определянето на цената при преобразуване на хибридни капиталови инструменти?
Превишил ли е Общият съд границите на съдебния си контрол и допуснал ли е грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката относно наличието на значителна пазарна мощ на Lufthansa на релевантните летища?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е опорочила решението си с явна грешка в преценката, изключвайки конкурентите с вече създадена база от първия етап на процедурата за преотстъпване на слотове?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС относно причините за възмездното преотстъпване на слотовете и ефективността на ангажиментите по отношение на тези слотове от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-887/24: Widl, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 3 от Директива [98/37] във връзка с приложение I към нея, по-специално точки 1.1.2., 1.2.1., 1.2.2., 1.2.4., 1.2.6., 1.2.7. и точка 2.3., буква в), да се тълкува в смисъл, че устройството за аварийно спиране на циркулярен трион отговаря на предвидените в тези разпоредби изисквания за безопасност, ако след подаване на команда за аварийно спиране чрез — съзнателно или несъзнателно — многократно или продължително повторно задействане на устройството за аварийно спиране за период от най-малко 4—5 секунди спирачното действие се прекъсва, вследствие на което циркулярният диск не спира, а продължава да се върти безшумно по инерция за период от около 11 минути?
а) Трябва ли член 3 от Директива 98/37/ЕО във връзка с точка 1.2.4. от приложение I към нея да се тълкува в смисъл, че несъзнателното или случайното (повторно) подаване на команда за аварийно спиране по време на спирачното действие също представлява „действие“ по смисъла на [последната] разпоредба?
б) Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е утвърдителен, представлява ли такова несъзнателно или случайно задействане „подходящо действие“ за освобождаване на устройството по смисъла на член 3 от Директива 98/37/ЕО във връзка с точка 1.2.4. от приложение I към нея?
а) Трябва ли член 3 от Директива 98/37/ЕО във връзка с точка 1.2.4. от приложение I към нея да се тълкува в смисъл, че само съзнателното и умишленото (повторно) задействане на устройството за аварийно спиране представлява „действие“ по смисъла на [последната] разпоредба?
б) Ако отговорът на третия въпрос, буква а) е утвърдителен, представлява ли подобно съзнателно и умишлено задействане „подходящо действие“ за освобождаване на устройството по смисъла на член 3 от Директива 98/37/ЕО от във връзка с точка 1.2.4. от приложение I към нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/24: Freie Hansestadt Bremen, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 3, точка 6 и член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която по принцип предвижда налагане на забрана за влизане с неограничена продължителност на лице, чието право на пребиваване е прекратено и по отношение на което е издадено решение за връщане, тъй като лицето представлява терористична заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/26: Casotta, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Противоречи ли на членове 6, 10 и 18 от Директива 2012/29/ЕС, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която не предвижда задължение за информиране на жертвата на престъплението, която не се е конституирала като граждански ищец, за подаването на извънреден правен способ от осъдения задочно, нито ѝ предоставя възможност да участва в производството по този способ?
Противоречи ли на членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343, тълкувани във връзка с членове 47 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която изисква съдът да уважи извънреден правен способ за отмяна на влязла в сила осъдителна присъда, постановена в отсъствие на подсъдимия, при липса на преки доказателства, че лицето съзнателно се е отклонило от узнаване за наказателното производство срещу него, и не допуска извеждане на такова съзнателно отклонение въз основа на косвени доказателства или тежка небрежност от страна на осъдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.