всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-357/24: Freistaat Bayern (Remboursement à l’employeur d’indemnités salariales), Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 1, буква р), подточка iv) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че понятието „компетентна институция“ по смисъла на тази разпоредба може да обхване и установен в държава членка работодател, изплатил на свой работник или служител трудово възнаграждение като обезщетение за времето на отпуска му поради временна неработоспособност вследствие на настъпила в друга държава членка злополука, която не е нито трудова злополука, нито професионална болест?
Следва ли член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че такова обезщетение попада в обхвата на съдържащото се в същата разпоредба понятие „обезщетения за болест“?
Ако отговорът на тези две първи питания е утвърдителен, следва ли член 85, параграф 1 от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че в качеството си на институция, която отговаря за изплащането на обезщетенията, работодателят има право да иска от отговорното трето лице или от неговия застраховател възстановяване на обезщетенията за болест, които е изплатил на работника или служителя си за настъпила в друга държава членка вреда, само ако в държавата членка, в която е настъпила вредата, съществува правно основание за получаването на такова възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/25: Tadmur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 6 от Директива 2008/115 във връзка с членове 3, 5 и 8 и член 9, параграф 1, буква a) от тази директива, както и във връзка с член 17 и член 19, параграф 2 и параграф 3, буква a) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при спазване на изключенията, посочени в член 6, параграфи 2—5 от Директива 2008/115, държавите членки са длъжни да издадат решение за връщане на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхната територия и е изключен от кръга на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила, и ако извеждането в държавата по местоназначение е несъвместимо с принципа на забрана за връщане — едновременно с издаването на решението за връщане да потвърдят писмено, че извеждането на този гражданин на трета държава се отлага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/24: Fauré Le Page, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че когато дадена марка включва число, което може да бъде възприето от съответните потребители като обозначаващо годината на създаване на дадено предприятие и че, тъй като тази година е от далечното минало, тя посочва дългогодишно ноу-хау, което служи като гаранция за качество и придава престижен вид на стоките, за които е регистрирана марката, независимо че ноу-хау с такава продължителност не съществува, може да се заключи, че тази марка може да въведе в заблуждение потребителите по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-455/24: UC/Съвет, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Являва ли се оспорваната мярка за ограничаване акт с характер на законодателен акт по смисъла на правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е приемането на ограничителни мерки срещу лица във връзка със ситуацията в Демократична република Конго на основание член 215 ДФЕС, вместо член 75 ДФЕС?
Съответства ли определението за лицата, участващи в незаконна експлоатация или търговия с природни ресурси, на изискванията за правна сигурност и принципа на законност?
Може ли вписването на жалбоподателя в списъка с ограничителни мерки да се счита за валидно, ако то е обосновано само с част от мотивите, изложени от Съвета?
Компетентен ли е Съветът да приема автономни ограничителни мерки, различни от препоръчаните от Съвета за сигурност на ООН, и спазено ли е задължението за мотивиране?
Доказано ли е по достатъчно убедителен начин основанието за вписване на жалбоподателя в списъка с ограничителни мерки чрез съвкупност от точни, конкретни и съгласувани доказателства, както изисква правото на ефективна съдебна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-521/21: Rzecznik Praw Obywatelskich (Récusation d’un juge de droit commun), Съдебно решение от 24 март 2026 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и практиката на нейния конституционен съд, съгласно които в рамките на процедурата по отстраняване, основана на условията за назначаване на съдията, срещу когото е насочена тази процедура, разглеждането на искането за отстраняване е от изключителната компетентност на орган като колегията за извънреден контрол и публични въпроси и е изключено всякакво разглеждане от този орган на законосъобразността на назначаването на този съдия, както и, при утвърдителен отговор, дали, за да се запази полезното действие на тези разпоредби, сезираният с искането за отстраняване национален съд е длъжен да приложи по аналогия национални разпоредби относно отстраняването по силата на закона на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд“ съдебен състав, заседаващ в състав от един съдия, назначен на длъжността си след процедура по назначаване, характеризираща се с това, че на първо място, кандидатурата му е била препоръчана от орган, който не е независим, и на второ място, другите участници в тази процедура по назначаване не разполагат с право на ефективни правни средства за защита, за да оспорят законосъобразността на назначаването на този съдия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-767/23: Remling, Съдебно решение от 24 март 2026 г.

Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 91, параграф 2 от Закона за чужденците, съгласно която Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет), като национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, може по поставен въпрос за тълкуване на правото на Съюза, евентуално във връзка с изрично направено искане за отправяне на преюдициално запитване, да постанови решение със съкратено изложение на мотивите, без да посочва кое от трите изключения от задължението за отправяне на преюдициално запитване се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.

Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално, член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от Директива 2015/849), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от Закона срещу изпирането на пари, които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давността за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-286/24: Meliá Hotels International, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.

Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо предварителен иск за получаване на достъп до доказателства преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди по смисъла на член 2, точка 4 от тази директива, когато такъв предварителен иск е предвиден от националното право?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че доказването на вероятната основателност на претенция за претърпени вреди по смисъла на тази разпоредба изисква да се докаже, че има по-голяма вероятност условията за ангажиране на отговорността за нарушение на конкурентното право да са изпълнени, отколкото да не са?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че решението на Европейската комисия, с което се установява наличието на нарушение на конкурентното право на Съюза под формата на вертикално ограничение с оглед на целта, е достатъчно, за да се установи вероятната основателност на претенция за претърпени вреди, и дали обстоятелството, че това решение е постановено след процедура за постигане на споразумение, влияе върху отговора на този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-668/24: Fondazione Teatro alla Scala di Milano, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.

Трябва ли клаузи 4 и 5 от [Рамковото споразумение] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, както е тълкувана от Corte suprema di cassazione a Sezioni Unite (Пленум на Върховния касационен съд) в решения № 5542 и № 5556/2023, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в случай на представляващо злоупотреба подновяване на срочни договори, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации, тъй като предвидената в този сектор мярка, за разлика от повечето икономически сектори, се състои в обезщетение за вредите, макар и с улеснени от презумпции правила за доказване, както и с предвиждането на отговорност на управителите в случай на умисъл или груба небрежност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-811/23: Комисия/Zippo Manufacturing и Zippo, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.

Приложимо ли е правото на изслушване по член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз при приемането на актове с общо приложение, какъвто е спорният регламент?
Спазен ли е принципът за забрана на ultra petita, като Общият съд е отменил спорния регламент в по-широк обхват от поисканото от жалбоподателите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form