Съдебни решения
Съдебни решения
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е Комисията да квалифицира Messenger като отделна основна платформена услуга от типа междуличностна съобщителна услуга без номер, различна от услугата за онлайн социална мрежа Facebook?
Приложени ли са правилно правните критерии за определяне на Messenger като основна платформена услуга от типа междуличностна съобщителна услуга без номер?
Достатъчни ли са били доводите и доказателствата на жалбоподателя за оборване на презумпцията, че Messenger представлява важен портал по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Регламент 2022/1925?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя при включването на нови доказателства в обжалваното решение относно Messenger?
Допуснала ли е Комисията грешка при определянето на Marketplace като основна платформена услуга от типа посредническа онлайн услуга, като не е взела предвид релевантните промени в услугата и не е мотивирала достатъчно решението си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е Комисията да прилага административна мярка за възстановяване на неправомерно получени суми спрямо физическо лице, което не е било страна по договорите, въз основа на член 103 от Финансовия регламент от 2002 г. и членове 4 и 7 от Регламент № 2988/95?
Налице ли са предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз поради действията на Комисията във връзка с издаването на оспореното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е Комисията да използва член 11, параграф 3 от Регламент № 139/2004 като правно основание за искане на информация след разрешаване на концентрацията и представлява ли това отклонение от власт?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за искане на информация по член 296 ДФЕС и член 11, параграф 3 от Регламент № 139/2004?
Съответства ли решението на принципа за защита срещу произволни или непропорционални намеси на публичната власт?
Налага ли решението невъзможно за изпълнение задължение по отношение на документи, притежавани от групата Bolloré, в нарушение на принципа "impossibilium nulla obligatio est"?
Пропорционално ли е искането за предоставяне на документи по отношение на обхват, срок, лица и натоварване на заявителя?
Нарушава ли решението защитата на журналистическите източници съгласно член 11 от Хартата и член 10 от ЕКПЧ?
Съдържа ли решението адекватни гаранции за защита на правото на личен и семеен живот по член 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Тълкувано ли е правилно понятието „недобросъвестност“ по смисъла на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?
Оценени ли са правилно фактическите обстоятелства, представени от жалбоподателя, за да се установи липса на намерение за използване на спорната марка за алкохолни напитки?
Оценени ли са правилно действията на притежателя на марката, свързани с премахването на дейности по производство и продажба на алкохолни напитки от полския търговски регистър малко преди подаване на заявката за регистрация?
Взети ли са предвид правилно ограниченията, произтичащи от полското и правото на ЕС относно рекламата и промотирането на алкохолни напитки, при преценката за наличие на намерение за използване на марката за такива стоки?
Приложен ли е правилно принципът на унитарния характер на марката на Европейския съюз, като се отчита възможността за липса на намерение за използване в част от Съюза или в една държава членка?
Взети ли са предвид съществуващите пазарни практики относно разширяване на дейността от безалкохолни към алкохолни напитки под една и съща марка?
Обосновано ли е позоваването на сходството между безалкохолни и алкохолни напитки като мотив за регистрация на марката за алкохолни напитки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Приложим ли е член 25, параграф 9 от Регламент № 702/2014, който предвижда, че помощта за компенсиране на извършващи дейност в първичното селскостопанско производство МСП за щети, причинени от неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие, се намалява с 50 %, освен ако помощта се предоставя на бенефициери, които са сключили застраховка, покриваща минимум 50 % от тяхното средногодишно производство или свързаните с производството им доходи и статистически най-честите климатични рискове в съответната държава членка или регион, за които се осигурява застрахователното покритие, ако помощта е предназначена да компенсира земеделските производители за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие (в случая суша) и не е сред статистически най-честите климатични рискове в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия)?
Прилага ли се предвиденото в този член 25 намаление, ако помощта е предназначена да компенсира земеделските производители за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие (в случая суша) и не е сред климатичните рискове, за които съществува налично в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия) застрахователно покритие, въпреки че съществуват застраховки, покриващи други, статистически по-често срещани климатични рискове (в случая градушка), които земеделският стопанин, бенефициер на помощта, е могъл да сключи?
Допуска ли същият член съответната държава членка да не намали помощта, предназначена за компенсиране на земеделските стопани за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие, когато бенефициерът на помощта докаже, че видът на стопанството му (в случая постоянни и временни ливади, както и тревните площи, предназначени за изхранване на добитък, а не за култури) не може да бъде застрахован в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия) срещу статистически най-често срещаните климатични рискове поне до 50 % от средното годишно производство или от свързаните с производството на неговото стопанство доходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС и член 9, параграф 7 от Регламент 2017/625 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на всеки оператор, получател на хранителни добавки от друга държава членка, задължението да уведоми предварително за пристигането на тези добавки в местоназначението им и да предостави информация, необходима за анализа на риска, който те могат да представляват, и за планирането на официалния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 16, параграф 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните национални органи и националните юрисдикции да оставят без приложение национални разпоредби, които позволяват спиране на изпълнително производство за събиране на публични вземания, насочено към възстановяване на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, когато бенефициерът на помощта предостави обезпечение като банкова гаранция, поръчителство, застрахователна полица, запор/възбрана, договорна ипотека или друго средство, което може да обезпечи вземанията на взискателя, и дори по искане на този бенефициер, да бъде освободен от задължението за предоставяне на такава гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли приложимият от 8 ноември 2024 г. член 3 от Регламент 2024/1083 да бъде приложен от национален съд след 8 ноември 2024 г., като се има предвид, че медийното съобщение в основата на спора е публикувано на 17 март 2024 г?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, следва ли член 3 от Регламент 2024/1083 във връзка с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че в случаите на препечатка от медийно съдържание, публикувано под редакционна отговорност в друга държава членка, възложената „по правило“ върху медийното издание тежест на доказване на фактите, съдържащи се в препечатаното медийно съдържание, е в разрез с изискванията на посочения член 3?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, в съответствие ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 11 от Хартата, национална съдебна практика, съгласно която медийно издание може да представи съдържание, публикувано от друго медийно издание в друга държава членка, само ако може да докаже истинността на препечатаното информационно съдържание, дори когато в медийното съобщение е посочено ясно, че става въпрос за препечатано информационно съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.