Дело C-529/23: Парламент/TC, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 3 юли 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Институционално право — Европейски парламент — Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Парламента — Надбавка за парламентарни сътрудници — Връщане на недължимо платени суми — Член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на изслушване — Право на достъп до документите — Регламент (ЕС) 2018/1725 — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз и относно свободното движение на такива данни — Член 9 — Предаване на лични данни на установени в Съюза получатели, различни от тези институции и органи — Член 26 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз“ По дело C‑529/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 17 август 2023 г., Европейски парламент, представляван от M. Ecker, N. Görlitz, J.‑C. Puffer и S. Toliušis, жалбоподател, като другата страна в производството е TC, представляван от D. Aukštuolytė-Kapp, advokatė, жалбоподател в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, D. Gratsias (докладчик), E. Regan, J. Passer и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: M. Aleksejev, началник на отдел, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 ноември 2024 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 30 януари 2025 г., постанови настоящото Решение ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-733/23: Beach and bar management, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Следва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него?
Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание?
Следва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО, член 47, параграф 1, член 48, параграф 1 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена, както и изпълнена предварително — преди влизането ѝ в сила, една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“, без да предоставя възможност на съдебната инстанция и на самия нарушител да преценят нейната съразмерност спрямо тежестта на всяко отделно административно нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/24: Hadenov, Заключение от 3 юли 2025 г.
Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, [параграф] 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, [параграф] 2, б. ж) […] от [посоченото рамково] решение:
[а)]
да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, [параграф] 3 от [същото рамково] решение, с цел установяване дали санкционираното лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
[б)]
при положителен отговор да връчи на санкционираното лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
[в)]
да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество[?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/24: AESTE, Заключение от 3 юли 2025 г.
Критерий за възлагане на обществена поръчка като [разглеждания], който: — оценява увеличението на трудовите възнаграждения над определеното в приложимия отраслов колективен трудов договор, което оферентът предлага да прилага за лицата, които изпълняват обществената поръчка, и — задължава избрания за изпълнител оферент, след колективни преговори с представителите на работниците, да посочи конкретно каква форма ще приеме увеличението на трудовото възнаграждение, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, представлява ли подходящ критерий за определяне на икономически най-изгодната оферта в съответствие с изискването на член 67, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС
Противоречи ли на принципа на свободното предоставяне на услуги или ограничава ли свободната конкуренция в противоречие с член 56 ДФЕС и Директиви 2014/24/ЕС и 96/71/ЕО, нарушава ли правото на колективни преговори, признато в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/24: UY/Комисия, Определение от 3 юли 2025 г.
Установява ли се нарушение на изискванията за независимост и безпристрастност на съдия-докладчик, когато той е заемал висши длъжности в институция на Съюза, включително по време на приемане на обжалвания акт, при липса на доказателства за лична ангажираност или участие в приемането на съответните актове?
Налице ли е интерес за обжалване от страна на жалбоподателя по отношение на решението за издаване на разрешение за пускане на пазара на лекарствения продукт Spikevax, като се има предвид, че това решение не създава задължения за физическите лица, включително жалбоподателя или неговите деца?
Притежава ли жалбоподателят качеството за обжалване по член 263, четвърта алинея ДФЕС, срещу решение за разрешение за пускане на пазара на Spikevax, което не го засяга пряко и лично и не представлява регулаторен акт с общо приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-534/23: Instituto Cervantes/Комисия, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) 3 юли 2025 година(*) „ Обжалване — Възлагане на обществени поръчки от Европейския съюз — Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 — Пазар на услуги за езиково обучение — Задължение за подаване на офертите чрез електронното приложение eSubmission — Използване от оферент на хипервръзка към уебсайт, съдържаща описателни документи на офертата — Отказ на администрацията да вземе предвид тези документи — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Обективна безпристрастност — Задължение за мотивиране — Метод за сравнителна оценка на офертите “ По съединени дела C‑534/23 P и C‑539/23 P с предмет две жалби, подадени на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз съответно на 18 и 23 август 2023 г., Instituto Cervantes, установен в Мадрид (Испания), за който се явява E. van Nuffel d’Heynsbroeck, avocat, жалбоподател по дело C‑534/23 P, като другите страни в производството са: Европейска комисия, за която се явяват М. Илкова и P. Ortega Sánchez de Lerín, в качеството на представители ответник в първоинстанционното производство, Кралство Испания, за което се явяват първоначално I. Herranz Elizalde и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, а впоследствие M. Morales Puerta и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители встъпила страна в първоинстанционното производство, и Кралство Испания, за което се явяват първоначално I. Herranz Elizalde и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, а впоследствие M. Morales Puerta и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители жалбоподател по дело C‑539/23 P, като другите страни в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/24: Glonatech/REA, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Неокончателна редакция РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 3 юли 2025 година(*) „ Обжалване — Арбитражна клауза — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013 г.) — Проект SANAD — Разходи за персонал — Допустими разходи — Искане за възстановяване — Дебитно известие — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип на добра администрация — Замяна на мотиви — Член 47 от Хартата на основните права — Право на ефективна съдебна защита — Тежест на доказване — Пропорционалност “ По дело C‑114/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 13 февруари 2024 г., Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech), установено в Ламия (Гърция), представлявано от N. Scandamis, dikigoros, жалбоподател, като другата страна в производството е: Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), представлявана от V. Canetti и S. Payan-Lagrou, подпомагани от M. Le Berre, avocat, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, N. Jääskinen, Aл. Арабаджиев, M. Condinanzi (докладчик) и R. Frendo, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С жалбата си Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2023 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на определените за негодни за професионална военна служба военни съдии, считано от влизането в сила на въпросната правна уредба, при положение че, най-напред, тази правна уредба не изяснява причините, които обосновават въвеждането на разпоредбите ѝ, нито посочва на какъв обществен интерес отговарят те, по-нататък, посочената правна уредба не се прилага по отношение на определените за негодни за професионална военна служба военни прокурори, макар че за тези две категории магистрати преди това са се прилагали едни и същи правила, а и всъщност засяга само един съдия, като е част от поредица от санкционни по естеството си мерки спрямо него, и последно, посоченият съдия не разполага с никакви средства за съдебна защита, за да оспори наложената му по този начин мярка за автоматично ранно пенсиониране?
Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза от националния съд и от всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение националната правна уредба, която изисква ранно пенсиониране на съдия, когато тази правна уредба е приета в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и означава ли това, че пенсионираният въз основа на тази правна уредба съдия трябва да бъде възстановен на длъжността си?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която реши да спре производството и да отправи преюдициални въпроси до Съда, има право да спре временно прилагането на националната правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на съдията от едноличния ѝ състав, до обявяването на съдебния акт, който тя ще постанови след отговора на Съда, дори ако съгласно националното право тя няма правомощие да разпорежда подобно спиране на прилагането на национална уредба, и означава ли временното спиране на прилагането на въпросната правна уредба, че съдията, до когото се отнася мярката за автоматично пенсиониране, трябва да може да продължи да разглежда останалите дела, които е имал към датата на влизането в сила на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/23: Al Nasiria, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 46 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в случай на неизпълнение от страна на кандидат за международна закрила на процесуално задължение за лично явяване пред съда, компетентен да се произнесе по жалбата му срещу решението за отхвърляне на молбата му, установява презумпция за злоупотреба с правото на обжалване и предвижда жалбата да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна, без разглеждане по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/24: Amazon EU (Tarifs minimaux de livraison de livres), Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че изключват от приложното ѝ поле национална мярка, която урежда упражняването на територията на държавата членка на дейност по предоставяне на услуга с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, или, във връзка с разпоредбите на член 16, параграф 1, буква б) от [тази] директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че опазването или насърчаването на културното разнообразие може да обоснове дерогация от забраната на установените в друга държава членка доставчици да се налага изискване, въведено с такава национална правна уредба?
2) Изключва ли преценката за съвместимостта на такава национална правна уредба с преследваните с Директива [2006/123] цели, същата преценка с оглед на първичното право [на Съюза]?
3) В случай че следва да се прецени съвместимостта на национална мярка, приета с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, със свободите, гарантирани с членове 34 и 56 [ДФЕС], трябва ли национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на стока по домовете, да се разглежда като отнасяща се до условие за продажба на тази стока и следователно да бъде преценена с оглед единствено на свободното движение на стоки, или тази правна уредба следва да се прецени единствено с оглед на свободното предоставяне на услуги, по-специално, предвид засягането на дейността за онлайн продажба на тази стока или различния характер на престацията за доставка в сравнение с престацията за продажба на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.