Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-899/24: HG/Комисия, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Нарушено ли е изискването за спазване на разумен срок при изпращането на дебитна нота от страна на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на определянето на разумния срок?
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на член 98, параграф 2, втори алинея от Финансовия регламент от 2018 г. относно началния момент на петгодишния давностен срок за предявяване на вземания от страна на институциите на Съюза?
Нарушени ли са принципите ne ultra petita и авторитета на пресъдено нещо при тълкуването и прилагането на член 98, параграф 2, втори алинея от Финансовия регламент от 2018 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/23: Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain и др., Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, е самостоятелен критерий?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, трябва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на вреди, настъпили извън ЕИП, както и прилагането на презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг и предмета на нарушението?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-328/24: Mincu Pătrașcu Brâncuși/Европейска прокуратура, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Съвместимо ли е предоставянето на изключителна компетентност на националните съдилища да упражняват съдебен контрол върху процесуалните актове на Европейската прокуратура с изискванията на правото на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, както и с изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз по член 19 ДЕС и член 263 ДФЕС?
Длъжен ли е Общият съд да отложи произнасянето по допустимостта на жалбата до решаването на делото по същество, когато възражението за недопустимост е тясно свързано с основния въпрос по съществото на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-901/24: Falucka, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– давността за вземането на търговеца спрямо потребителя за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие на наличието на неравноправни клаузи в него, се прекъсва с изявлението на потребителя относно знанието му, че поради нищожността на договора е длъжен да върне престацията, която е получил от търговеца по нищожния договор,
– горното изявление на потребителя може да обоснове неотчитане на изтичането на давността за вземането на търговеца спрямо потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/24: Sof Medica, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с член 42, параграфи 1 и 2 и член 49 от тази директива да се тълкува в смисъл, че принципите на прозрачност и на равно третиране, закрепени в посочения член 18, параграф 1, не допускат в рамките на обществена поръчка за доставка възлагащият орган да изключи офертата на оферент въз основа на технически спецификации, които към датата на публикуването на обявлението за поръчката не са били обективно обосновани в документацията за обществената поръчка по смисъла на член 2, параграф 1, точка 13 от посочената директива?
Следва ли член 42, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да предвиди в техническите спецификации на обществена поръчка за доставка на хирургичен робот изисквания относно модулния и мобилния характер, теглото, заеманата площ, както и относно разположението на ръцете на хирургичния робот, предмет на поръчката, без тези изисквания да са придружени от думите „или еквивалентно(и)“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/23: European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на хазартни игри в онлайн казина, и по-конкретно на игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са вторичните лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, и то, първо, когато е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите, второ, съответната държава членка разрешава в същото време подобни игри, включително лотарии, във физически обекти, трето, тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и четвърто, правната уредба на държавата членка, чийто оператор иска да предлага в частност услуги по вторични лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, която налага обща забрана за предлагане на такива услуги?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по вторични лотарии онлайн от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания?
Трябва ли член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право да се тълкуват в смисъл, че не допускат потребител, който е участвал от държавата членка по обичайното си местопребиваване в хазартни игри, предлагани по интернет от оператор, който притежава лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози, на основание нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/24: Jangielak, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която давността за вземането на търговеца спрямо потребителя за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие на наличието на неравноправни клаузи в него, се прекъсва с предявяването на иска на банката за това вземане, който е предявен, преди да приключи с влязло в сила съдебно решение заведеното по-рано от потребителя дело за обявяване на нищожността на договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/23: Pelham (Notion de “pastiche”), Съдебно решение от 14 април 2026 г.
Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestbestand), който се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческата интерпретация на съществуващо произведение или друг референтен обект, включително чрез семплиране
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, подражаване на стила или отдаване на почит?
Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян с авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е разпознаваем за лицето, което познава съответния закрилян с авторско право обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/24: UC/Съвет, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Съвместими ли са разглежданите мерки с изискванията на член 31, параграф 1 ДЕС относно приемането на законодателни актове в областта на ОВППС?
Допустимо ли е Съветът да приема мерки с индивидуален характер въз основа на член 29 ДЕС и член 67 ДФЕС, които не представляват общи политически насоки, а засягат основни права на граждани на Съюза?
Правилно ли е приложен член 75 ДФЕС вместо член 215 ДФЕС при приемането на мерките, като се има предвид, че те засягат вътрешната сигурност и граждани на Съюза?
Спазени ли са принципите на прозрачност, откритост и достъп до документи при приемането на оспорваните актове, включително правото на защита на жалбоподателя?
Правилно ли е определена правната основа на мерките и съответства ли тя на мотивите за вписване на жалбоподателя в списъците?
Спазено ли е изискването за мотивиране и правилно ли е разпределена доказателствената тежест, като са отчетени всички релевантни факти и доказателства?
Съответстват ли разглежданите мерки на принципите на пропорционалност и ефективност, както и на правата на свободно движение, пребиваване и установяване на гражданите на Съюза по член 45, параграф 1 от Хартата и членове 20 и 21 ДФЕС и Директива 2004/38/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.