Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 28 ЕО, евентуално във връзка с член 86, параграф 2 ЕО, да се тълкува в смисъл, че частноправните организации, учредени с цел съставяне на технически стандарти в определена област, както и за сертифициране на продукти въз основа на тези технически стандарти, са длъжни при упражняване на тази дейност да спазват посочените разпоредби, когато националният законодател изрично приема, че сертифицираните продукти са законосъобразни, вследствие на което на практика продажбата на продукти, които не притежават такъв сертификат, най-малкото е значително затруднена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушени ли са критериите за преценка на отличителния характер на рекламни лозунги при отказа за регистрация на марката?
Допустимо ли е Общият съд да квалифицира факти като общоизвестни, без те да са подкрепени с доказателства, при преценката на отличителния характер на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 58 от Акта за присъединяване [от 2003 г.] да се тълкува в смисъл, че може да се изисква от частноправен субект да изпълнява задължението, произтичащо от Регламент [№ 1972/2003],
a) независимо от обстоятелството, че към 1 май 2004 г. посоченият регламент не е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз,
б) и че законодателят на съответната държава членка не е възпроизвел във вътрешноправен акт установеното в Регламента определение за земеделски продукти, а само е препратил към член 4, параграф 5 от [същия] регламент […], който не е бил надлежно публикуван,
в) при положение че частноправният субект е изпълнил едно от произтичащите от Регламент [№ 1972/2003] задължения (декларирал е запасите в съответствие с приложимия за стоката код), без да го оспорва,
г) и че му е наложена такса от компетентния орган на държавата членка на дата, на която Регламент № 1972/2003 вече е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз?
Може ли от член 58 от Акта за присъединяване във връзка с член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, със съображение 3 и с член 4 от Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията да се заключи, че държава членка може да изисква от частноправен субект заплащането на такса върху излишъците от запаси, при положение че към 1 май 2004 г. Регламент № 1972/2003 не е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз, но вече е бил публикуван в него на естонски език към последващия момент на налагане на таксата от компетентния орган на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Действителни ли са Директиви 98/95/ЕО, 2002/53/ЕО и 2002/55/ЕО на Съвета и Директива 2009/145 на Комисията с оглед на следните основни права и принципи на Европейския съюз, а именно за свободно упражняване на стопанска дейност, пропорционалност, равенство или недопускане на дискриминация, свободно движение на стоките, и с оглед на задълженията, поети съгласно [МДРГРПЗ], по-специално поради това че налагат ограничения за производството и търговията със стари семена и посадъчен материал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, когато учредено в друга държава членка (държавата по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка по произход, съдружниците одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава и да продължи дейността си там съгласно нейното право?
От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в регистъра, и по-специално — обстоятелството, че в своя акт за учредяване, одобрен в приемащата държава, дружеството молител посочва като праводател дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър и иска този праводател да бъде посочен като негов собствен праводател в търговския регистър в приемащата държава членка, както и — в случай на международно вътреобщностно преобразуване, трябва ли с оглед на произнасянето по молбата на дружество за вписване в търговския регистър приемащата държава да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който преместването на седалището е отразено в нейния търговски регистър, и ако това е така — в каква степен?
Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество, осъществяващо международно вътреобщностно преобразуване, като държавата приложи нормите на своето национално право, уреждащи преобразуванията на дружества на национално равнище, т.е. като наложи на посоченото дружество всички изисквания на нейното национално право във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на счетоводен баланс и опис на активите), или напротив, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС я задължават да прави разлика между международното вътреобщностно преобразуване и преобразуването на национално равнище, и ако това е така — в каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съвместимо ли е италианското законодателство във връзка с уредената в Законодателен декрет № 231/2001 и последващите му изменения административна отговорност на образуванията/юридическите лица — доколкото не предвижда „изрично“ възможността тези образувания/юридически лица да бъдат подведени под отговорност, за да отговарят в наказателното производство за причинените на пострадалите от престъплението вреди — с разпоредбите на общностното законодателство относно защитата в наказателното производство на пострадалите от престъпления?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява търговска дейност дейността на орган на публичната власт, изразяваща се в съхраняване в база данни (Firmenbuch — търговски и дружествен регистър) на данните, които предприятията трябва да съобщават въз основа на законовите си задължения, и в предоставяне на достъп до тях и/или в изготвяне на копия от тях на хартиен носител срещу заплащане, забранявайки обаче всякакво друго използване на тези данни?
Налице ли е търговска дейност, когато орган на публичната власт се позове на sui generis правото си на закрила в качеството му на производител на база данни, за да забрани действия по използване, които излизат извън обхвата на обикновеното консултиране и отпечатване на данни?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че основните принципи, съдържащи се в Решение [посочено по-горе по дело RTE и ITP/Комисия, както и Решение по дело IMS Health] („доктрина за съществените съоръжения“), следва да се прилагат и когато не съществува „пазар нагоре по веригата“, тъй като защитените данни се събират и вписват в база данни (Firmenbuch — търговски и дружествен регистър) при упражняването на властнически правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на ефективност в областта на косвеното облагане, следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат преклузивен срок като този в конкретния случай, посочен в член 72, алинея 1 от ЗДДС (в редакцията на закона към 2008 г.), продължен до края на месец април 2009 г. само по отношение на получателите по доставки, за които данъкът е станал изискуем до 1 януари 2009 г., с параграф 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС с оглед обстоятелствата по главния спор, а именно:
– от гледна точка на изискването на националното законодателство, лицето, осъществило вътреобщностно придобиване, което няма регистрация по ЗДДС, да се регистрира доброволно, въпреки че не отговаря на условията за задължителна регистрация като предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит,
– новата нормативна уредба, съдържаща се в член 73а от ЗДДС, в сила от 1 януари 2009 г., предвиждаща признаването на правото на приспадане, независимо от това дали е спазен срокът по член 72, алинея 1, когато данъкът е изискуем от получателя по доставките, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството,
– последващото изменение на член 72, алинея 1 от ЗДДС, в сила от 1 януари 2010 г., според което правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено в данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода?
Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, признаваща късното начисляване на данъка и налагаща санкция за късно начисляване чрез определяне на задължение за лихва, както и налагаща санкция, изразяваща се в непризнаване на правото на данъчен кредит, при конкретните условия, при които се намира жалбоподателят, като се вземе предвид, че сделката не е укрита, данни за нея са налични в счетоводството, данъчната администрация разполага с необходимата информация, няма злоупотреба и бюджетът не е увреден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съвместима ли е със свободата на предоставяне на услуги правната уредба на държава членка, която разрешава на територията на тази държава да се рекламират разположени в чужбина казина само ако действащите там законови разпоредби за защита на участниците в игрите съответстват на националните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушено ли е изискването за равно третиране при определяне на размера на глобата?
Дали Общият съд е допуснал явна грешка в преценката на фактите или е изопачил доказателствата при потвърждаване на решението на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на решението на Общия съд?
Правилно ли е приложен максималният размер на глобата от 10 % от оборота съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.