Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
като е приела и е оставила в сила член 42a, параграфи 1 и 2 и член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 26, параграф 3 и член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, член 5, параграфи 1a и 1b от изменения Закон за административните съдилища, както и член 8 от Закона за изменение, които забраняват на всеки национален съд да проверява дали са спазени изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата с оглед на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и по член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза?
като е приела и е оставила в сила член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точки 1—3 от изменения Закон за Върховния съд, които дават възможност да се квалифицира като дисциплинарно нарушение проверката за спазването на изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и по член 267 ДФЕС?
като е оправомощила Дисциплинарната колегия, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, да се произнася по делата, които имат пряко отражение върху статута и изпълняването на съдийската длъжност и длъжността на помощник-съдия, каквито са, от една страна, исканията за предоставяне на разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдии и помощник-съдии или за тяхното арестуване, както и от друга страна, делата по служебни правоотношения и социалноосигурителни правоотношения относно съдии във Върховния съд и делата относно пенсионирането на тези съдии, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
като е приела и е оставила в сила член 88a от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 45, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 8, параграф 2 от изменения Закон за административните съдилища, Република Полша е накърнила правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани с член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, предявяващо пряк иск за поправяне на вредата на своето превозно средство, причинена при използването на моторни превозни средства, срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, може да получи от застрахователното предприятие единствено обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между [стойността на] превозното средство в състоянието преди произшествието и [стойността на] повреденото превозно средство, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието, а ако поиска поправяне на вредата пряко от отговорното лице може да претендира от него по свой избор, вместо обезщетение, възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането (ремонтиране лично от отговорното лице или от сервиз за негова сметка)?
2) При утвърдителен отговор на горния въпрос — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, предявяващо пряк иск за поправяне на вредата на своето превозно средство, причинена при използването на моторни превозни средства, срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, може да получи от застрахователното предприятие, вместо обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между [стойността на] превозното средство в състоянието преди произшествието и [стойността на] повреденото превозно средство, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието, само сума, съставляваща равностойността на разходите за възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането, а ако поиска поправяне на вредата пряко от отговорното лице може да претендира от него по свой избор, вместо обезщетение, възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането (а не само предоставяне на средства за тази цел)?
3) При утвърдителен отговор на въпрос [1] и отрицателен отговор на въпрос [2] — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която застрахователното предприятие, към което собственикът на автомобил, повреден при използването на моторни превозни средства, се е обърнал за заплащане на хипотетични разходи, които не е направил, но би трябвало да направи, ако реши да възстанови превозното средство в състоянието преди произшествието, може:
a) да постави това плащане в зависимост от удостоверяването от увреденото лице, че действително възнамерява да ремонтира превозното средство по конкретен начин при конкретен механик на конкретна цена за части и услуги, и да предостави средствата за този ремонт пряко на механика (или на продавача на частите, необходими за ремонта) при условие средствата да се върнат, ако целта, за която са били изплатени, не е била постигната, или в противен случай,
б) да постави това плащане в зависимост от поемане на задължение от потребителя да докаже в уговорен срок, че е използвал изплатените средства за ремонт на автомобила, или да ги върне на застрахователното предприятие, или в противен случай,
в) след изплащането на средствата с посочване на целта на плащането (начина на използването им) и изтичането на необходимото време, в което увреденото лице може да извърши ремонт на автомобила, да поиска от него да докаже, че средствата са изразходвани за ремонт, или да ги върне,
така че да се отстрани възможността увреденото лице да се обогати вследствие на увреждането?
4) При утвърдителен отговор на въпрос [1] и отрицателен отговор на въпрос [2] — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, което вече не е собственик на повредения автомобил, тъй като го е продало и за това е получило парична сума, поради което вече не може да ремонтира превозното средство, не може да иска от застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, да заплати разходите за ремонта, който би бил необходим, за да се възстанови повреденото превозно[…] средство в състоянието преди повреждането, а претенцията му се свежда до искане от застрахователно предприятие на обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между стойността на превозното средство в състоянието преди произшествието и получената сума от продажбата му, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че допускат определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лицето, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в цялостния контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
2) Трябва ли, при утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая да бъде взета предвид все пак информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)], и:
a) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J. M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], до които субектът на данни би имал право да получи достъп?
3) От значение ли е за производството обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J. M. едновременно упражнява дейност за банката и е неин клиент?
4) Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J. M. са били обработени преди влизане в сила на [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Неправомерно бездействие на Европейската комисия, изразяващо се в неизпълнение на задължението за приемане на делегиран акт по член 7, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/1806, с който временно се спира освобождаването на гражданите на Съединените американски щати от изискването за виза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 4, параграфи 2—4 и член 6 от Регламент № 1210/2003 да се тълкуват в смисъл, че до решението за прехвърлянето им към Фонда за развитие замразените средства и икономически ресурси остават собственост на съответните свързани с режима на бившия президент Саддам Хюсеин физически и юридически лица, органи и образувания, по отношение на които е приложено замразяването, или пък в смисъл, че тези средства и икономически ресурси са преминали към Фонда за развитие от момента на влизане в сила на регламента, който посочва по отношение на кои лица, органи и образувания се прилага замразяването?
В случай че замразените активи стават собственост на споменатия фонд от момента на влизане в сила на регламента, с който Montana Management е включено в списъка на дружествата, по отношение на които се прилага такова замразяване, следва ли запорите да са валидни, без предварително да има разрешение от националния орган за използването на замразените активи, или тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват разрешението на този национален орган едва към момента на деблокиране на замразените средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Тълкувано ли е правилно понятието „по аналогия“ в член 1, параграф 1 от приложението към Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, що се отнася до правото на договорно наетите служители да се ползват от преходните разпоредби относно пенсионните права и пенсионната възраст при сключване на нов договор след 31 декември 2013 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Допуска ли член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584], тълкуван в светлината на член 1, параграф 3 от това рамково решение и на член 7 от Хартата […] правна уредба като италианската, която — в рамките на процедура по [ЕЗА] с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане — абсолютно и автоматично забранява на изпълняващите съдебни органи да откажат предаването на граждани на трети страни, които се намират или пребивават на нейна територия, независимо от връзките, които имат с нея?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, въз основа на какви критерии и предпоставки следва да се приеме, че тези връзки са достатъчно значими, за да наложат на изпълняващия съдебен орган да откаже предаването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.