Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Комисията да определи нивото на търговия за целите на изчисляване на експортната цена при определяне на маржовете на подбиване и на продажба под себестойност, като се основава на вида на продаващото лице, а не на вида на купувача?
Допустимо ли е Общият съд да обяви за недопустими доводите относно въздействието на грешката при определяне на експортната цена върху констатациите за ценова депресия и ценово потискане, когато тези доводи са изложени за първи път в репликата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуснато ли е нарушение при определянето на вредата за промишлеността на Съюза вследствие на дъмпинговия внос?
Спазени ли са процесуалните права на жалбоподателя при съдебния контрол върху решението за налагане на антидъмпингови мита?
Извършено ли е обективно и коректно сравнение между цените на внасяния продукт и на сходния продукт на промишлеността на Съюза при изчисляване на подбиването на цената?
Допустимо ли е използването на конструирана експортна цена при изчисляване на подбиването на цената на вноса?
Допустимо ли е въвеждането на нови основания за първи път на етапа на репликата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която на чужденец, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на лице с право на убежище, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които чужденецът е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата си на произход, освен ако става въпрос за разрешени в Австрия дейности, за които е установено, че представляват израз и продължение на убеждения, вече изразени в държавата на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
С оглед на дерогацията, предвидена в член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, трябва ли член 90, параграф 1 от тази директива, разглеждан във връзка с принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и ефективност, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда преклузивен срок за подаването на искане за възстановяване на ДДС вследствие на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, а ако това не е така, от кой момент трябва да започне да тече този срок, при положение че липсва специална национална правна уредба в това отношение?
Трябва ли член 90, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждани във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специална национална правна уредба тези разпоредби не допускат изискване на данъчната администрация, с което намаляването на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, се поставя в зависимост от условието това лице предварително да коригира първоначалната фактура и предварително да съобщи на длъжника си, доколкото той е данъчнозадължено лице, своето намерение да анулира ДДС?
Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, дава право на възстановяване на платения от него ДДС, заедно с лихви за забава, и ако това е така, от кой момент може да се претендира това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какво е съдържанието на понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са изискванията за неговата допустимост?
Налице ли е пряк и съществуващ интерес от изхода на делото при положение, че кандидатът за встъпване не е акционер, кредитор или участник в производството, довело до оспорваното решение?
Доказал ли е ANONOS необходимия интерес от изхода на делото, за да бъде допусната молбата му за встъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е изискването за правилна преценка на степента на внимание на релевантната публика при оценката на вероятността от объркване?
Правилно ли е извършена преценката за сходство между стоките, обхванати от заявената марка и по-ранната марка?
Правилно ли е извършена преценката за сходство между знаците, включително визуалното, фонетичното и концептуалното им сходство, при оценката на вероятността от объркване по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е изискването на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001, като Апелативният състав е приел, че съществува вероятност от объркване между заявения марков знак IGISAN и по-ранната марка IGNISAN, предвид нивото на внимание на релевантната публика, степента на сходство между знаците и степента на сходство между стоките, обхванати от марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е изискването на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001, като Апелативният състав е подценил степента на сходство между спорните знаци, не е взел предвид принципа на взаимозависимост между степента на сходство на стоките и знаците, въпреки че стоките са идентични, и не е отчел високата и придобитата чрез използване отличителност на по-ранните марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са критериите за определяне на дадена мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, особено по отношение на наличието на селективно предимство и оценката на „нормални пазарни условия“?
Какво е значението на селективния характер на предимството и по какъв начин се определя референтната рамка при помощ, предоставена на предприятия в определени териториални единици?
При какви условия възстановяването на предоставена държавна помощ следва да се счита за допустимо, включително в случаите на изключителни обстоятелства като природни бедствия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.