Съдебни решения
Съдебни решения
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е Апелативният състав на EUIPO да откаже да приеме доказателства, представени за първи път пред него, относно използването и съвместното съществуване на марките, като ги квалифицира като нови и недопустими?
Спазени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност при отхвърлянето на исканията за доказване на използване на по-ранната марка и при определянето на стандарта за доказване на съвместно съществуване на марките?
Може ли по-ранната национална марка да бъде счетена за описателна и лишена от отличителен характер, поради което възражението следва да бъде изцяло отхвърлено?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 94 от Регламент 2017/1001 и член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз при постановяване на обжалваното решение?
Взети ли са предвид всички релевантни обстоятелства при цялостната преценка на вероятността от объркване, съгласно релевантната съдебна практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928, да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда
Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на МСП, създаден с Решение 2006/928, в приложното поле на Договора за присъединяване
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на посочения механизъм, за Румъния?
Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, когато румънската държава не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Налице ли е по-висш обществен интерес, който да оправдава оповестяването на документи, свързани с изпълнението на проекта iBorderCtrl, въпреки защитата на търговските интереси на участниците в проекта?
Може ли задълженията за публикуване на резултатите от проекта, наложени на участниците по силата на приложимите регламенти и споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, да удовлетворят обществения интерес от достъп до информацията по проекта?
Могат ли правата на достъп, предоставени на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки по силата на Регламент № 1290/2013, да заместят правото на обществеността на достъп до документи по Регламент № 1049/2001?
Може ли обстоятелството, че участниците в проекта са длъжни да спазват основните права и че Комисията следи за това, да изключи наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването на документите по проекта с оглед защитата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, разглеждан във връзка с членове 7, 8 [и] 11 и [член] 52, параграф 1 от Харта[та], да се тълкува в смисъл, че забранява на компетентните публични органи да използват данни, съхранявани от доставчици на електронни комуникационни услуги, които могат да предоставят информация за данните относно потребител на средство за електронна комуникация и осъществените от него комуникации, при разследвания на свързани с корупция нарушения на служебни задължения, независимо дали в конкретния случай достъпът до тези данни е предоставен за целите на борбата с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Изискват ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО — и по-специално принципът на данъчна неутралност и принципът на ефективност — жалбоподателят да има право да предяви пряк иск срещу данъчния орган за възстановяване на надплатен на доставчици нагоре по веригата ДДС, ведно с лихвите, при положение че след това и тези доставчици могат въз основа на корекция на фактурите да поискат възстановяване от данъчния орган, който обаче вече няма да може да иска плащане от жалбоподателя и поради това има опасност да трябва да възстанови един и същ ДДС два пъти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: [Република] Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: [Федерална република] Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушени ли са задълженията на Италианската република да осигури съответствие на питейните води с параметричните стойности за арсен и флуориди, установени в Директива 98/83/ЕО, в определени общини и за определени периоди?
Изпълнила ли е Италианската република задължението си да приеме необходимите коригиращи мерки възможно най-бързо за възстановяване качеството на питейните води в засегнатите общини съгласно член 8, параграф 2 от Директива 98/83/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Попадат ли в приложното поле на Директиви 2013/48 и 2012/13 фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие — личен обиск и изземване?
При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на тези директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от Хартата, както и от Директиви 2013/48 и 2012/13?
Член 3 от Директива 2013/48 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо заподозряно или обвиняемо лице в досъдебната фаза на наказателно производство могат да се извършат личен обиск и изземване на забранени от закона вещества, без това лице да има право на достъп до адвокат?
Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и параграф 3, както и член 22 от Директива [97/67] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от [Закон № 266/2005] и член 65 от Декрет-закон [№ 50/2017]), по силата на която е възможно задължени да финансират оперативните разходи на регулаторния орган в пощенския сектор[,] да бъдат само доставчиците от пощенския сектор, включително тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, и съответно е възможно да се изключи всякаква форма на публично съфинансиране от държавния бюджет?
2) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и член 22 от Директива [97/67] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват оперативните разходи, които могат да бъдат финансирани от доставчиците на пощенски услуги, да включват също така разходите, свързани с регулаторните дейности относно пощенските услуги, които не попадат в обхвата на универсалната услуга, както и разходите за административни структури и политическо ръководство (т.нар. „хоризонтални“ структури), чиито дейности, макар да не са пряко насочени към регулиране на пазарите на пощенски услуги, все пак допринасят за изпълнението на всички институционални правомощия на [AGCOM], поради което е възможно тяхното непряко и частично (пропорционално) отнасяне към сектора на пощенските услуги?
3) Принципът на пропорционалност, принципът на недискриминация и член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива [97/67], допускат ли национална правна уредба като италианската (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от [Закон № 266/2005] и член 65 от Декрет-закон [№ 50/2017]), която възлага на доставчиците на пощенски услуги задължението да участват във финансирането на [НРО] в пощенския сектор, без възможност за разграничаване на положението на доставчиците на експресни куриерски услуги от това на доставчиците на универсалната услуга и следователно без възможност за преценяване на различната интензивност на регулаторната дейност, извършвана от [НРО] във връзка с различните видове пощенски услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.