всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-144/24: Комисия/Унгария (Redevance minière supplémentaire), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Нарушава ли задължението за плащане на допълнителна такса за минни дейности, въведено с Постановление № 404/2021, свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Ограничават ли задължението за минимален добив, въведено с Постановление № 405/2021, и аналогичните разпоредби на членове 27/A—27/C от Закона за минното дело свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Изпълнила ли е Унгария задължението си за предварително уведомяване по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 относно приемането на Постановление № 404/2021 и членове 27/A—27/C от Закона за минното дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-812/24: LIPOR и PreZero Portugal, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Трябва ли член 63, параграф 1 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че положение, при което икономически оператор при изпълнението на договор възнамерява да използва оборудването на предприятие (друго юридическо лице), чийто капитал притежава на 100 % и в което единият от управителите е и управител на икономическия оператор, следва да се квалифицира като използване на капацитета на други субекти?
Трябва ли, ако се приеме, че е изпълнена законовата предпоставка за използване на капацитета на други субекти, непредставянето заедно с офертата от икономическия оператор на [ЕЕДОП] на дружеството, чийто капитал е 100 % негова собственост, да бъде санкционирано с отстраняване от процедурата за възлагане на обществена поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/24: Vlaams Gewest, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Ограничава ли се свободното предоставяне на услуги по смисъла на Регламент № 4055/86, във връзка с член 56 ДФЕС, от правна уредба относно предоставянето на VBS услуги и свързаната с това фиксирана по размер такса, която се прилага по отношение на трафика на плавателни съдове и се определя в зависимост от дължината на кораба, който захожда към фламандско пристанище и пристига от пристанище, намиращо се в друга държава членка, но не се прилага за трафика на плавателни съдове между фламандски пристанища, тъй като последният е освободен от тази такса?
Следва ли да се приеме, с оглед на прилагането на определяна единствено в зависимост от дължината на кораба единна VBS такса за влизането в пристанища, които се различават съществено, че тази VBS такса е несъвместима със свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС и Регламент № 4055/86, поради това че не се вземат предвид други важни фактори, които са присъщи на маршрута на влизане в дадено пристанище, като например отсечката от този маршрут, която даден кораб изминава в района на VBS, отдалечеността на пристанището от открито море, както и комплексността и характеристиките на пристанището?
Следва ли член 191 от СТС да се тълкува в смисъл, че установените в Обединеното кралство доставчици на услуги могат да се позовават на правото на Съюза и след оттеглянето, така че на първия и на втория въпрос следва да бъде даден еднакъв отговор както за времето преди, така и за периода след оттеглянето на Обединеното кралство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-633/24: Sovisso, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Противоречи ли на законодателството на Европейския съюз, и по-специално на разпоредбите на член 58 от Регламент (ЕО) № 883/2004, национална правна уредба, която в случай на искане за сумиране на осигурителните вноски, натрупани в различни държави от Европейския съюз, обвързва допълването на обикновената помощ за инвалидност до размера на минималното обезщетение с изискването за десетгодишен период на плащане на вноски, натрупан в Италия по смисъла на член 8, параграф 2 от Закон № 153/69, докато на лицата, чийто период на плащане на вноски е натрупан изцяло в Италия, са достатъчни само пет години плащане на вноски (три през последните пет години) съгласно членове 1 и 4 от Закон № 222/84, за да им се признае право на минималното обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-206/23: Комисия/България (Directive énergies renouvelables), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Нарушено ли е задължението на Република България да транспонира и да съобщи на Европейската комисия всички необходими мерки за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/2001 в националното право в предвидения срок?
Могат ли форсмажорни обстоятелства като пандемията от COVID-19 и политическа нестабилност (многократни парламентарни избори) да оправдаят забавата при транспонирането на Директива (ЕС) 2018/2001?
Следва ли да бъде наложена на Република България еднократна сума и/или периодична имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задълженията по транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2018/2001 и какъв да бъде техният размер с оглед на тежестта, продължителността и платежоспособността на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-206/23: Комисия/България (Directive énergies renouvelables), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка за транспониране и съобщаване на мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници?
Допустимо ли е налагането на парични санкции по член 260, параграф 3 ДФЕС при продължаващо неизпълнение на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/24: Agrupació de Neteja Sanitaria, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която доставката на услуги, извършвани от самостоятелна група лица, не може да се квалифицира като доставка на „пряко необходими“ услуги по смисъла на посочената разпоредба, когато тези услуги са необходими за освободената от ДДС дейност, осъществявана от посочените лица, но поради общия си характер не са свързани изключително с тази дейност?
Следва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална правна уредба, съгласно което по принцип е налице нарушаване на конкуренцията или опасност от нарушаване на конкуренцията, когато поради общия си характер услугите, извършвани от самостоятелна група лица в полза на нейните членове, могат да се използват за каквато и да било облагаема дейност, а не изключително за осъществяваната от тях дейност, освободена от ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-423/23: Secab, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8 от Регламент 2022/1854 във връзка с член 7, параграф 5 и със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да гарантира възможността тези производители да задържат 10 % от приходите си над този таван?
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 2, 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8, параграф 2, букви б) и в) от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, като е определила този таван въз основа на средноаритметична стойност на установените цени в съответната пазарна зона в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2020 г., преизчислени според инфлацията, доколкото такава правна уредба не засяга инвестициите в сектора на енергията от възобновяеми източници по смисъла на този член 8, параграф 2, букви б) и в), което трябва да се прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства?
Допускат ли съображение 3 от Директива 2018/2001, както и член 7, параграф 1, букви з)—й), член 8, параграф 1, букви а) и г) и член 8, параграф 2 от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27 и 41 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да предвиди таван за приходите от продажбата на енергия, произведена от каменни въглища, нито диференциран таван за производителите на електроенергия от слънчеви, геотермални или вятърни източници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/24: AK Dlhopolec и др., Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/24: NOVIS, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Трябва ли член 155 от Директива [Платежоспособност II] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент № 1286/2014 или въз основа на Директива 2016/97?
Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form